Пловдивчани имаха удоволствието да се насладят на един уникален оперен спектакъл, който би могъл да е гордост за всяка световна сцена. Вагнеровият шедьовър „Летящият Холандец“ се игра на Античния театър. Уникалният глас на сопраното със световна слава Елизабет Стрид и диригентската палка на маестро Жан Ангелов създадоха едно естетско представление, което ще се помни още дълго. 
Предлагам на вашето внимание и рецензията, която написа цигуларят, маестро Мичо Димитров.
Паметно първо изпълнение на ранния шедьовър на Рихард Вагнер поднесе чудесния колектив на Пловдивската Опера с букет световни солисти, под блестящата палка на големия Иван Ангелов! Запълнения до краен предел Античен Театър изригна във възгласи Браво и дълго аплодираше солистите, оркестъра, хора и диригента на този спектакъл – събитие!
Мисля, че за всички стана ясно, Вагнер вълнува сърцата на Пловдивската публика не по-малко от италианските майстори Верди и Пучини!
Трябва да отдадем заслуженото на изчистената и въздействаща режисура на младата Магдалена Фуксбергер. Тя създава силно внушение чрез трите цвята: Черно – тъмното начало, Червено – изпепеляващата сила на любовта и бялото – пречистването и опрощението. Младата режисьорка, в екип с видео дизайнера -Арон Кициг, представят хармонична серия от впечатляващи картини на сцената и двете видео стени над нея. Както лайтмотивът на ,,Холандеца“ се повтаря неумолимо в музиката, така от екрана се натрапва смразяващото видение на призрачния кораб, бледия лик на холандеца и прекрасното лице на младата Сента.
Представлението постепенно набира динамична и експресивна скорост ,за да достигне до разтърсваща кулминация, подкрепена с изключителни светлинни и цветови ефекти и внушения, които буквално спират дъха на публиката!
Всичко това е в пълен синхрон с емоционалното натрупване и необуздания размах на творческия гений на великия Вагнер!
Боян Савов поднесе един запомнящ се Даланд, експресивен и добронамерен Капитан, но подвластен на желанието за богатства, готов да жертва прекрасната си дъщеря. Звуково и сценично прекрасно създаден образ. Поздравления за дебюта в такава тежка опера на младия певец!
Отново имахме щастието да се насладим на драматичния тенор Бойко Цветанов – Ерик, който е безспорно една от големите звезди на българската оперна школа по света.С чудесен, изравнен и емоционално обагрен глас, той се бори се за любовта на своята Сента.
Едно изключително свежо сценично присъствие и обаятелен глас демонстрира и младия Австралиец Марк Фаулър, който влезе в образа на кормчията. Марк е разностранен талант и за кратко време стана един от любимците на пловдивчани.
Много силно бе и участието на Валерия Мирчева – мецосопран, една от звездите на Пловдивската Опера. 
Звучният и дълбок глас бе прекрасно партниран от дамския хор на Операта. Перфектни сценично и гласово на сцената се изявиха и мъжете хористи, които пресъздадоха моряците.
Силно противоречивия и многостранен образ на Холандеца беше майсторски превъплътен от именития шведски Баритон Козма Рануер. Изключително владеене на прекрасния пробивен глас с много дълбочина и светлина, с респектиращо и Фокусиращо сценично присъствие. Самата му поява високо горе на Античния Театър, в характерна поза с гръб към публиката приковаваше вниманието и караше хората неволно да потръпват. Чудесно режисьорско решение!
Сента бе за мен най-силния и въздействащ образ в тази дълбоко символична опера! Любовта на жената, гореща, всеотдайна, готова на всичко, безумна….
Няма по-съвършено и по-изключително превъплъщение от това на световноизвестното шведско сопрано Елизабет Стрид. Невероятно балансиран, мек, но концентриран и изключително изнесен и с прекрасен тембър глас! Имал съм щастието да работя с големи Вагнерови певици,Жанин Алтмайер и Александра Марк, но толкова изравнен и красив в целия си регистър и обем глас не съм чувал! Великолепно сценично изграждане на образа от малкото крехко още момиче до готовата за саможертва в името на любовта зряла жена. Истинско срастване с героинята, за което помага и великолепната външност на Елизабет. В последните няколко години, тя се превърна една от любимките на пловдивската публика.
Оркестърът на Държавна Опера Пловдив е един изключителен колектив, с който ме свързват 40 годишни спомени. Изпълнението им беше необикновено гъвкаво, с прекрасна звучност и хомогенност. От огромната и виртуозна увертюра, през нарастващата бързина и динамика на действието,до разтърсващата кулминация накрая. Всичко изглеждаше като великолепен инструмент с пластичен и виртуозен щрайх, с красиви сола на дървените духови, със сурова и безкомпромисна точност в медни, със смразяващи и съдбоносни ударни.
И всичко това под удивителното диригентско ръководство от Иван Ангелов! Познаващ идеално и операта, и режисьорската концепция, на която е съавтор, той водеше суверенно оркестъра. След забележително изпълнената увертюра, поведе действието с една невероятна драматургична насоченост към големите кулминации и водеше солистите гъвкаво и подвижно с красива и точна диригентска техника. Градеше огромни емоционални натрупвания, водеше ансамбъла до невероятната прозрачна звучност в пианисимите и акомпанимента на младата Сента. Завърши този спектакъл с грандиозен финал от който ти настръхва кожата.
Големият Иван Ангелов е безспорно един от най-надарените и изключителни български диригенти! Само човек с толкова богат опит и изключителен музикален инстикт може да събере такъв чудесен екип от блестящи световни солисти, прекрасна модерна режисура и чудни визуални ефекти, които допълваха това запомнящо се първо изпълнение на операта ,,Летящият Холандец“от Рихард Вагнер!
Вълшебната обстановка на древния Античен Театър в Пловдив беше също част от шарма на тази вечер. Аз лично си пожелавам по-чести срещи с изкуството на Иван Ангелов и неговия прекрасен отбор артисти на оперния фестивал Opera Open.
Мичо Димитров
