Седмицата преди Деня на българската просвета и славянската писменост 24 май беше наситена с качествени културни събития. Връчиха Награда Пловдив за ярки постижения в културния живот на Пловдив, а в Града под тепетата бяха открити и много прекрасни изложби.
Иска ми се да започна с изложбата на Аршак Нерсисян, защото няма да скрия, че той е сред любимите ми художници. Великолепен автор, известен с характерния си стил. Остротата на линията на образите, категоричните контури, контраста между светлини и сенки и великолепния ярък и жизнерадостен колорит, го правят особено разпознаваем и обичан. Аршак е явен почитател на Пикасо и Жорж Брак, защото формите му са пречупени през кубизма и фовизма, за да постигнат изключителна пространствена многопластовост. Нерсисян изобразява света така, сякаш той е видян в счупено огледало, но не, за да го деформира, а за да му придаде ново измерение и да създаде илюзия за пространство, далеч от реалната перспектива. В творбите съществуват множество гледни точки, които са синтезирани в един образ. В изложбата има и няколко портрета, които впечатляват със своето изящество и финес, макар че в цветово отношение картините са монохромни. Картините му са силно експресивни, на границата на абстрактната и фигуралната живопис. Драматичен, различен и впечатляващ. Това са определения, които напълно отговарят на творчеството на Аршак Нерсисян. Роден е в Армения, където завършва Ереванската художествена академия. Любовта, в лицето на съпругата му Надежда Станчева го довежда в България, където живее от 1996 година. Изложбата на Аршак Нерсисян може да бъде разгледана в галерия „Червеното пони“.
Председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиево откри самостоятелна изложба под надслов „Ноктюрно“ в Бизнес хотел. Тайнственост, красота, изящество и много нежност. Това са основните характеристики на картините в изложбата. Почитатели на Фурнаджиева от Гърция и Лондон направиха своя избор и станаха притежатели на едни от най-силните творби на художничката. Снежана получи предложение и за скорошно гостуване с изложба в Лондон.
Какво разкрива за недоизказаното тайнство в картините си Снежана Фурнаджиева, можете да разберете от интервюто на Нели Бистрашка.
Цигуларят, който в последните години се отдаде на живописта – Мичо Димитров, отбеляза своя 60-ти рожден ден с изложба в галерия Арсенал Арт в Капана. Той зарадва многобройните си почитатели както с интересни живописни картини, така и с импровизиран цигулков концерт. Наивистичният стил, с който той рисува замъци, църкви, къщи и спонтанни цветови откровения, явно се харесват на пловдивската публика. Не е тайна, че през последните няколко години Мичо Димитров има изключителна творческа продуктивност, като само за четири години е нарисувал повече от 950 картини. Макар и непрофесионален художник, Мичо Димитров скоро може да засенчи освен по продуктивност и по популярност, много от пловдивските творци.
В галерия Аспект гостува Цветан Лазаров с изложбата си „Илюзия, наречена реалност“. Когато погледнете платната на Лазаров, наистина започвате да се чудите дали тези ефирни и красиви фигури не са само една мечта, една илюзия и блян, или са фигури от реалността. Ефирните драперии, стъклените съдове, през които преминава светлината, за да се отрази в очите на изящна, фина като порцеланова статуетка жена, сякаш идват от нереален, но изключително красив свят. Гледайки изложбата на Цветан Лазаров, човек не може да не се почувства като в приказен свят, в който красотата доминира или да се преселите в света на виденията.
В U P.A.R.K. беше открита изложба на още един творец, чието творчество винаги ме провокира и впечатлява. Графиките на младия Камен Старчев са пътешествие в измислен свят, в който можеш да се изгубиш като в джунгла. Камен Старчев е син на известния български скулптор Валентин Старчев, но тръгва по свой собствен творчески път, експериментирайки с модерната дигитална графика. Джунгла от настръхнали вплетени един в друг бодли или нежни заоблени форми, вълнуват и провокират въображението ни, защото изкарват емоциите на преден план. Композициите му сякаш променят формата, деформират я и я карат да разбие всякакви клишета. Всичко е една забележителна игра на пространства, форми и отношения. Убедена съм, че си заслужава да бъдат видени графичните изображение, които е създал Камен Старчев.
Доц. Владимир Генадиев отбеляза своята 70 годишнина с изложба в галерия Възраждане. „Застоиш ли се да гледаш по-дълго, започваш да изпитваш особено, светло опиянение, сякаш опитваш скъпо бяло вино. Опиянение от майсторството на ръката, фантазията и реализаторската способност на един творец, изцяло и необратимо отговорен пред себе си и пред зрителя, за високото естество на всеки щрих, на всяка творба. Творец, непоколебимо съществуващ в природата на авторското си кредо, ясно осъзнал генетичните модулации на таланта си.
Безкомпромисно разобличаващ лицемерния фалш в битовизма на днешния Homo Sapiens, художникът не му прощава нищо. В пиршеството на пороците, Владовите човеци, някъде елегантно, другаде брутално, но винаги композиционно организирани, ни втурват в днешния социум. Генадиев, всъщност, винаги е бил социално отговорен автор“, казва за графиките на Владо Генадиев изкуствоведът Краси Алексиева.
Надежда Кутева откри своя изложба в галерия Резонанс. Художничката е наследничка на Филип Кутев не само по кръв, но и по дух. За нея българското и фолклора са най-вечното нещо на тази земя. Успява да събере в живописта си и последната шевица, да погледне в душата на легендите и преданията, да пренесе полъха от слънцето и тревата по нашите ширини. Има над 200 участия и над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина (Япония, Македония, Холандия, Германия). Носител е на десетки награди, сред които са Награда за живопис – „Родопа” гр. Смолян (1983), Награда за живопис – „Златю Бояджиев” (1985), „Владимир Димитров – Майстора” (1989)
През 1986 г. участва в юбилейна изложба „40 години ЮНЕСКО” – Париж, Франция, а през 2004 г. печели Награда за живопис в І-во балканско квадринале „Митовете и легендите на моя народ”, гр. Стара Загора.
Бутиковата експозиция „Танцът на Мария“ на Петър Лазаров, все още може да бъде видяна в галерия „Дяков“. Експозицията е съставена от 20 гравюри, вдъхновени от античната поезия и философия и публикувани като илюстрации към книги на гръцкия поет Кристос Гианакос в три цикъла – главни героини в древногръцки трагедии, животински двойки, и „Танцът на Мария“ – цикъл, повлиян от старогръцките и християнските традиции. Художникът е живял и работил в Япония, Китай и Холандия. Петър Лазаров е един от малкото живи артисти, чиито графики са част от постоянната колекция на Райхсмузеум – Националната холандска галерия в Амстердам, заедно с офорти на Рембранд. В края на месеца, 30 май, галерията ще отбележи своята 20-та годишнина със силна сборна изложба, в която гостуват едни от най изявените български художници.
Неискам да пропусна и галерия Signa, където също до края на месеца може да бъде разгледана изложбата на Калина Анатасова. В платната си Калина е останала вярна на любимата си тема. Пловдивски сюжети от началото на миналия век, наситени с романтика, настроение и носещи типичния филибелийски дух. Млади госпожици, кокетно оправят тоалета си пред огледалото, градските кокони се събират на раздумка, семействата се разхождат се из тесните пловдивски калдъръмени улички, които минават покрай пъстроцветни дворове и възрожденски къщи, а църковни камбанарии се извисяват над клюкарски чардаци …
На 1 юни в галерията ще бъде открита изложбата на семейния и творчески тандем Аглика и Евгений Петрови, които ще покажат най-новите си творби.
