„Сестри Палавееви“ е първият партизански роман, написан след края на комунизма, който ще види бял свят и на театралната сцена и то в Пловдив.
Пиесата, по едноименния роман на Алек Попов, ще открие на 10 септември поредното издание на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.
Режисьорът Елена Панайотова е събрала изключителен екип, за да превърне партизанската история в един леко шаржиран комиксов разказ в стил „Ало, ало“, за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнен с абсурдни и трагикомични ситуации. Драматизацията е дело на Алек Попов и Деляна Манева, сценографията на Петър Митев, за костюмите се грижи Николина Костова-Богданова, а музиката е на Асен Аврамов. В ролите на близначките от заможно семейство Кара и Яра, които бягат от дома си, за да се присъединят към партизанското движение, ще видим младите актриси Боряна Братоева и Мила Люцканова. Добрин Досев е в ролята на командира на партизанския отряд Медвед, Симеон Алексиев и Венелин Методиев са представители на полицейския апарат, Елена Кабасакалова е комисарят по тактическа и политическа подготовка – Екстра Нина, Алексей Кожухаров е в ролята на Гробокапача на капитализма, а Ивайло Христов ще се превъплъти в образа на кръвожадния бандит Пъклото. Участват още Димитър Димитров, Красимир Василев, Троян Гогов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Петър Петров, Тихомир Кутев, Александър Секулов – Младши.
През 2013 Елена Панайотова поставя в Народен театър „Иван Вазов“ пиесата „Царството земно“, която се играе все още при огромен успех, а „Сестри Палавееви“ е своеобразен дебют на сцената на родния й град.
Елена Панайотава разкри специално за читателите на europlovdiv.com изключително интересни подробности от репетиционния процес и открехна завесата пред предстоящата премиера.
„Изключително ми е приятно да работя с пловдивския екип. Алек Попов и Деляна Манева са не само творци, които харесвам, но и мои приятели с които се познавам от 20 години.Много харесвам и текст, и темата. Смятам, че Алек Попов има много фино чувство за хумор, с много разбиране към човешката природа, емоционалност, национални характеристики и светоусещане. Авторите ми казаха, че много им се иска да се доближат до Радичковия човек и мисля, че започваме да напипваме точно това в нашето представление. Не бих го нарекла авангардно, но бих казала, че то ще бъде много интересно и неочаквано! Когато прочетох текста, основният ми въпрос беше – как ще предизвикаме младата публика да дойде? Бих казала, че това в никакъв случай не е гротеска или ирония към един режим или конкретно историческа ситуация. Това е, както ние го наричаме „партизански комикс“. Доста се смяхме с директора на пловдивския театър, защото когато той попита – кой е жанрът, който целим, ние казахме „партизански комикс“, но тъй като това още не е правено в театъра, ние откриваме този жанр. Много е забавно! Имаме И прекрасен екип, който помага.
- Имате шестнадесет души на сцената?
Да, освен тези шестнадесет човека на сцената, до мен е и хореографът Татяна Соколова, един от най-интересните творци в България, с невероятно чувство за хумор. Асен Аврамов, с когото аз няколко пъти правя постановки и много добре се сработваме. Той е и един от големите философи-композитори и разбирачи на театъра. С мен е и Николина Костова, която е костюмограф. Тя е носител на Аскеер от преди няколко години. Много интересен художник е и Петър Митев, който пловдивската публика познава като сценограф. Имаме и още хора, които въвличаме в идеите си за реализация на проекта. Ще има използване на много техника, ще има и камера на живо, макар, че тази идея претърпя трансформация в някаква степен, целият спектакъл се случва пред очите на зрителите, сякаш снимаме филм. Ще могат ди виждат сценичните работници като един екип, който прави филма „Сестри Палавееви“.
- Ще има ли танци, музика?
Има не само танци, а това е една много интересна пластика и поведение на персонажите. За да сме верни на Алек и неговото чувство за хумор на всички нива, като хореография, костюми, сценография и режисура, правим едно леко изместване и шаржиране, което в никакъв случай не стига до пародиране. То е природа на игра, която постепенно ни въвлича и би трябвало накрая да ни накара да се замислим.
