„Литературата е нещо като пиг-понг между личния и житейския опит, и нашето въображение. Но понякога животът има много по-голямо въображение от това на твореца.“ Думи на писателя Недялко Славов, който тези дни представи поредния си роман „Камбаната“. Недялко Славов е сред авторите, които не спират да провокират и впечатляват читателите си. Той е автор на романите „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, „Фаустино“, както и на великолепните „Филипополски разкази“.
С „Камбаната“ той продължава размишленията си по общочовешки теми – борбата между доброто и злото, между силите на Бога и Антихриста, трансформацията на духовните ценности и морал в съвременното общество, любовта и смъртта.
Романът е фрагмент от днешния ден, натоварен с картини на обезлюдени и опустошени села, с образи на жестоки човекоподобни орди и техните обезверени жертви, с девалвация на надеждата, но и с възраждане на вярата в изконните човешки ценности.
„Написах книгата за девет месеца. Изпитах огромна нужда да споделя онзи интимен свят, който тая в себе си“, сподели авторът.
Основната тема в романа е за ипотекираната вяра, за подмяната на живия живот и ценностната ни система и най-вече за нашата съпротива срещу всичко това. „В един свят, в който Божите идеи се преиначават и се правят опити да се пренапише Божият ред, е нужно огромно усилие, за да се запази духовното ни оцеляване“, сподели Славов. Писателят разкри, че другата голяма тема в книгата е любовта между мъжа и жената „Това е един дълбок поклон пред женското начало, защото от там започва и там свършва Светът“.
Недялко Славов не скри, че в основата на книгата стоят негови наблюдения, впечатления, емоционални и мисловни връзки и спомени от детството, които лежат в основата на историята.
Романът „Камбаната“ впечатлява с искреност, магически визии и великолепно литературно майсторство. В него се разкрива и емоционално наситения и пъстър свят от детството на автора, изпълнен с аромати и картини, които повечето от нас също носят в спомените си, но и покрусата от разрухата, която унищожава материалните и морални устои на българското село.
Романът е един камбанен звън за всичко това, което се случва с нас и за силата на вярата.
