Есенният сезон на Драматичен театър – Пловдив започва с две премиерни заглавия, които почитателите на Мелпомена вече имаха възможност да видят по време на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“.
На 07 октомври ще се играе копродукцията между Младежки театър „Николай Бинев“ и Пловдивския драматичен театър „По полека“, а ден след това – 08 октомври и „Слава“, продукция на Драматичен театър – Пловдив. И въпреки, че билетите и за двете дати отдавна са изчерпани, бих искала да споделя впечатленията си от най-новите заглавия в афиша на театъра.
Спектакълът „По-полека“, изграден по песни на Стефан Вълдобрев и текстове на Ваня Щерева и Стайко Мурджев, по жанр се доближава повече до мюзикъл, макар че режисьорът Владимир Люцканов съзнателно избягва тази дефиниция. Авторите на пиесата са се нагърбили с нелеката задача да свържат смислово песните на Стефан Вълдобрев и да изградят една затрогваща история за любов, раздяла, приятелство и отговорност. Както споменах, макар и на пръв поглед представлението да изглежда като мюзикъл, то се стреми да избяга от бродуейския стереотип и да предложи стройна драматургична творба, в която героите разказват истории, вплетени в песни. Учудваща е лекотата, с която екипът е успял да изгради затрогваща интимна изповед, в която сякаш песните са написана специално за диалозите, а не обратното. Няма да скрия, че в спектакъла присъстват и сексът, и любовта, и свободата, и табутата. И тези елементи се сливат, за да направят дисекция на човешките отношения.
Забележително е, че всички актьори, които участват в музикалния спектакъл, демонстрират с изпълненията си на живо завидни певчески умения. За ефектната визия са се погрижили сценографът Венелин Шурелов, костюмографът Елица Георгиева и хореографът Теодора Попова. В пиесата участват Матю – Филип Аврамов, Явор – Стилиян Стоянов / Юлиян Петров, Агнес – Радина Думанян / Ния Кръстева, Дани – Александър Хаджиангелов, Борис – Тодор Дърлянов, Алекс – Мария Сотирова / Рая Пеева, Ана – Гергана Христова / Маргита Гошева, Майката – Русалина Чапликова / Мая Бабурска, Хубен – Ахмед Юмер, Слав – Александър Евгениев, Комара – Троян Гогов / Алексей Кожухаров, Пиколо – Александър Секулов-младши / Деян Петров.
Следващата премиера, която буквално „взриви“ Камерна сцена на Пловдивския драматичен театър бе „Слава“. Пиесата на британския драматург Питър Куилтър е базирана на истинската история на Флоранс Фостър Дженкинс, позната като най-лошата певица в историята, известна с пълното отсъствие на музикално ухо, чувство за ритъм и музикален талант .
Режисьорът Стайко Мурджев е създал един изключително естетски спектакъл, изпълнен с елегантно чувство за хумор, но и с уважение към личността на Дженкинс, въпреки спорния й „талант“. В „Слава“ вичко е поднесено с необходимата доза самоирония, но без залитане и подигравателно отношение.
Блестяща в главната роля е Ивана Папазова, която брилянтно пресъздава образа на самозваното сопрано. Актрисата е изградила многопластов образ, който събужда едновременно и смях и сълзи, породени от драматичния сблъсък между самочувствието на певицата и реалността. Тя е и ексцентрична, и самонадеяна, и искрено вярваща в собствените си вокални възможности. И тъкмо комбинацията от патос и нелепост правят цялата история толкова хубава. Героинята е лишена от арогантност и искрено вярва, че е оперна дива. Забележителна е лекотата, с която Ивана преминава в състояния между комичното и трогателното. Нейната Флоранс е едновременно абсурдна, облечена в екствавагантните си костюми с ангелски крила на раменете, но и очарователна и мила. Тя обича това, което прави, и е убедена, че носи огромно удоволствие на публиката си – което, в известен смисъл, е точно така. Една от крилатите фрази на Дженкинс е „Могат да казват, че не мога да пея добре, но не могат да кажат, че не съм пяла!“.
Удивителна е и работата, която музикалният консултант на спектакъла – доц. Лилия Илиева е извършила, за да може Ивана да звучи също толкова „автентично“, както персонажа, който пресъздава. Доц. Илиева не крие, че е много по-лесно да научиш някого да пее вярно, отколкото да накараш човек с вокални възможности, да пее фалшиво.
Професор Атанас Атанасов се превъплъщава в ролята на житейския спътник на Флоранс – Синклеър Бейфийлд – посредствен актьор, който загърбва артистичните си амбиции, за да се грижи за „кариерата“ й. Той е истински рицар, който поддържа у нея заблудата, че наистина има дарба, че публиката има нужда от нейните ефектни представления и изпълненията й доставят удоволствие. Ексцентричен, себелюбив, но и абсолютно предан на своята „примадона“.
На Димитър Банчев е отредена ролята на акомпаниятора на Флоранс – Косме Макмун. Той е нестандартен, хомосексуален пианист, принуден да потиска смеха си по време на изпълненията на мадам Фостър. Той е професионалист, който обаче не се колебае лицемерно да участва във кичозните представления, осъзнавайки житейската ирония, че е достигнал върха на кариерата си – изпълнение в Карнеги хол, но като акомпанятор на най-лошата оперна певица на света.
Елена Кабасакалова е ексцентрична приятелка на „оперната дива“, член на основания от Дженкинс клуб „Верди“. Нейната героиня засяга деликатната тема за избора да подържаш илюзията, дори когато тя драматично се разминава с възможностите, желанията и стремежите.
Пиесата „Слава“ повдига много въпроси, над които си заслужава да разсъждаваме – Трябва ли да се занимаваме с това, което можем или с това, което искаме? Дали това, че мечтаем да правим нещо, означава, че можем да го правим? Дали винаги трябва да казваме истината, или учтиво да я премълчим? Дали илюзията и самозаблудата се оказват възможният ключ към едни по-щастлив и радостен живот? Ако тези въпроси вълнуват и вас, не се колебайте да гледате „Слава“ и да е насладите на един направен с много вкус спектакъл, създаден от екип в състав: режисьор Стайко Мурджев, сценография и костюми Петя Боюкова, музика Петър Дундаков, сценична пластика Мариана Йотова, вокален консултант доц. Лилия Илиева, вокалите се изпълняват от Пламена Гиргинова, участват – Ивана Папазова, Димитър Банчев, Атанас Атанасов, Мариана Йотова, Боряна Братоева, Елена Кабасакалова.
В средата на месец ноември, на сцената на Драматичен театър – Пловдив ще се появи и още едно ново заглавие -пиесата „Събитие“ от Владимир Набоков в превод Добринка Стефанова. Режисьорът Красимир Ранков вече започна репетиционен процес, в който участват актьорите Константин Еленков, Ирина Митева, Мария Генчева, Патриция Пъндева, Красимир Василев, Димитър Банчев/ Асен Дангов, Ивана Папазова, Русалина Чапликова, Стоян Сърданов, Венелин Методиев, Ивайло Христов. Сценография и костюми Яна Костадинова, музика Асен Аврамов, хореография Светлин Димитров.
