Един от предколедните симфонични концерти, на които имахме удоволствието да се насладим, включваше в програмата си Концерт за пиано и оркестър, оп.42 от Арнолд Шьонберг и великолепната Симфония №7 в ми мажор от Антон Брукнер. Концертът се състоя в прекрасната главна зала на Берлинската Филхармония.
Първата част от концертната програма започна с произведението на един композитор, известен най-вече с модернистичния си принос към музиката на ХХ век. Арнолд Шьонберг е създател на музикална система от 12 тона наречена додекафония и е сред първите композитори, които въвеждат атоналната музика. Берлинският симфоничен оркестър под диригентството на Андрис Нелсонс изпълни Концерт за пиано и оркестър, оп.42. Произведението е композирано по времето на американското изгнание на Шьонберг и е типичен представител на експериментите на композитора в посока на атоналната музика и музикалния експресионизъм. Виртуозната пианистка Мицуко Учида успя убедително да предаде чувствата на лекота, спокойствие и тъга, които в този момент са вълнували композитора. Не на последно място концертът е почит към виенската музикална култура, от която произлиза Шьонберг.
Във втората част имахме удоволствието да се насладим на едно от най-вълнуващите произведения на Антон Брукнер – Симфония №7 в ми мажор. Произведението, композирано от 1881 до 1883 година още на премиерата си в Лайпцигския градски театър през 1884 година жъне огромен успех. Тази симфония е сред най-популярните и изпълняваните произведения на композитора. Брукнер композира тази симфония в продължителност на три години, като първоначалната му версия е претърпяла доста преработки (както от самия него, така в последствие и от други композитори) и оригиналната версия не е напълно запазена. Корекции са правени и след първото представяне на симфонията (нещо обичайно за стила на композитора) и засягат темпото и оркестрацията. Съвършенството на творбата се дължи на забележителните музикални контрасти, обединени в единно цяло.
Оркестърът е изключително мащабен и включва пълен набор от струнни, ударни, дървени и медни духови инструменти, като акцент имат Вагнеровите туби – любим инструмент на композитора.
Брукнер твърди, че е чул темата за първата част на произведението (allegro moderato) насън и я е записал, когато се е събудил. Темата е лека и пълна с лъчезарна радост. Мелодията се лее леко и свободно от виолончелата и виолите, преминава през партиите на обоите и кларнета, съпроводена от трептящи акорди на валдхорни и тромпет. Тя е крехка и прозрачна, пропита с романтични търсения, но неусетно става изменчива, постепенно се развива и спокойните нюанси се сгъстяват, за да завърши с ликуващия звук на ярки фанфари.
Композиторът започва работа по втората част (adagio) очаквайки предстоящата кончина на Рихард Вагнер, от когото силно се е възхищавал. Музиката е прочувствена и изключително ярка със своята дълбочина и красота. Тромпетите, валдхорните, тромбоните и Вагнеровите туби обсебват пространството, вълнуват и трогват, за до достигнат до възвишен апотеоз. Историята разказва, че кулминацията е създадена когато е научил за смъртта на Вагнер. „Стигнах до това място, когато пристигна вестта и тогава за първи път композирах наистина тъжна музика в памет на маестрото.“, пише Брукнер в едно от писмата си.
Третата част (scherzo) е пронизана от звънки фанфари и носи нюанса на лудешки танц, който сякаш заглъхва и преминава в тема пропита от чистота и свежест.
Силна и горда е финалната тема, в която се трансформират основните интонации, а целият оркестър звучи в унисон. Музикалните образи са преплетени, претърпяват силно развитие, в което се води страшна борба, сякаш борба между доброто и злото, за да доведат до триумфалната кулминация.
Изпълнението на Симфония №7 е изключително предизвикателство за всеки голям симфоничен оркестър, но Диригентът Андрис Нелсонс и прекрасните инструменталисти на Берлинската Филхармония успяха блестящо да придадат характерните за Брукнер нежни и меланхолични части, които преминават в енергични пасажи и внезапни кулминации. Брилянтните изпълнители получиха десет минутни заслужени аплодисменти.
