Най-новият шедьовър на Анастас Константинов беше показан пред почитателите на изкуството му. Платното е впечатляващо не само с размерите си 170/230 см., но и с дълбокия философски подтекст. В центъра на сюрреалистичната творба, озаглавена „Планетарен прах“, е изобразена женска фигура, чиято глава е заменена от многоцветен ореол, а две огромни разперени криле са вперили своя хищен поглед върху зрителя. Земята е покрита с разпилени антични останки, мраморни глави и древни артефакти.
Дали образите в платното са свързани със свободните асоциации, дали са анализ на сънищата, дали са просто освобождаване на въображението или са дълбок философски анализ? Попитах Анастас Константинов какво иска да ни внуши с тази картина?
- Аз не искам нищо да внушавам. Просто рисувам въображението на подсъзнанието си. Има много различни начини да се гледа изкуство. Обикновено първо те грабва цвета. След това започваш да проникваш все по-навътре в сюжета. И, може би, най-великото възприемане е, когато чрез собствената си чувствителност успееш се докосваш до чувствителността, която е водела автора, за да създаде една нова истина.
Ще ти кажа, че е много трудно автора да обяснява творбата си и за това не бих искал и аз да го правя. На времето беше много лесно да обясниш соц-реализма, защото изкуството хвалеше властта на достъпен език. Но тук нещата са съвсем различни. Тази картина е много далече от соц-реализма, за да започна да я обяснявам. Тук нещата са много дълбоки и философски. Картината предизвиква различни мисли и провокира различни възприятия. Разговарях с различни хора и чувам най-различни мнения. Най-интересното от всички беше обяснението на един квантов физик, който ми разказа фантастични неща. Неща, за които чувам за първи път и които са провокирани от моята картина. Защото тук има отломки от човешки цивилизации, отчупени парчета от мраморни скулптури, които летят в едно космическо пространство, в пространството на една планета, но това не е Земята. И, ако тези планетарни прашинки летят някъде из космоса, това означава, че такива древни цивилизации като тракийската, асиро-вавилонската, египетската не са загинали, а тази информация се намира на милиарди светлинни години. И не случайно, религиите по света използват древната информация, която се носи от безсмъртието на човешката душа.
Мой приятел и ценител беше казал „Ти възкресяваш духа на своите хилядолетни праотци и ги пращаш в космоса“. Може би това е точно така.
Предишното ми голямо платно е „Квантово причастие“, а след три години се появи и „Планетарен прах“. Създавах това платно в продължение на 12 месеца. Преди няколко дни тук бяха и моите американски арт-мениджъри, който бяха безкрайно впечатлени от тези две картини и дори имат планове да направят нещо много сериозно в САЩ. Доволен съм, че успях да видя реакции на различни хора, и на познавачи, и на хора, които се занимават професионално с изкуство, и на ценители, и на приятели. И истината е, че тази картина дава една пълна свобода и всеки я тълкува така, както той я вижда.
- Така е, картината е силно въздействаща, но не искам да подминем и другите картини от изложбата. Това са петнадесет малки творби, всичките озаглавени „Танц“. Това е танцът на ритъма, на светлината, на багрите?
- Именно, тук става въпрос за танцът на въображението и ритъма. Тук става въпрос за ритъма на суинга, на джаза и на рокендрола. Тук съм използвал и един ефект, който се получава, когато човек застане с фотоапарата си срещу много силно слънце и в далечината има човешка фигура в контражур. Забелязвала си как контура на човешката фигура изтънява от ярката светлина и тя става някак крехка и ефирна, сякаш буквално всеки миг ще изчезне. Именно тези изображения, тези силуети носят и много светлина, и много виталност, и хората ги харесват много.
- Всяка година преди Коледа правиш по една изложба, с която радваш почитателите си. Предполагам, че за теб този празник има особено значение, че е нещо много сакрално и за това правиш този подарък на всички твои приятели?
- Това наистина се превърна в традиция. Миналата година показах нещо, което малко хора правят. Бях представил акварели с размери от 200см. Тази година показвам маслени картини и се радвам, че те се харесват толкова много. А празникът за мен наистина е нещо сакрално и много вълнуващо. Защото усещам, че именно сега нещо в хората се променя. Нещо се променя и във въздуха, и в настроението. Нещо, което не си изпитвал през годината, се появява именно преди Рождественските празници. Вероятно защото този празник е символ на раждането на Божественото в човека. Защото ние празнуваме раждането на Христос, но всъщност това е раждането на Божественото в човека и раждането на стремежа на всяко едно истинско изкуство, да даде нещо на хората.
В Новия завет даването на милостиня е добро дело, но аз мисля, че даването на дух е нещо много по-важно!
По този повод си спомних и за скулптора Ален Роа, който беше изключително добър мой приятел. Невероятно образован и ерудиран човек, с много таланти и огромна обич към България. Един ден, в едно свое откровение, той ми каза „Когато хората искат да притежават твоя картина, те не искат да купят само картината. Те купуват свобода!“
