С „Огън и страст“ Митко Добрев и Веско Ламбрев посрещнаха своите приятели и почитатели в „ARSENAL of ART“. Първата за годината изложба в най-новото галерийно пространство в града под тепетата, събра много ценители на изкуството. Те буквално претъпкаха залата с желанието си да разгледат прекрасната изложба, въпреки снежната приказка, която разказваше съботната вечер.
Оказва се, че тандемът Добрев-Ламбрев се сформира случайно, но не случайно носи вдъхновението и очарованието на Родопите. От където и двамата са черпили творческата си енергия през годините.
Митко Добрев работи в Смолян цели 25 години и е член на тамошното дружество на художниците. Картините му са пропити от магията на свещената планина, която омагьосва, омайва и пристрастява. Платната сякаш разказват за загадъчните красоти и мистичните легенди на Родопите, и ни навяват носталгия към миналото. И започваме сякаш да се питаме, каква всъщност е причината за носталгията, времето ли, спомените ли, хората ли…
Веселин Ламбрев също се е докосвал до силната енергия на планината. Завършил е средно специално художествено училище за приложни изкуства в Смолян, след което и специалност „Скулптура“ в НХА.
Ето какво ни разказа за себе си скулпторът Веселин Ламбрев.
- Спомняш ли си, кога са били първите ти стъпки в посока на творчеството и какво те провокира да се захванеш именно с това изкуство?
- Да, мога де направя една ретроспекция. И ще започна от ранните ми години, когато бях ученик в художественото училище в Смолян. Това беше едно училище, в което имах щастието да има за преподаватели прекрасни хора, които изградиха у мен едно усещане за цивилизационност, макар че обитавахме един малък град. И вероятно причината за това е именно Родопа планина, която възпитава чрез събиране на многовековни енергии от древните цивилизации, които са я населявали. Първият ми учител беше Ангел Стоянов, който ми преподаваше по металопластика. Той беше прекрасен артист и от него научих изключително много неща. Но интересът ми към творчеството датира много преди да отида в училището в Смолян. Като малък, съсед ми беше извеният по онова време скулптор Димитър Павлов – Точката. Бай Димитър е оставил едни от най-хубавите си творби в града под тепетата. И всъщност именно той запали в мен искрата и любовта към пластическото изкуство. И тогава реших да кандидатствам в художественото училище в Смолян. Още от малак имах голяма фантазия и се занимавах с реализирането на различни конструктивни хрумки и идеи. И макар, че те бяха съвсем по детски наивни, аз винаги нещо си чоплех и създавах. Нещата се избистрят, когато човек попадне на подходящата среда и започне да се свързва със себеподобните си. Това го кара и да се самоусъвършенства. А, когато има и добри преподаватели, той буквално започва да лети. Следващият етап в развитието ми беше художествената академия, която буквално беше шлифовка на бисери. Тук се създаваха истинските артисти. Аз имах желанието да се занимавам с този много мъжки занаят – скулптурата, защото това наистина е занаят, свързан с много работа, с усещане за пространство и материя, през която протича мисълта.
- Скулптурата е едно много трудоемко изкуство, което изисква много енергия и сила. И, макар че е изключително красива, тя е доста по-трудно конвертируема от една, да речем, живописна творба. Как успяваш да останеш верен на своето изкуство, какво ти коства това и защо продължаваш до го правиш?
- Много хубав въпрос ми задаваш. Да, изкуството е влюбване. И няма отърваване от това влюбване. То е за цял живот. Напълно си права, че реализацията на кавалетната скулптура е доста трудна. Не искам да обидя другите жанрове в изобразителното изкуство, но класическата, а и съвременната скулптура, е хайлайфа на пластичните изкуства. Трудно се продава и все още аудиторията в България има нужда да претърпи своето издигане за възприемане на скулптурата. Повечето хора нямат представата, че скулптурата е изящно изкуство и я отъждествяват само с паметниците. Макар че и монументалната скулптура си има своите огромни достойнства. Трудно преживява един художник от скулптура. В днешно време творецът трябва да има много контакти, за да реализира своето произведение. Изкуството е за хора, които имат богата душевност и ценностната му система да е стигнала до ниво на развитие, което се нарича цивилизационност. В Западна Европа нивото е различно и много се цени скулптурата.
- Къде и кога се запознахте с Димитър Добрев? Тава случайна среща в Пловдив ли беше или се познавате от дълги години?
- Митко е един изключително добър човек – прекрасен, толерантен и мил. Аз рядко срещам толкова отворени за красотата хора, какъвто е той. С огромно желание прави всичко за колегите си и отразява всяка една изложба. Нашият контакт стана съвсем скоро и то случайно. Бяхме заедно на коледната изложба в галерия „Анастас“ и там се запознах с Ангел Гешев, който тъкмо беше открил галерия „ARSENAL of ART“ в „Капана“. Истината е, че идеята да ни покани двамата с Димитър , да бъдем първите гости за 2016 , възникна съвсем спонтанно, и както повечето хубави работи, това се случи на една обща трапеза. Естествено, че бях поласкан и нито за миг не се поколебах да приема любезната покана, още повече, че щях да бъда в прекрасната компания на чичо Митко. Благодаря на Ангел за подадената ръка и за този мил жест. Не мога да не отчета и факта, че много се зарадвах, че и двамата с Добрев сме свързани с Родопите. Това, според мен е най-мъдрата планина, в която живеят изключителни хора, които носят мъдростта на древните цивилизации.
- Какво искаш да си пожелаеш за 2016 година?
- Най-вече да сме живи и здрави, и аз, и семейството ми, както и моите колеги! Да прави общи изложби, да се радваме едни на други и да казваме по една добра дума за приятелите си, за хората, които обичат изкуството, за галеристите, които се грижат за нас и за всички, които имат добри очи за българското изкуство!
