Как отбелязахме Богоявление и 168-та годишнина от рождението на великия Ботев? /галерия/

0
548

Богоявление/Йордановден е един от най-големите християнски празници, защото на този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан. Тази година в Пловдив, 38-годишният хасковлия Стоян Ганев се пребори с близо 70 кандидати и извади Богоявленския кръст от ледените води на река Марица пред погледите на стотици зяпачи.

Както всеки път, празникът започна със света литургия в катедралния храм „Успение Богородично”, а пловдивският митрополит Николай възглави освещаването на бойните знамена.

На днешния свят празник дори кметът Иван Тотев прекрачи прага на храма. Той присъства както на Светата литургия, така и на Богоявленския водосвет, придружаван от районни кметове, председателката на общинския съвет Савина Петкова и областния управител Здравко Димитров. Участва и в традиционното литийно шествие, което се отправи към моста на река Марица. Там беше отслужен Великия Богоявленски водосвет, а миряните, благословени за здраве и сили. След като Светият кръст беше уловен от Стоян Ганев, събралите се на брега смелчаци запяха заедно българския химн и дори накараха свещеническия хор да замлъкне.

Момчетата се обединиха, целунаха кръста и  развяха българския флаг, като изпяха „Мила Родино“- изключително вълнуваща проява на патриотизъм, която ни даде поне молка надежда за по-добро бъдеще.

На днешния ден отбелязахме и 168-та годишнина от рождението на Христо Ботев. Венци и цветя бяха поднесени на паметника на националния герой в Цар-Симеоновата градина, а председателят на Дружеството на пловдивските художници и член на инициативния комитет на Обществен съвет за култура и културно наследство – Снежана Фурнаджиева – произнесе прочувствено слово. Публикуваме пълния текст:

Преди 168 години на този ден на българския небосклон изгря ярка звезда. Роди се непокорният дух с магическо излъчване – Христо Ботев. Този дух, с делата и поезията си, се превърна в символ на възвишена любов, изгаряща омраза, сила, родолюбие и отдаденост на майка България.

Изящното му слово и самопожертвователно дело вградиха в българската историческа памет и култура високи ценности и духовност. А словото на великите личности ехти високо и прескача границите на своето време, буди човечеството с истини, създадени със сърцето. С огъня на думите си Христо Ботев запали клада, на която с възторг и преклонение пред род и Родина, той положи младия си живот. Безсмъртните му послания и до днес са зов за свобода и справедливост, независимост и солидарност.

     Роден в робство, младият Ботев утвърди пророчески идеята за европейското бъдеще на България: “…бъдеще светло…редом с другите славяни“. Но като истински символ на Възраждането, 28 годишният мъдрец ни напътства да вземем от Европа „…само необходимото…без да подражаваме сляпо…това би било пагубно за България“, защото „…нашият народ има свой собствен живот, особен характер, особена физиономия, която го отличава като народ“. Пророческите му идеи са в основата на отстояване на националния ни интерес, защитават ценностите на европейското и световно развитие. Ботевата присъда разтърсва заспалата ни съвест и угоден живот „…няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и благото на цялото човечество“.

Неповторимата красота на творчеството му се превърна в трибуна, а величавата му саможертва  –  в  завет  за  поколенията, за които България е съдба. И кой друг би възкликнал така чисто и възвишено: „но…стига ми тая награда – да каже нявга народът: Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода“. Слял в едно слово и дело, Ботев мечтае не само за свободна, но и за справедлива България. Думите му са така истински и общочовешки, че сякаш са писани днес. Като днешен звучи призивът му за промяна „…от отчаяние към действие, от действие към свобода и един по-добър живот…“ Или мъдрото му и обезоръжаващо „свестните у нас считат за луди“. И сега имаме нужда от тези луди, смели и готови да изградят новия образ на България.

Харизматичен в борба със стихиите, побратим на самодивите, Христо Ботев е вдъхновявал и вдъхновява не един творец с огненото си сияние и пронизващ поглед. Но е трудно да се издигнем до неговото чувство на отдаденост и действен хуманизъм. Днес живеем в друг свят, различен със своите предизвикателства и се опитваме да се съизмерваме с него – символът на българската Голгота. Но готови ли сме да поемем по страшния път към своята Околчица?

    Днес повече от всякога имаме нужда от Ботев, за да заявим смело и безкомпромисно своята позиция, освободена от пристрастия, лобита и влияния, основана на истинските интереси на България! Има ли го днес този велик българин, който да поведе България в правилната посока и да викне съдбовно:

      „Живи или мъртви, ние ще бъдем!“

      За нас е чест и привилегия да споделяме и следваме демократичните ценности и хуманни идеали на Христо Ботев. Жива е и социалната ни чувствителност, непримиримост и национална гордост, завещани от него. Младото ни поколение, с вяра и надежда за добро, взема от огъня на Ботев, за да го носи в сърцето си с високо вдигнато чело навсякъде по света.

    Да го следваме заедно и да помним, че свободата, справедливостта и човеколюбието са достойни за саможертва.

    Поклон!“

Днес град Калофер също чества двоен празник – Богоявление и годишнина от рождението на поета-революционер Христо Ботев.

Но най-голямата атракция се оказа местния ритуал, наречен Мъжко хоро. Облечени в народни носии, кметът Румен Стоянов  и областният управител Здравко Димитров дадоха начало на празненството. Двамата, първи навлязоха в ледените води на Тунджа и поведоха мъжкото хоро, което има над 200 годишна традиция. Ритуалът, който местните мъже искат да патентоват, е единствен и уникален за страната.

Тържествата в чест на годишнината от рождението на Христо Ботев, започнаха още предишната вечер в читалището на Калофер.

Предишна СтатияКакво се промени в културната политика в Пловдив през 2015?
Следваща СтатияЦвятко Сиромашки се възстановява бързо след тежката операция
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име