В крайна сметка това е историята на две сестри – близначките Кара и Яра Плавееви. Те са изиграни от прекрасните млади актриси – Боряна Братоева, от пловдивския театър и дъщерята на Влади Люцканов – Мила Люцканова, която завърши съвсем наскоро. Те са много интересни и много различни. Интересното е да се напипа тази мотивация, която кара две млади момичета да се впуснат в търсене на по-висок адреналин и в търсена на смисъа на живота. Което, парадоксално или не, все още се случва в някаква степен в нашия свят, но на друго ниво. Например, хора от Запада се хвърлят към Джихад, за да търсят осмисляне… Т.е., тази липса и този стремеж да откриеш смисъла на живота в тийнейджърската си възраст, когато отричаш всички или пробваш всичко, може да те зареди като идеал. Но нещо, което започва като игра, става играчка-плачка. В тази млада възраст влизаш в една система или пък историята те завърта. И ставаш жертва на обстоятелства, при които избора да бъдеш заедно с човека, когото обичаш, е блокиран от историческите обстоятелства. Но това става на края на пиесата, когато двете сестри трябва да направят избор срещайки се случайно, след като са се загубили в една битка малко преди победата. Те се срещат след десет години и се оказва, че едната е от едната страна на Желязната завеса,а другата е от другата страна. И трябва да направят избор дали могат да се съберат или не. В крайна сметка посланието, което искам да направя е, че животът няма смисъл, освен смисъла, който ние, който всеки един от нас персонално, влага в него! Никоя друга идея отвън, никакво друго осмисляне, където и да се хвърляш, нищо няма да помогне, ако смисълът не дойде вътре от теб, смисълът, който ти влагаш. Дали имаш семейство, дали си верен на една идея, дали си монах…всичко това са различни модели и те наистина нямат голяма разлика, ако ти имаш вътрешната хармония с която ги следваш и това те осмисля. Това е по-философската гледна точка, а иначе, това е една черна комедия с много движение и с много акробатика. Както се шегувам, тук е като един Нюйоркски балет. Трупата е прекрасна, повечето са млади актьори, но има и чудесни актьори на средна възраст като Добрин Досев, който е в главната роля на Медвед. Петър Петров е също едно интересно младо момче, което заедно с Мила Люцканова завърши тази година. Той е в ролята на Храста – готвача джудже. Алексей Кожухаров е в ролята на Копача или Гробокапач на капитализма, както е цялото му име, защото всички партизани имат своите имена. Мисля, че кастингът е много интересен и за всички сме създали ситуации в които те са много запомнящи се. Всички работят абсолютно самоотвержено по осем часа на ден, поддават се на всякакви луди идеи, готови са да пробват всички неща, които се стоварват върху тях. През цялото време те са на сцената без почивка и трябва да се движат като един ансамбъл. В пиесата има много свеж хумор и е много забавно за всички нас, въпреки че все още ни чака доста работа. За да насложим всички елементи и да видим какво и колко от мултимедията ще остане, искаме да включим анимация и жива камера, но разбира се, че главното е актьорското умение. Някои идеи отпадат, защото актьорите стават толкова добри, че няма нужда от някои поддръжки
- Ще поканите ли пловдивските почитатели, зрители, публика?
Чакаме ги с нетърпение! За мен е много голямо вълнение да видя този салон пълен с пловдивска публика и да усетя тяхната реакция и комуникация. Това ще е първото общуване и среща на спектакъла с публика. Официалната премиера за сезона се очаква в началото на октомври, но все пак, това е откриването на театралния фестивал. Имаме нужда от пловдивската публика, каним я! Имаме нужда от нейната любов и съпричастност към един невероятен труд, който се извършва тук. На сцената, заедно със сценичните работници ще са над 20 човека. Надяваме се да подарим един мегаспектакъл, който да радва публиката!
Цялото интервю на Елена Панайотовав прикачения файл:
