Ришар Бейон – френски журналист, след покана от страна на Община Пловдив, посети града на тепетата по време на вече превърналата се в традиция Международната среща на туроператорите. Ришар е един от популярните автори на статии за пътуване в чужбина. Неговите творби се публикуват в издания, като „A la Une“, „City breaking“, „Non classé“, „L’indigo“ както и популярния френски сайт „infotravel.fr“.
След своето посещение, оставайки очарован от вековния град, той пише и публикува няколко статии за Пловдив, като част от тях са преведени на български и достъпни в интернет пространството.
Тази забавна статия публикуваме дословно, без редакторска намеса!
ВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЛОВДИВ
Разположен на 135 км. югоизточно от София – столицата на България – Пловдив е вторият по големина град в държавата по своите размери. Разполага се по бреговете на р. Марица – река, която французите познават, тъй като една българка, наречена Силви Вартан направи песен за нея. С 800 000 туристи през 2014 г. (от които 23 % чуждестранните посетители), Пловдив си поставя за цел да посрещне 3 милиона туристи през 2019 г., — годината, през която той ще бъде под светлината на прожекторите. Сто и десет хотели съществуват вече и се носят слухове, че международни марки са хвърлили око на българския град.
Античният театър, построен в края на първи и началото на втори век –доминира южната част на град Пловдив и гледа към планинската верига Родопи.
Пловдив съчетава всички архитектурни стилове, свидетелстващи за неговите щастливи и славни дни, но и за неговите нещастия и белези на историята му.
Първоначално като люлка на тракийската цивилизация и на траките – изискани хора от античността, Пловдив след това се изгражда като римски град, впоследствие като османски и мюсюлмани град и православен град преди да премине към своя съветски период. На този български град не липсва чар, белязан е от известно безгрижие на Гърция, неговия съсед. Градът е врата към Югоизточна Европа, перла на Балканите. Известен като града на седемте тепета (повече от шест днес), Пловдив е най-старият град в Европа, и без съмнение поради това свое историческо и имуществено наследство Пловдив бе избран за европейска столица на културата за 2019 г.
Центърът на Пловдив се различава от новия или съвременния нов град, където пътища и артерии преминават, за да обслужват основния пътен трафик.
Пловдив е мястото, където са запазени най-големите градски и архитектурни доказателства за сталинската и съветската епоха. Стабилни сгради, колективни жилища, но и паркове и градини се разпростират и образуват смесица от зеленина и бетон. Този град е простичък и работлив, оцветен е с един вид носталгия, която въпреки това днес е надмогната. Откриваме тук и там античен музей, останки от византийска църква или мост, върху който е изградена зона за пазаруване, напълно покрит и разполагащ се над река Марица.
Пешеходни улици на КАПАНА, разположени в долния град на Стария Пловдив.
Сърцето на града е старият град със „Стария Пловдив“ или по-скоро двата стари градове Пловдив. Добре дошли в долния град в квартал Капана до голяма степен оживен от пешеходната зона.
Последната се разполага по дълга улица, върху която са разположени в двойна редица дървета със защитна сянка. Има множество малки магазини, кафенета – барове с приветливи тераси, а в средата на улицата, всяка пролет, се организира занаятчийско изложение, по време на което съжителстват занаятчии, художници и творци за радост на зрителите, независимо дали са българи или туристи.
Пловдив се разкрива постепенно, докато се разхождаме по неговите стръмни пешеходни улици. Тук — турско кафене в стара джамия, там — останки от Римския стадион, където атлети и гладиатори са изнасяли своите представления.
След това около римските останки, които са невероятно добре запазени, правим скок в бъдещето с търговските зони, ресторанти и модерни кафенета с тайни тераси, изгражда едно почти лично пространство, където времето не от значение, а най-доброто тепърва предстои, когато изкачваме стръмните склонове на Стария Пловдив. Пренасяме се два века назад във времето с калдъръмените улици, хаотични, но с особен чар. Къщи на господари, благородници и богати търговци, често украсени с широки терасовидни градини. Къщи с цветни етажи, всички облицовани с дърво и с множество прозорци и щори, от които можем да наблюдаваме, без да бъдем забелязани. Когато посещаваме тези къщи, си даваме сметка за живота, който благородниците са водили там. Ставаме свидетели на живота на общественика, който той е водил на този етаж, или живота на етажа на семейството, а също и на местата за любовни срещи с любовници, които са имали само едно право: да служат на своя господар и любовник.
Тук е и античният театър, построен в края на първи и началото на втори век. Той доминира южен Пловдив и гледа към планинската верига Родопи.
Построен по време на царуването на император Траян, там са се провеждали гладиаторски борби и ловни игри пред 6000 зрители. Реставриран през 1981 г., той може днес да побере само 3500 зрители, но е намерил своето място в културните програми на града. И накрая не можем да представим Пловдив без да споменем винените маршрути тук, „Долината на розите“ на север към Стара планина, „Долината на тракийските царе“, а също и възможностите за религиозен туризъм.
Richard Bayon
