Анастас Константинов: Даването на милостиня е добро дело, но даването на дух е нещо много по-важно!

0
3047

Най-новият шедьовър на Анастас Константинов беше показан пред почитателите на изкуството му. Платното е впечатляващо не само с размерите си 170/230 см., но и с дълбокия философски подтекст. В центъра на сюрреалистичната творба, озаглавена „Планетарен прах“, е изобразена женска фигура, чиято глава е заменена от многоцветен ореол, а две огромни разперени криле са вперили своя хищен поглед върху зрителя. Земята е покрита с разпилени антични останки, мраморни глави и древни артефакти.img_9908

Дали образите в платното са свързани със свободните асоциации, дали са анализ на сънищата, дали са просто освобождаване на въображението или са дълбок философски анализ? Попитах Анастас Константинов какво иска да ни внуши с тази картина?

  • Аз не искам нищо да внушавам. Просто рисувам въображението на подсъзнанието си. Има много различни начини да се гледа изкуство. Обикновено първо те грабва цвета. След това започваш да проникваш все по-навътре в сюжета. И, може би, най-великото възприемане е, когато чрез собствената си чувствителност успееш се докосваш до чувствителността, която е водела автора, за да създаде една нова истина.

Ще ти кажа, че е много трудно автора да обяснява творбата си и за това не бих искал и аз да го правя. На времето беше много лесно да обясниш соц-реализма, защото изкуството хвалеше властта на достъпен език. Но тук нещата са съвсем различни. Тази картина е много далече от соц-реализма, за да започна да я обяснявам. Тук нещата са много дълбоки и философски. Картината предизвиква различни мисли и провокира различни възприятия. Разговарях с различни хора и чувам най-различни мнения. Най-интересното от всички беше обяснението на един квантов физик, който ми разказа фантастични неща. Неща, за които чувам за първи път и които са провокирани от моята картина. Защото тук има отломки от човешки цивилизации, отчупени парчета от мраморни скулптури, които летят в едно космическо пространство, в пространството на една планета, но това не е Земята. И, ако тези планетарни прашинки летят някъде из космоса, това означава, че такива древни цивилизации като тракийската, асиро-вавилонската, египетската не са загинали, а тази информация се намира на милиарди светлинни години. И не случайно, религиите по света използват древната информация, която се носи от безсмъртието на човешката душа.

Мой приятел и ценител беше казал „Ти възкресяваш духа на своите хилядолетни праотци и ги пращаш в космоса“. Може би това е точно така.img_9909

Предишното ми голямо платно е „Квантово причастие“, а след три години се появи и „Планетарен прах“. Създавах това платно в продължение на 12 месеца. Преди няколко дни тук бяха и моите американски арт-мениджъри, който бяха безкрайно впечатлени от тези две картини и дори имат планове да направят нещо много сериозно в САЩ. Доволен съм, че успях да видя реакции на различни хора, и на познавачи, и на хора, които се занимават професионално с изкуство, и на ценители, и на приятели. И истината е, че тази картина дава една пълна свобода и всеки я тълкува така, както той я вижда.

  • Така е, картината е силно въздействаща, но не искам да подминем и другите картини от изложбата. Това са петнадесет малки творби, всичките озаглавени „Танц“. Това е танцът на ритъма, на светлината, на багрите?img_9917
  • Именно, тук става въпрос за танцът на въображението и ритъма. Тук става въпрос за ритъма на суинга, на джаза и на рокендрола. Тук съм използвал и един ефект, който се получава, когато човек застане с фотоапарата си срещу много силно слънце и в далечината има човешка фигура в контражур. Забелязвала си как контура на човешката фигура изтънява от ярката светлина и тя става някак крехка и ефирна, сякаш буквално всеки миг ще изчезне. Именно тези изображения, тези силуети носят и много светлина, и много виталност, и хората ги харесват много.
  • Всяка година преди Коледа правиш по една изложба, с която радваш почитателите си. Предполагам, че за теб този празник има особено значение, че е нещо много сакрално и за това правиш този подарък на всички твои приятели?
  • Това наистина се превърна в традиция. Миналата година показах нещо, което малко хора правят. Бях представил акварели с размери от 200см. Тази година показвам маслени картини и се радвам, че те се харесват толкова много. А празникът за мен наистина е нещо сакрално и много вълнуващо. Защото усещам, че именно сега нещо в хората се променя. Нещо се променя и във въздуха, и в настроението. Нещо, което не си изпитвал през годината, се появява именно преди Рождественските празници. Вероятно защото този празник е символ на раждането на Божественото в човека. Защото ние празнуваме раждането на Христос, но всъщност това е раждането на Божественото в човека и раждането на стремежа на всяко едно истинско изкуство, да даде нещо на хората.img_9910

В Новия завет даването на милостиня е добро дело, но аз мисля, че даването на дух е нещо много по-важно!

По този повод си спомних и за скулптора Ален Роа, който беше изключително добър мой приятел. Невероятно образован и ерудиран човек, с много таланти и огромна обич към България. Един ден, в едно свое откровение, той ми каза „Когато хората искат да притежават твоя картина, те не искат да купят само картината. Те купуват свобода!“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име