Първи сняг, първи работен ден и първи надежди за по-добра, по-успешна и спорна година. Така обикновено сме свикнали да посрещаме Новата година, независимо какви числа стоят пред нея.
Надеждата е нещо, което винаги съпътства нашия живот, но и равносметката от постигнатото до момента, не може да ни подмине.
2015 отмина. Добра или лоша? Едва ли някой може да даде еднозначен отговор на този въпрос. Защото през тази година се случиха много събития с положителен знак, както и доста, с които не може да се гордеем. И тъй като нашият сайт се занимава с процесите в културната сфера на Пловдив, ще направим една скромна равносметка за случилото се в града под тепетата.
Безспорно 2015 мина под знака на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 година. Но можем да поспорим, дали вече сме осъзнали какво точно ни предстои като бъдеща културна столица на Европа и какво именно се крие в съдържанието на тази титла?
Факт е, че през годината пловдивският културен календар беше буквално засипан със събития по всички направления. Изложби, театрални и оперни премиери, куклени и стрийт-арт фестивали ни заливаха от всички страни и не оставиха на изкушената публика нито минутка почивка. Но за съжаление, слоганът „Заедно“, с който Пловдив победи конкуренцията си в надпреварата за Европейска столица на културата, не обедини творческите съсловия.
В едно със старите фестивали, изградили завидна традиция като Международният фестивал на камерната музика, театралният фестивал „Сцена на кръстопът“, фестивалът на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, куклено-театралният фестивал „Двама са малко – трима са много“, фолклорният и оперният фестивали, възникваха и набираха скорост много нови, различни арт форуми и пространства. Къде по-плахо, къде по-агресивно, не без силно лоби, в Пловдив се развиха уличните изкуства. Първи, още преди три години, тази тенденция в културния живот на Пловдив поставиха фестивалите ONE. Не е тайна за никого, че именно тези фестивали, които „обират каймака“ на общинското финансиране, без до сега да са реализирали големи ползи за града, стоят в основата на напрежението, което цари в културните среди в града. Въпреки обещанията на Асен Асенов, светът не превзе Пловдив чрез фестивалите ONE, дори напротив. Единственото, което се случи, беше, че Асенов настрои срещу себе си всички културни дейци в града и те направиха подписка за неговото изгонване. Това така и не се случи, но беше основната причина, поради която досегашният зам.-кмет на мегаресора „Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски проекти“ (КОТИРЕП) Стефан Стоянов, беше подменен с бившата шефка на ОП „Старинен Пловдив“ Амелия Гешева. Естествено, Стоянов не остана без работа и освен че все още е председател на Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019“, той получи преобразувания в „Образование, развитие, европейски политики и международно сътрудничество“ ресор.
Въпреки рокадата, тя не успя да потуши общественото недоволство. На последната за годината сесия на общинския съвет, на която бяха гласувани средствата по Културния календар за 2016, отново имаше напрежение между поддръжниците на традиционното и модерно изкуство. След двучасов дебат и изслушване на представителите на различните творчески гилдии, Общинският съвет прие Културния календар на Пловдив за 2016 година без да знае точно какво гласува и без да е наясно с подробностите на кого и защо ще бъдат отпуснати средствата.
Но въпреки всичко, взе да се забелязва известна промяна в отношението на управляващите към културните процеси в града.
Като огромна победа в битката за оцеляване, с пълно право може да прием отстояването на сградата на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“ 32, която беше нарочена за събаряне, а на нейно място трябваше да изникне седеметажна сграда, в която да се помещават модерните изкуства.
С каузата за запазване и обновяване на сградата с над четиридесет годишна история се зае председателят на Дружеството Снежана Фурнаджиева, която използва всички форми на протест и на убеждаване, за да накара управлението на града да чуе и да удовлетвори желанията на художниците. И членовете на Дружеството със сто годишна история не само, че успяха да спасят сградата си, но и издействаха средства за ремонт на течащия от години покрив. През 2016, Общината ще финансира „Цветове“ и годишната изложба на Дружеството на пловдивските художници, два кураторски проекта, и каталог за 2015 година.
Мъдро посъветван от новите си PR-и, кметът Тотев посети и три изложби през 2015 година.
Да се надяваме, че тези действия на градоначалника не са начало на сформирането на нови приятелски кръгове и дано не станем свидетели на неприятни последствия от прилагането на древната тактика „разделяй и владей“.
През 2015 започна дълго чакания ремонт на Голяма сцена на Драматичен театър – Пловдив. Средствата бяха отпуснати от Министерство на културата, а театралите се надяват, че началото на есенния сезон на 2016 година ще могат да посрещнат в реновираната с най-съвременни технологии зала. Макар че актьорите от пловдивската трупа не разполагаха със собствена голяма сцена, а делиха с операта единствената за момента прилична зала в Дома на културата Борис Христов, през 2015 година те успяха да направят 8 премиерни представления.
