Ден за прошка, Сирни Заговезни, Прошка, Проклади, Сирница, Масленица, Гонене на зли сили… С всички тези имена се обозначава денят, в който отбелязваме края на зимата и началото на така дълго чаканата пролет.
По традиция празникът се чества седем седмици преди Великден и с него се слага началото на Великденския пост. На този ден си даваме и искаме прошка, за да успокоим душата и страстите си и да поискаме опрощение на греховете, направени през годината. С него се свързват и кукерските игри, символ на възраждащата се природа.
С различни обреди, ритуали и обичай отбелязват радостта си от отиващата си зима в различните краища на страната. Обичайното честване е с кукерски шествия, но в днешни дни, празникът придобива един особен, еклектично-вакханален привкус. Традицията на зрелищно гонене на духове и зли сили в село Първенец датира от десетилетия, но от година на година то се превръща във все по-странно сборище, нещо средно между селски събор, маскарад, карнавал във Венеция и Halloween.
Тази година класически кукери в Първенец почти нямаше. Улиците бяха изпълнени с всевъзможни персонажи от Холивудски филми, коледни тържества, филми на ужасите, екшън герои, знайни и незнайни вампири, въркулаци, вещери и вещици, дяволи, девици …и всякакви селски идиоти, въоръжени с големи ятагани, индиански тотеми или пълни с въздух мехури от животни. Звуците на цигански оркестър, засвирил още от тъмни зори, придаваше на вакханалията още по-примитивно-първичен привкус. Но гоненето на злите сили не признава средства и похвати, стига да постигне целите си. Въпреки модерното одеяние на повечето участници и тази година беше запазен традиционният обичай, в който маскираните удряха с огромни животински мехури, с които удряха „за здраве“ гостите на празника. Всички зли сили бяха прогонени с много карнавално настроение и полени обилно с червено вино, което се продаваше на всички панаирни сергии заедно със захарния памук за децата на маскираните.
В Пловдив също се опитаха да направят алтернативно отбелязване на Сирни Заговезни, но тук бяха заложили на „мултиетническото разнообразие“ на града. С мили и доста неумели „представления“, тип читалищна самодейност, в Капана също се опитаха да прогонят злите сили и да посрещнат пролетта.
Група девочки представи руския ритуал „Масленица“, в чиято основа бе яденето на блини (палачинки). Най-важният елемент от традицията обаче се оказа изгарянето на сламено чучело, което символизира отиващата си зима. Чучелото беше запалено насред Капана и за щастие, никой от присъстващите не пострада, макар че имаше реална опасност огънят да засегне обградилите го деца. Не бих искала да присъствам втори път на поредна „атракция“, особено когато наблизо не видях да има противопожарни средства. Интересно ми е, дали организаторите са получили разрешително за „зрелището“ и дали са запалили кладата по изискванията на противопожарната безопасност? Иначе, адмирирам организирането на мултикултурни прояви от всякакъв вид, защото Пловдив се слави като град на етническата толерантност от векове.
Бяха демострирани и обичаи на други етнически обшности.