Елена Панайотова: Отидох в Африка, за да докажа, че „бъдеще“ и „мечта“ съществуват

С премиера на „Сестри Палавееви“ ще бъде открито деветнадесетото издание на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. Режисьор на пиесата е един от най-интересните и провокативни млади творци – Елена Панайотова. Без съмнение постановката на „Сестри Палевееви“ ще разчупи стереотипите в театралния живот на града, защото експериментът винаги присъства в творчеството на Панайотова. Партизанската сага за едни ще бъде носталгичен поглед кам миналото, за други шаржов щрих към онези героични времена, а според самия режисьор, пиесата ще наложи нов театрален жанр, наречен шеговито „партизански комикс“.

Елена Панайотова дебютира през 1995 г. с постановката на „Въведение в тяхната картина” – М. Минков в ДТ – Кюстендил, след което прави постановки в Държавните театри в Бургас, Русе и Кюстендил, „Сълза и смях”, „Сфумато”, „Малък градски театър“, „Сатиричен театър“  и Народен театър „Иван Вазов“.

Макар и родена в Пловдив, Елена до момента не е работила на пловдивска сцена и спектакълът ще бъде неин своеобразен дебют за града под тепетата. „Вярно е, че в последните години моите представления са се играли главно в София и е истина, че  до сега не съм се спирала в Пловдив. Последното представление , което направих в България беше през 2013 и то се играе все още  – „Царството земно“  в Народния театър. „Сестри Палавееви“ е и дебют, а и завръщане, защото е много приятно човек да се завърне в родния си град. Пожелавам на всеки, такъв прекрасен екип, прекрасна зала и такава прекрасна ситуация  за създаване на спектакъл“, сподели Елена Панайотова пред микрофона на europlovdiv.com.

Освен с провокативното творчество, Елена е популярна и с отдаденоста си към една изключително благородна кауза. Проектът й „Театър и образование“ изгражда театрална академия за деца в риск в Широка Лъка. В последните години тя създава и международната програма „Артисти за деца“, която има за цел, чрез изкуство да социализира децата в неравностойно положение в Кения. На 18 август, Елена Панайотова се завърна в родния град от последното си пребиваване в африканската държава и ни разказа за предизвикателството, да работи за социализацията на деца без родители, чрез изкуство.

Програмата на фондация „Ден Гри-Х”, чиито председател е Елена, стартира преди 13 години, като събира в село Широка Лъка първия екип от млади артисти във всякакви сфери – музиканти, сценографи, драматурзи, кукленици, танцьори, за да работят с деца сираци. Тази програма се разширява в годините и през 2010г. получават покана за реализация и в кенийския град Кисуму. В него има над 30 домове и институции в които живеят деца на хора, починали от спин. „Предупредиха ме, че в езика на кенийците няма дума за „бъдеще“! В езика луо, на който говорят в град Кисуму, от където идва бащата на Барак Обама и където все още живее неговата баба, няма дума за „бъдеще“, няма дума за „мечта“. Последният път, когато седях на брега на езерото Виктория, си казах, че може би за това ме е довела съдбата в Африка. За да докажа, че „бъдеще“ и „мечта“ съществуват! Ние работим с деца в неравностойно положение както в България, така и в Кения“, казва Панайотова. В момента в Африка, екипът на Елена е създал и обучил млади артисти, които преподават на децата куклен театър, танцов театър, театър на маската и ритъм лаборатория. По програмата се обучават около 800 деца за година, общо в двете страни. В рамките на няколко месеца се създават различни представления, като през годините са изиграни над 30 световни приказки. „За различните възрасти се работи с различни видове изкуство. Най-малките деца се занимават с куклен театър, защото те най-лесно могат да се изразят чрез куклата. В следващата възрастова група работим с театър на маските, където скрито зад маската, детето може да бъде самия себе си. След което идват или ритъм лаборатория, в която могат чрез ритъмът на инструмента да се изразят или чрез танц, в което участва тялото. Това са нива на интегриране ни личността“, разкрива начина си на работа с децата Панайотова.

Тя разказва, че кенийците са изключително интересни и понеже нямат идея за бъдеще, те са много добри в реагиране в криза и дава пример „Ако караш кола и има завои, не можеш да си представиш, че от някъде може да изскочи друга кола, защото в момента я няма. И когато колата се появи, веднага завиваш. И ако оцелееш е добър късмет, ако не оцелееш, не е добър късмет!“. По отношение на реагирането в кризисни ситуации, Елена вижда и много допирни точки между кенийците и българите. „Ние се задвижваме също при кризисни ситуации. Имаме идея за бъдеще и мечти, но не знаем как да си отстоим мечтите. По-скоро нашето общество е заболяло от невъзможността да види кога една мечта може да се превърне във визия. Това, което наблюдавам вече 20 години е, че нашата държава не се превръща във визия, а напротив, тя просто изчезва“.

Програмата по която работят има изключителен успех в Кения, като големите училища проявяват интерес и дори се мисли за промяна на образователната система. В България също има потенциал и от Агенция за закрила на децата дават своята голяма подкрепа за методите на работа с децата в неравностойно положение. „Животът ми се завъртя около темата и идеята за изкуството, което да навлезе в образованието и да помогне за интегрирането на детето, като една духовна личност. Защото философията, която ние изповядваме е,че детето трябва да открие кой е талантът му, независимо дали има или няма родители“.

Успехът на програмата се изразява и в това, че чрез нея се изявяват лидерските качества и децата придобиват самочувствие, като се създават и различни творчески клубове. „Деца болни от спин спират да говорят и може да не проговорят с години. Социалните им умения изостават. Но след работата, например с театър на маската, който ние прилагаме, задължително има подобряване и детето възстановява социалните си умения. В известен смисъл програмата действа като арт терапия. Главното е, че ние третираме децата като актьори. На финала на обучението те правят представление и се обединяват няколко екипа – едни са оркестър, други са главни герои, трети са с маски или кукли, или танцуват. Цялото това обединение и тази ситуация на интегриране, всъщност е като модел на живота. За самите тях, излизането на сцена е много важно, защото това са деца, на които никой не обръща внимание и никой не гледа за Коледа, например. Но изведнъж цялата общност идва да ги гледа и те стават герои“.

Един от най-големите успехи на програмата  и голяма гордост на Елена е, че тази година, пет деца от домовете за сираци са първенци на училището, което посещават.

В  България проектът също се разраства и вече работи с много институции за деца в неравностойно положение. В програмата от тази година е включена и Пътуваща академия, която обикаля из различните градове. „Ние работим за бъдещето чрез децата, защото те са нашето бъдеще, те са бъдещето на света, те са бъдещето на България. Протягаме ръце напред и се надяваме да получим разпознаване на правителствено ниво, за да можем да направим онзи мост между министерствата на култура, образование и социални услуги, който да подпомага интегрирането на тези деца “.

И, въпреки че в последните години Елена Панайотова прекарва по-голямата част от времето си извън Европа, в Африка и Индия, тя е изключително горда, че произлиза от един от най-старите живи градове в света – Пловдив. „Увлечена в тичане по древни места по света, изведнъж завръщайки се в Стария град, където е минало моето детство, започнах да разбирам, че аз идвам от едно много уникално място. И независимо къде ще ме отведе животът, това, че съм почнала от тук е голяма благословия! И това няма да се промени!“

В прикачения звуков файл можете да чуете първата част от интервюто с Елена Панайотова:

Във втората част на интервюто, Елена Панайотава  ще разкрие интересни подробности от репетиционния процес на „Сестри Палавееви“. Очаквайте скоро!