„Имам усещането, че трябва да бъде направена реклама на Стария град за пловдивчани, защото много хора, колкото и да е странно, не знаят, че Старият Пловдив се намира в Пловдив“, с тези думи Александър Секулов иска да подкани жителите на града, че в „Конюшните на царя“ през цялото лято се случват прекрасни събития, защото за осемнадесета поредна година там се провежда фестивалът „Лятно време“.
Началото е поставено още през 1997 година, когато на пустеещото до тогава място, започват да се реализират различни концерти. Канят се както утвърдени, така и млади изпълнители, голяма част от който изгряват именно на тази сцeна. Любопитен факт е, че българският дебют на Белослава е бил именно тук.
Разговаряме с Александър Секулов за предизвикателствата, за помощта и разбирането, които е получил, за новите гости, които тази година се изявяват на сцената на „Конюшните на царя“, както и за идеите и предложенията, свързани с бъдещето на културния календар на града.
- През лятото, едно от най-притегателните места на Стария град са „Конюшните на царя“, където се провежда фестивалът „Лятно време“. Как успяваш през всички тези години да поддържаш високото ниво? Какво ти коства? Как се справяш?
- От страни погледнато, осемнадесетте години са накарали хората да смятат, че е нещо естествено да има три месеца културна програма в Стария град и сякаш винаги е било така. Но поддържането е много трудно и изисква усилия, които остават скрити за публиката.
- Но въпреки това, ти всяко лято успяваш да предложиш една много интересна и богата културна програма. Каниш доста популярни певци и актьори, а също и млади хора, на които даваш шанс да се изявят на сцената.
- Сега изглежда, че повечето са много познати. Но през 1997 година, те бяха световно неизвестни и много млади. Белослава е имала дебют на българска сцена именно тук. Почти всички музиканти не са имали никаква друга сцена освен тук.
- Може да се каже, че тази сцена открива таланти?
- Тази сцена открива и поддържа таланти, млади и интересни хора. Това е сериозно усилие. Общо взето сме разделили програмата на няколко части. Едната е категорична подкрепа на групи, които все още не са известни и с които се рискува, но ако не рискуваш, те няма да намерят място. Няма да си създадат публика. В интерес на истината, в последните години вместо българската музикална сцена да се развива към млади групи, тя се свива. Започват да се експлоатират едни и същи хора, защото е по-доходоносно. Когато поканиш една млада група, тя естествено няма публика. Ще дойдат 30-40 човека и трябва да я каниш 4, 5 или 6 пъти, докато тя стабилизира публиката си. Но това изисква усилие и на никого не му се хаби нито време, нито пари. Просто трябва да вярваш, че правиш правилното нещо. Мисля, че в това отношение „Конюшните“ имат правилната политика и, ако се видят програмите през годините, това ще стане ясно. За 18 години сме направили над 800 концерта. Изобщо не броя колко са литературните премиери и колко са театралните постановки на открито… До преди две години, това беше единствената културна сцена, която продължава да работи през цялото лято. Да направим разлики между това, да има фестивал в рамките на десет дена на едно място и това, да има културна програма в продължение на три месеца и половина. Защото едното иска едни усилия и финансиране, а другото – други. И да направиш толкова концерти през лято, иска логистика, иска техническа поддръжка и иска убеждаване на публиката да дойде, което не е толкова просто занимание. Но се надявам, че сме станали емблема за открита лятна сцена. И мисля, че сме дали кураж на много хора не само в Пловдив, но и в България. Защото сме взели едно пустеещо място и сме го превърнали в културно средище. И основната цел на „Конюшните“ е да бъде културно средище. В културната програма на Пловдив има 80 концерта от екстра качество. Общината е поверила на нас мястото без да дава допълнително пари за това, а ние го финансираме изцяло и, разбира се, плащаме концесионна вноска. Това е много важно да се каже, защото ние не работим с пари на Общината, а работим с възможност, която тя ни е дала. И това е важно да се случва, защото е израз на политика, защото така се подпомагат процеси. Въпрос на почтеност е да продължаваш да го правиш качествено и да го умножаваш. Преди пет години правехме 20 концерта, след три години правехме 35, а сега – Мисля, че до 2019 година можем да направим всеки ден по два концерта.
- А каква е другата помощ, която срещаш от Общината?
- Общината има разбирането, че това е много смислено усилие. В това няма никакво съмнение. Но моите разбирания не са такива, че да искам финансова подкрепа. И аз наистина не искам, защото е достатъчен принципът „стопанисвай това място и го превърни в културно средище“. Сега, да се наредия за и да казвам „ама моля ви се, финансирайте концертите“. Това вече за мен не е почтено. Аз мисля, че отношенията ми с Общината са работещи. Поне като сложим чертата и видим това, което сме направили, като видим мнението на хората, които толкова години идват тук, мисля, че Общината трябва да е доволна, че от един неин обект, освен, че й дава приходи, тя получава огромна по размер културна програма. Но това според мен е правилно.
- Успяваш да се справиш без външна подкрепа, без чужди субсидии?
- Аз и не искам. Рекламодатели си намираме, но не търсим Общината за това. И мисля, че това е добър вариант, защото тя дава възможност за търговска дейност, но изисква качествен културен продукт. Това са партньорски взаимоотношения, които общо взето не са много популярни. Общината не може да я мислиш само като един чувал, от когото трябва да вземеш нещо, за да направиш нещо. Не, трябва и да дадеш! И за това имам абсолютното чувство на изпълнен дълг. Вложил страшно много усилия и пари, това място да бъде направено такова и срещу това съм получил възможност то да бъда превърнато в културно средище. И мисля, че това е напълно достатъчно.
- През 1999 година ти беше един от основните организатори, които направиха Европейския месец на културата в Пловдив. Също така, направи една от стратегиите за Пловдив 2019 и предполагам, че си много на ясно с това, какво точно трябва да се случи, за да бъде успешен Пловдив като Европейска столица на културата?
- Нямам вече самочувствието на човек, който знае всичко, защото работата по кандидатурата на Пловдив обучи екипа на Фондацията на умения, които с ръка на сърцето мога да кажа, че ние нямахме и продължавам да нямам. Така, че мнението ми е по-скоро като на един ангажиран наблюдател.
- Но вероятно имаш някакви съвети, за това, какво би било добре да се направи?
- Съвети нямам, имам очаквания. И те са, че истински професионалното изкуство, значимите стотина творци на Пловдив, без значение в кои сфери работят, ще получат покана. Не да кандидатстват. Не да отидат във Фондацията и да кажат „ето аз имам един проект“. Не! Моята представа е Общината да отиде и да каже „г-н Константинов, г-н Видев, г-н Хранов…, вие сте национално известен художник и ние искаме да оставите своя пластически дан, своя дял, своята естетика в рамките на този град“. И Общината да ги покани тези хора. Същото се отнася и за музикантите, актьорите, писателите. Т.е., от една страна в програмата да има сериозна подкрепа за високото професионално изкуство, от друга страна, разбира се, нека да бъдат направени формите, които са някакъв мост към това професионално изкуство – масовите форми и така наречените стрийт арт изкуства. И третото ми очакване е да бъде направена много сериозна образователна програма, която да мине през пловдивските училища. Но задължително пак с участието на значими пловдивски творци, които да създадат една образована, нова публика. Подчертавам образована, а не ентусиазирана! Ентусиазираната публика не е образована. Това мисля, че трябва да са трите неща. Но пак казвам, от ролята на страничен, но ангажиран наблюдател.
- Тъй като локацията ти е в Стария град, не мога да не те попитам за това, което се случи скоро на Античния театър. Имаше едно тържество на бизнесмен, което възбуди общественото мнение. Дали смяташ, че трябва по такъв начин да се експлоатират културните центрове с цената на това, да има печалба, с която да се издържат те или трябва да има някакъв критерии, за да може все пак да запазят статута си?
- Мнението ми е категорично и съвсем простичко. Не може на сцената на Античния театър да има маси. Това е проява на лош вкус!
- „Капанът“ стана един атрактивен център на творческите индустрии. Много пари се изляха там, но според мен, за сметка на това, което се прави за Стария град.
- Старият град има нужда от същата протекционистична политика към дейностите на различни хора, каквато има в „Капана“. Трябва да има изискване тези затворени помещения да раждат продукт, без значение в коя област на изкуството, за да може той да стане жива територия. Не инвестициите са проблема на Стария град, а липсата на хора, които да работят тук. Когато „Конюшните“ затворят, в Стария град изчезва всякаква културна дейност. Изключвам Античния театър. Античният театър е „черешката на тортата“ на цял един град, на цяла една държава. Тук има възможност в още поне 7-8 къщи да има дейност и тези хора трябва да бъдат помолени да го направят, защото в Стария град няма поток от хора. Това е проблемът, защото няма живот, който да дърпа хората насам. На времето имаше „Улица на занаятите“, имаше и много кръчми. Защото и това е култура, култура на хранене, култура на преживяване. Общината трябва да има абсолютно протекционистична политика и тя трябва да накара хората, да дойдат тук, да работят и да го обживяват. Иначе той ще бъде само една красива черупка.
- Сега да се върнем към твоя фестивал „Лятно време“. Какво още гостите на града биха могли да видят до края на сезона?
- Хубаво е да се знае, че ние имаме четири панела. Под надслова „Оранжеви концерти“ са поп и рок концертите, но в техния по-лек вид. Т.е. ние не правим тежки концерти, защото е неподходящо. Джаз програмата ни е в сряда с най-добрите български джаз изпълнители.
- Кой са по-атрактивните имена?
- Петър Салчав ще ни гостува с един страхотен американец. Най-близкият акустичен концерт беше на Odd Crew, една фантастична българска рок банда. Те са отдадени на музиката, което много рядка се вижда. И това е тяхна кауза. Не се интересуват толкова от продажби, от билети, отколкото от това да правят хубава музика. Новото тази година е, че има втора сцена, която направихме горе на „Малките конюшни“. Тя е предназначена за по-камерни форми, акустични концерти и много театрални мини представления и моноспектакли.
- А кои са младите дарования, които тази година „проходиха“ на твоята сцена?
- Дадохме път на една страхотна група „Funky miracle“. Те направиха невероятен концерт. Направихме и един мини фестивал на лейбъла „Home vox“ създаден от китариста на „Остава“ Георги Стоев. Гостуваха и трите нови банди, с които те имат нови клипове и пробиви в MTV чартовете. Направихме много хубав фестивал за съвсем млади групи. Програмата е много равномерно премесена едно с друго. Знаем, че ще завършим сезона с голям концерт на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ на 15 септември. Те ще направят промоция на новия си клип. „Пиф“ и „Остава“ ще имат общ концерт, който направи фурор в Берлин и в София. И ще свирят тук за втори път в България. Цветан Недялков ще има концерт с нова група, а не само с Веско Койчев и Иван Лечев. Група „Те“ идват за първи път от много дълго време в Пловдив с Преслава Пейчева.
- Имам усещането, че трябва да бъде направена една реклама за Стария град за пловдивчани. Много хора, колкото и да е странно, не знаят, че Старият Пловдив се намира в Пловдив. За туристите е по-популярен, отколкото за пловдивчани.Старият град трябва да бъде рекламиран първо на самите пловдивчани, което е странен парадокс, но е факт.
- И сега е моментът да отправиш своя апел към пловдивчани!
- Старият Пловдив е в Пловдив. Заповядайте!
