С „Реквием“ от Джузепе Верди, Пловдивска опера ще почете паметта известната оперна певица София Иванова, която ни напусна през 2014 година. Тази вечер в Дома на културата „Борис Христов” от 19 часа, зад диригентския пулт ще застане съпругът на София Иванова – маестро Борислав Иванов, който е дирижирал над 25 пъти „Реквием” от Верди с участието на София Иванова. Маестро Иванов в различни периоди е бил директор на оперните театри във Варна, София, Пловдив и Русе, и е създател на Вердиевите вечери в Пловдив. Той е дългогодишен диригент на Берлинския симфоничен оркестър, почетен главен диригент на Истанбулската опера и доайен на българските диригенти. София Иванова жъне успех като Виолета в над 150 спектакъла на „Травиата“ и вписва в богатия си репертоар всички знакови партии за сопран в оперната литература, като Татяна от „Евгений Онегин“, Неда от „Палячи“, Мими от „Бохеми“, Чо-Чо-сан от „Мадам Бътерфлай“, Тоска от едноименната опера, Дездемона от „Отело“ и др. Като солистка на Пловдивската опера след 1988 г. София Иванова обновява репертоара си с драматични партии като Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от “Дон Карлос” и Елвира от “Ернани” на Верди, Мадам Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Дона Анна от “Дон Жуан” на Моцарт и др.
Маестро Иванов е поканил почти същия солистичен състав, който е изпълнявал партиите в „Реквием“ – мецосопраното Елена Чавдарова-Иса, тенорът Ивайло Михайлов, чийто учител е Калуди Калудов, и Ивайло Джуров, а сопрановата партия ще бъде изпълнена от солистката на Държавна опера – Пловдив Таня Иванова.
„Реквием“ е музикална композиция, изградена върху текстове от римокатолическата заупокойна литургия. Джузепе Верди замисля своя Реквием в края на 1868 г. в памет на Росини. Идеята е най-талантливите композитори по това време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част – Libera me. Този „Реквием” бил написан през ноември 1869 г., но така и не бил изпълнен. По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием” в чест на Росини, но работата тече мудно. Тласък за по-скорошното завършване на произведението дава смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони през май 1873 г., пред когото Верди се прекланя още от младежките си години. Така Верди завършва своя „Реквием” на 10 април 1874 г. Първото му изпълнение се състои точно една година след смъртта на Мандзони – на 22 май 1874 г. в миланската катедрала „Сан Марко”, а зад диригентския пулт застава самият автор. След няколко дни „Реквиемът” с огромен успех бива изпълнен в Миланската „Ла Скала”, следват също толкова успешни изпълнения през 1875 г. под диригентството на автора в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург и др.
