Скъпи читатели, нека е честита, спорна и изпълнена с нови интересни преживявания Новата 2023 година!
Първата културна дестинация, с която искам да започна прегледите на световното изкуство, е музеят „Барберини“ в Потсдам и безпрецедентната изложбена експозиция, която имах удоволствието да посетя.
Става въпрос за едно вълнуващо пътешествие през мистичната магия на сюрреалистичното изкуство с избрани шедьоври на Джорджо де Кирико, Салвадор Дали, Макс Ернст, Рене Магрит … и изумителните образци на импресионистичната пейзажна живопис с творби на Клод Моне, Огюст Реноар, Берта Моризо, Алфред Сисле, Камий Писаро, Анри-Едмон Крос, Пол Синяк …
На първите два етажа в музея „Барберини“ в Потсдам ще се докоснете до магията и окултното – по-тъмната страна на сюрреалистичното изкуство. Изложбата Сюрреализъм и магия: Омагьосана модерност (22 октомври 2022 г. – 29 януари 2023 г.) е първата широкомащабна международна изложба, която се фокусира върху интереса на сюрреалистите към магията и мита.
Със своя Манифест на сюрреализма , публикуван през октомври 1924 г., френският писател Андре Бретон основава литературно и художествено движение, което скоро се превръща във водещ международен авангард. В центъра на сюрреалистичното начинание стои преориентирането към света на сънищата, несъзнаваното и ирационалното. Множество творци, които се движат в интелектуалната орбита на движението, също се потапят във въображаемия свят на магията. В творбите си те често черпят от окултната символика и култивират традиционния образ на личността на художника като магьосник, гледач и алхимик. За тях магията е стимул за мислене, освобождаващ човека от страховете, даряващ го с усещането за сила да контролира света, изострящ въображението му и поддържащ будни мечтите за по-високи постижения.
Изложбата варира от „метафизичната живопис“ на Джорджо де Кирико около 1915 г. до емблематичната картина на Макс Ернст „ Облекло на булката“(1940), към окултните изображения, които са в основата на късните творби на Леонора Карингтън и Ремедиос Варо.
В експозицията присъстват избрани шедьоври на световноизвестни художници като Джорджо де Кирико, Салвадор Дали, Макс Ернст и Рене Магрит, представени заедно с ключови произведения на художници, които предстои да бъдат открити от по-голямата музейна публика, сред които Виктор Браунер, Енрико Донати, Жак Херолд, Волфганг Паален и Кърт Селигман.
Изложбата подчертава и ценния принос на жените художници. Той излиза на преден план в творби на Леонора Карингтън, Леонор Фини, Жаклин Ламба, Кей Сейдж, Доротея Танинг и Ремедиос Варо.
С творби на художници от 15 страни и експонати, датиращи от 1914 до 1987 г., сюрреализмът се представя като глобално, транснационално движение, чието въздействие се излъчва далеч отвъд Франция през 20-те и 30-те години на миналия век.
Творбите за изумителната експозиция идват от над 50 музейни и частни колекции, включително Института по изкуствата в Чикаго, колекцията Менил в Хюстън, Израелския музей в Йерусалим, Националния музей на Тисен-Борнемиса в Мадрид, Музея на изкуствата Метрополитън и Американския музей Уитни Изкуство в Ню Йорк и Център Помпиду в Париж. Концепцията на изложбата се базира и на изключителните фондове на колекцията на Пеги Гугенхайм, която притежава една от най-важните колекции от сюрреалистична живопис в света. Многобройните произведения, придобити от Пеги Гугенхайм в хода на нейното покровителство на сюрреалистичното движение, ярко отразяват иконографските заемки от окултния символизъм.
На третия и четвъртия етажи на музея „Барберини“ в Потсдам са представени импресионистични картини от обширната колекция на Хасо Платнер, основателят на музея.
Тук са експонирани повече от 100 шедьовъра на Клод Моне, Огюст Реноар, Берта Моризо, Алфред Сисле, Камий Писаро, Анри-Едмон Крос, Пол Синяк и други художници импресионисти и постимпресионисти. Тази изложба е постоянна.
Изложбата представя 38 картини на Клод Моне, което я прави следващото място след Париж, където посетителите могат да видят подобна мащабна колекция от творби на този художник. Фондовете от композиции на Кайбот, Писаро, Синяк, Сисле и Вламенк също са уникални в Германия. Сред най-известните творби от колекцията са Мостът Аржантьой и Сена на Кайбот (ок. 1883 г.), Пристанището при залез на Синяк, Опус 236 (Сен Тропе) (1892 г.) и Купи зърно на Моне ( 1890 г.), Палацо Контарини(1908) и Водни лилии (1914–17). Експозицията, представена в Потсдам, го причислява към най-важните центрове на импресионистичната пейзажна живопис в света.
Клод Моне, Камий Писаро, Пиер-Огюст Реноар и Алфред Сисли сформират група през 60-те години на 19-ти век и революционизират изкуството с пропити от светлина пейзажи, които са освободени от традиционната тематика на епохата. През 1874 г. те стават известни като „импресионистите“: художници, които предпочитат да работят на открито, улавяйки мимолетни впечатления директно върху платното. Художници като Берта Моризо, Пол Сезан и Гюстав Кайбот се присъединяват към това ново движение. Повече от десетилетие по-късно художници като Пол Синяк и Анри-Едмон Крос доразвиват стила на рисуване на тези пионери. Дори в техните неоимпресионистични композиции, фокусът върху пейзажа остава свързан с освобождаването на цвета – аспект, който е подсилен от високо ключовите композиции на Фовистите като Морис дьо Вламенк и Андре Дерен.
Картините на импресионистите ни въвличат като зрители по много пряк начин. На практика можем да усетим вятъра върху кожата си и температурата на водата, когато гледаме платноходките на Моне по Сена. Никое друго изкуство не може да направи това. Импресионистите са гении на комуникацията.
Импресионизмът е в центъра на колекционерската дейност на Хасо Платнер от 2000 г. насам. Приблизително три години след първото отваряне на музея „Барберини“, Платнер е дал сто творби от своята частна колекция, както и от фондация Хасо Платнер на музея като постоянен заем. През юни 2022 г. четири нови картини на Клод Моне се присъединяват към импресионистичните фондове на музея „Барберини“.
Над 100 творби на 20 художници разказват историята на френския импресионизъм — от началото му през 19 век до продължаващото му развитие от поантилистите и фовистите на класическия модернизъм. Никоя друга колекция не може да представи импресионистичната пейзажна живопис толкова цялостно и последователно по отношение на нейното развитие и иконография. Тук посетителите могат да научат за завладяващата история на импресионистичното движение, както и за по-нататъшното развитие на пейзажа чрез неоимпресионистите и фовистите. Представянето на колекцията в музея „Барберини“ обхваща периода от 1860-те до началото на ХХ век и обединява творби на три поколения художници, които често са работили заедно, пътували са до едни и същи места, за да работят, и са се вдъхновявали взаимно. Експозицията дава възможност на посетителите да проследят развитието на френската пейзажна живопис през стиловете на импресионизма, неоимпресионизма и фовизма.
