Лятото е в разгара си и по-голяма част от галериите в Пловдив заложиха на лятна схема със сборни експозиции.
В галерия „ДЯКОВ“ може да бъде видяна изложба от картини на наивисти. В експозицията има прекрасни платна на Милчо Спасов, Кирил Божкилов, Стоян Божкилов, Ангел Василев-Ачо, Калина Атанасова, Анета Яламова и Вили Николов!
Галерия „Възраждане“ също е в лятно настроение и ни представя живописната изложба „Лятото на българското изкуство VI”. Живопис, графика, скулптура и рисунка ще показват 60 съвременни български творци от различни поколения и от различни части на България. Автори, чиито произведения няма да забравите и подминете защото те са български, те са част от нашата история, култура, минало и бъдеще. Събитието е ретроспекция на изложбите осъществени в галерията през изминалата година. В лятните жеги всеки посетител ще има възможността да си припомни както автори и картини, така също и случки, срещи и разговори съпроводили събитието. Ще може да премине в различни сезони и държави, да попътува в други светове, да се докосне до митове и легенди, да помечтае … и да сънува с отворени очи. Миг на релаксация, момент на тишина и спокойствие, секунди споделена взаимност за красотата и безсмъртието на българското изкуството. Изложбата ще продължи до 01.09.2017 г.
Галерия „Орфей“ представя Ради Неделчев. Роден през 1938-ма година в село Езерче, Неделчев е международно признат и определян често като наивист. Енергията, която картините му носят със себе си, минава далеч отвъд рамките, която теорията им налага. Детството от спомените ни често избухва в цвят и безгрижие, каквито реалността не може да ни предложи. Само неподправения език на художника, съхранил погледа на дете, може да позволи и ние да видим отново света с онези очи. Заповядайте с нас на едно кратко пътешествие извън ежедневието, на което само изкуството, идващо от сърцето, може да ни понесе.
Галерия „Сигна“ представя ретроспективна изложба живопис на Тодор Дрянков /1944-2014/ и изложбата „Посоки“ на Иваничка Панева.
Тодор Дрянков е роден през 1944 г. в Пловдив, починал през 2014 г. Завършил е Национална художествена академия, София под ръководството на Златю Бояджиев. Има редица индивидуални и групови участия в изложби в България и чужбина. Много от творбите му се намират в частни колекции в България, Япония, Великобритания, Белгия, Франция, САЩ, Мексико, Русия, Йордания и други. Изкуствоведът Кафтанджиева пише за него: „Силно, самобитно, оригинално, богато на образи и идеи, творчеството на художника Тодор Дрянков пленява въображението ни. Упойващо като живопис с богатите си багри, то ни обгръща плътно и укротява мисълта ни в своята съзерцателност, един странен свят се представя пред зрителя – близък и чужд, с непрекъснато извиване и струене в силни, чувствени пориви. Оптимизмът в него граничи с отчаянието, но то остава пасивно и не досажда с монолози, символични пози отъждествяват грозното в човека с грозното в природата и това равновесие ни връща отново към търпеливо снизхождение. Силата и свободата извисяват духа ни, напира странна мелодия, в която се вплитат странни мотиви в дисонанс с ритъма на съвременното. Творчеството на този художник е спокойствие, наситено с бликащо движение. Една съвършена хармония обхваща едно начало без край – стара като света и нова като мига. Зрителят се сблъсква с протест. Дори липсват въпроси и отговори. Това е изкуство просто и вечно, както е вечен самият живот.“
Иваничка Панева е един от онези художници влюбени в романтичните кътчета на българския пейзаж и архитектура на древната ни столица Велико Търново, където е родена през 1946 г. Пейзажите от родния град носят неповторимата атмосфера и колорит на художник дълбоко свързан с този град, чиято богата историческа съдба витае в пространството до което са се докоснали малцина български художници, осенени с Божията искра на вдъхновението. Картините на Иваничка Панева действат така, като че сме забравили познатото и тя ни го показва, уж същото, а различно, преобразено от четката й – това Търново, подобно на амфитеатрален декор на видимото, зад което има някаква известна само на нея тайна. Сякаш ни е подарила очите си за да видим познатото по нов начин, учудващо е как в пейзажи, интериори, терени, цветя, натюрморти – все жанрове, които повтарят действителността, тя надмогва тази действителност, разрушава я, за да я изгради по нов авторски начин, за цветовете, тоновете, полутоновете, нюансите, оттенъците в тези картини може специално да се говори: понякога приказни цветове – неочаквано синьо, златно, зелено; друг път – дървета в кафяво, ръждиво, глинено червено, землисто жълто -думите свършват, остават неназовани оттенъци; понякога студената гама в изключително богат обхват, друг път – скрита извираща сякаш от самия пейзаж светлина прецеждаща се от прозорците и през решетките на вратите. Може би гама, тон полутон са метафори, дошли в езика от музиката, за да бъде описана живопис като тази на Иваничка Панева в която колорита се превръща в симфония от багри.
На 14 юли галерия „Резонанс“ ще представи изложбата “Чай от рози на трима сръбски художници – Елизабета Маторкич, Лидия Узелац и Мирон Мутаович. Творците са преподаватели във Факултета по изкуствата в Ниш. За тях изкуството не е пространство, където се премерват силите, а място където е възможно да се предадат и на други хора следите на дълбоките лични чувства. Изложбата „Чай от рози“ на сръбските художници се открива на 14 юли /петък/ от 18.00 ч. в галерия Резонанс. Заповядайте!
