Берлинската Филхармония представи Арнолд Шьонберг и Антон Брукнер

0
585

Един от предколедните симфонични концерти, на които имахме удоволствието да се насладим, включваше в програмата си Концерт за пиано и оркестър, оп.42 от Арнолд Шьонберг и великолепната Симфония №7 в ми мажор от Антон Брукнер. Концертът  се състоя в прекрасната главна зала на Берлинската Филхармония.

Първата част от концертната програма започна с произведението на един композитор, известен най-вече с модернистичния си принос към музиката на ХХ век. Арнолд Шьонберг е създател на музикална система от 12 тона наречена додекафония и е сред първите композитори, които въвеждат атоналната музика. Берлинският симфоничен оркестър под диригентството на Андрис Нелсонс изпълни Концерт за пиано и оркестър, оп.42. Произведението е композирано по времето на американското изгнание на Шьонберг и е типичен представител на експериментите на композитора в посока на атоналната музика и музикалния експресионизъм. Виртуозната пианистка Мицуко Учида успя убедително да предаде чувствата на лекота, спокойствие и тъга, които в този момент са вълнували композитора. Не на последно място концертът е почит към виенската музикална култура, от която произлиза Шьонберг.

Във втората част имахме удоволствието да се насладим на едно от най-вълнуващите произведения на Антон Брукнер – Симфония №7 в ми мажор. Произведението, композирано от 1881 до 1883 година още на премиерата си в Лайпцигския градски театър през 1884 година жъне огромен успех. Тази симфония е сред най-популярните и изпълняваните произведения на композитора. Брукнер композира тази симфония в продължителност на три години, като първоначалната му версия е претърпяла доста преработки (както от самия него, така в последствие и от други композитори) и оригиналната версия не е напълно запазена. Корекции са правени и след първото представяне на симфонията (нещо обичайно за стила на композитора) и засягат темпото и оркестрацията. Съвършенството на творбата се дължи на забележителните музикални контрасти, обединени в единно цяло.

Оркестърът е изключително мащабен и включва пълен набор от струнни, ударни, дървени и медни духови инструменти, като акцент имат Вагнеровите туби – любим инструмент на композитора.

Брукнер твърди, че е чул темата за първата част на произведението (allegro moderato) насън и я е записал, когато се е събудил. Темата е лека и пълна с лъчезарна радост. Мелодията се лее леко и свободно от виолончелата и виолите, преминава през партиите на обоите и кларнета, съпроводена от трептящи акорди на валдхорни и тромпет. Тя е крехка и прозрачна, пропита с романтични търсения, но неусетно става изменчива, постепенно се развива и спокойните нюанси се сгъстяват, за да завърши с ликуващия звук на ярки фанфари.

Композиторът започва работа по втората част (adagio) очаквайки предстоящата кончина на Рихард Вагнер, от когото силно се е възхищавал. Музиката е прочувствена и изключително ярка със своята дълбочина и красота. Тромпетите, валдхорните, тромбоните и Вагнеровите туби обсебват пространството, вълнуват и трогват, за до достигнат до възвишен апотеоз. Историята разказва, че кулминацията е създадена когато е научил за смъртта на Вагнер. „Стигнах до това място, когато пристигна вестта и тогава за първи път композирах наистина тъжна музика в памет на маестрото.“, пише Брукнер в едно от писмата си.

Третата част (scherzo) е пронизана от звънки фанфари и носи нюанса на лудешки танц, който сякаш заглъхва и преминава в тема пропита от чистота и свежест.

Силна и горда е финалната тема, в която се трансформират основните интонации, а целият оркестър звучи в унисон. Музикалните образи са преплетени, претърпяват силно развитие, в което се води страшна борба, сякаш борба между доброто и злото, за да доведат до триумфалната кулминация.

Изпълнението на Симфония №7  е изключително предизвикателство за всеки голям симфоничен оркестър, но Диригентът Андрис Нелсонс и прекрасните инструменталисти на Берлинската Филхармония успяха блестящо да придадат характерните за Брукнер нежни и меланхолични части, които преминават в енергични пасажи и внезапни кулминации. Брилянтните изпълнители получиха десет минутни заслужени аплодисменти.

Предишна Статия„Набуко“ в Deutsche Oper Berlin
Следваща Статия„Барберини“ представя мистичната магия на сюрреалистите и световни импресионистични пейзажи (галерия)
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име