Оказа се, че въпреки намеренията на кмета Тотев да ангажира залата на Колодрума с мултифункционални дейности, това така и не се случи. След злополучното откриване, еклектична смесица от състезание по колоездене, таекуондо, оперна класика и концерт на ПИФ, последвано от концерта на Крис Норман, от който ясно пролича недодяланата акустика на спортното съоръжение за близо 50 млн. лева, то стои почти неизползвано.
През 2015 година се забелязваше явен афинитет към откритите пространства и сцени, които се използваха не само за стрийт арт прояви.
Тази година и операта излезе на улицата, за да направи няколко концерта на живо на Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина.
Кукленият театър почти трансформира куклено-театралния фестивал „Двама са малко-трима са много“ в TheatAir, който също се провеждаше по площади и градинки из целия град.
11-тата Нощ на музеите и галериите, преименувана на Нощ/Пловдив, беше буквално удавена от невиждания пороен дъжд, който се изля в града под тепетата именно по време на културния фестивал.
Гордостта на сегашното градско ръководство – квартал Капана се изпълни с живот, въпреки, че пешеходната зона се сдоби с много бетон и почти никаква зеленина. „Капана фест“ се оказа един от младите фестивали, който за трите си дни на провеждане, наистина успя да събере в града под тепетата завидна публика. Освен, че привлече различни артистични гилдии, творчески проекти, работнички и ателиета, тук имаше почти денонощни концерти на различни по стилове групи и формации. С подобни претенции беше и наследникът на натирения от Пловдив „Айляк фест“ – „Shake that Хълм“.
Вероятно подобни фестивали генерират не малки приходи, защото през 2016 общината се беше наканила да финансира още два улични проекта – Световно първенство по бийтбокс и Street Masters – за улични изкуства и бийтбокс, който в последствие отпадна от разчетите.
На своя вярна публика се радваха и рок фестивалите POLONEROOOK и Sounds of the ages, а след успешния новогодишен концерт, на който гости бяха изгонените от Каварна Йорн Ланде и бандата на Николо Коцев, Пловдив даде заявка да се превърне и в новата рок столица на България.
За съжаление, опазването на архитектурно историческото наследство на града през 2015 година не беше на ниво.
През изминалата година, въпреки многобройните протести на еколози, архитекти, общински съветници и общественици, срещу сума от 260 000 лв., Античният театър се сдоби с Информационен и билетен център. За качествата и достойнствата им вече се изписа твърде много. Естетическите им показатели не бяха единственото, което провокира общественото мнение. Основното желание на специалистите беше да се предприемат адекватни мерки за обгрижване на паметника като недвижима културна ценност, за отделяне на средства за консервацията му и за приемане на стратегически документи, с които да се гарантира дългосрочно неговото опазване, експониране и социализация. До момента обаче, стъпки в тази посока не са предприети, дори напротив, подготвя се проект за реставриране, експониране и социализиране на останките от голямата базилика на Филипопол, който отново вероятно отново ще възбуди общественото мнение. И то не поради факта, че ще се експонират изключително ценните мозайки, намерени там, а заради фасадата на едри, шарени панелчета, които изключително много напомнят на провинциален мол първо поколение.
Опасност от подобно поругаване беше надвиснала и над Небет тепе, за което проф. Фърков беше изработил проект с бойници и кули. За щастие, след обществено обсъждане и бурни дебати, проектът беше стопиран.
Ясно е, че Пловдив се нуждае спешно от Стратегия за опазване на културното наследство, за да може да оставим за бъдните поколения архитектурни обекти с малко по-различна от типичната за моловете визия.
Като изключим недоразуменията с проектите по опазване на културното наследство, финансирането на Културния календар на Пловдив, изострените взаимоотношения между градската управа и голяма част от творците, в града под тепетата кипеше бурен арт живот.
Почти всяка вечер биваха откривани изложби на стойностни майстори на четката от цялата страна, театралните и оперните спектакли се радваха на многобройна публика, а все повече млади хора проявяваха интерес към различни творчески проекти и фестивали.
Дали изобилието от културни прояви е положителна тенденция или все пак е по-добре вече да се наблегне на качеството, ние се наемаме да съветваме. Но все пак би било чудесно, ако се планира истински културен календар, за да не се случват едновременно множество дублиращи се културни събития, защото в един момент може да се окаже, че участниците са повече, отколкото публиката, която проявява интерес към тях.
В началото на Новата 2016 година нека всички ние разберем, че не ни остава много време, за да започнем да работим в посока на изпълване със съдържание на чудесния девиз „Заедно“, за да не останат разноцветните букви PLOVDIV 2019, зад гърба на Мильо, единствения символ, с който гостите на Пловдив ще запомнят града ни!
