Възхитетелни природни картини, отлична актьорска игра, великолепна музика, режисьорски професионализъм, безспорно операторско майсторство, чудесно адаптиран текст, ясно и категорично послание с вълнуващ финал. С ръка на сърцето мога да кажа, че филмът „Възвишение“ на режисьора Виктор Божинов, по едноименния роман на Милен Русков, въздига сериозно имиджа на новото българско кино!
Не мога да не споделя мислите и чувствата, които ме завладяха след премиерната прожекция на филма „Възвишение“ в Пловдив. Няма и да скрия, че тръгнах леко скептична, защото , след като бях чела книгата на Милен и гледала не веднъж постановката на Иван Добчев, която той направи по романа с екипа на Драматичен театър Пловдив, си бях изградила свои лични визуални образи и се опасявах да не остана разочарована. За радост това, което видях на екрана, надмина и най-смелите ми очаквания.
Филмът е една достойна адаптация на едноименната книга. Сюжетът ни потапя в едни от най-героичните времена в българската история, но без излишна патетика и идеализирани образи. Заслугата за това на първо място е на Русков, който в романа си съумява да се предпази от конюнктурната „историческа“ истина, стремяща се да обслужи определени политически цели. Той обрисува едни герои от плът и кръв, с техните колкото положителни, толкова и отрицателни черти, възвишени или меркантилни подбуди, чувства и реакции. Защото и Русков, както Алеко, и Йовков, и Вазов, и Чудомир е прозрял онази тъничка българска народопсихология, оказала се работеща през вековете. Съхранила ни е тя, а не герочните и „ербап“ личности, които, безспорно са идолите на нацията, но хиперболизирани и изпразнени от същността си, каквито сигурно никога не са били. Не това, че са били „идеЯлни“, а това, че смело са приели мисълта за Саможертавата, ги прави Героите, от които имаме нужда и днес.
Режисьорът Виктор Божинов е съумял безпогрешно да улови и предаде авторовата идея и да създаде екранна версия, която е атрактивна, достъпна и разбираема както за младите, така и за поколението, което още помни добрите български филми като „Хан Аспарух“, „Денят на владетелите“, Време разделно“ и то без да се впуска в приповдигнат и криворазбран патриотизъм. Адаптацията на сценария е страхотна , актьорският кастинг е безпогрешен, защото няма персонаж, дори и сред най-малките епизодични роли, който да не е представен по категоричен начин, а кадрите в природна среда са уникални!
„Възвишение“ е романизирана интерпретация на историческото събитие свързано с организирания от Димитър Общи обир на турската хазна. Бачо Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) са основните герои. Те са обикновени хора, носещи в себе си революционен заряд и стремеж към промяна, поели по пътя на „револуцията“, но без да успеят да се разделят със собствените страхове, малодушие, алчност, подлост и предателство. След обира, те предприемат изпълнено с многобройни предизвикателства, обрати, интриги, подлости и предателства пътешествие в търсена на Апостола, на когото трябва да предадат важно писмо. Трагикомичното приключение постепенно пречупва революционния ентусиазъм на Гичо и Асенчо, който отстъпва място на разочарованието и огорчението – състояния толкова познати и на всеки съвременен българин. Двамата млади актьори се справят брилянтно с ролите си и изграждат многопластови образи, които се люшкат между революционния патос, страха, надеждата, отчаянието и предателството.
Филип Аврамов великолепно пресъздава един колкото колоритен, толкова и страховит и безразсъден Димитър Общи. Той е авантюрист,революционер и разбойник, с широк размах, безкрайно его, непризнаващ капацитети и не приемащ заповеди. Благодарение на неговото решение да обере царската хазна, въпреки забраната на революционния комитет, той обрича четата на гибел. Добър и категоричен в превъплъщенията си е и актьорският състав на четниците на Димитър Общи, включващ Христо Петков като Тодор Шумненеца, Кирил Ефремов е Петко Страшника, Благовест Благоев – Наш Тотко, Станислав Ганчев – Пейо Бръмбара, Румен Гавазанов – Георги Чумата, Антонио Димитриевски е в ролята на Григор Стойневски Македонеца, Ивайло Димитров – Стефан Жълада, Владимир Михайлов е Симо Влаха, а в ролята на Велчо Шунтов се превъплъщава Веселин Анчев. Епизодични роли във филма имат Васил Михайлов, Красимир Доков, Герасим Георгиев – Геро, Захари Бахаров, Троян Гогов, Малин Кръстев, Кирил Ефремов, Евгени Будинов, Димитър Рачков, Юлиан Вергов и други.
Историята се развива в четирите годишни сезона, а кадрите, заснети от оператора Антон Бакърски са сравними с най-добрите образци на световното кино. Всички снимка са правени на терен и не са използване специални ефекти, за да се представят величествените природни картини. Виктор Божинов сподели, че локацията на финалната сцена е била на повече от 1500 метра надморска височина,а актьорите и целият снимачен екип са ходели пеш по половин час, за да стигнат до мястото на снимките, но ефектът от естествените природни картини, играта на светлосенките по върховете, безбрежността на небето, приютило самотен орел и драматичната гибел на героите, са неописуеми.
Не бих искала да пропусна и прекрасната работа на композитора Петър Дундаков, който е създал виртуозна музикална среда с широта и размах, която въздейства силно и допълва ефекта от майсторски заснетите кадри и доброто актьорско превъплъщение. Елегантно се вписва и използването на френска музика, която илюстрира сцената с обира на чужденеца. Дундаков използва класически елементи, за да създаде един филмов саундтрак с модерно звучене.
Да, вероятно за някой от зрителите дължината на филма, която надминава два часа, ще се стори малко прекалена, но дори и леко по-дългите кадри и нарочната липса на места на музика и звукови ефекти, носят характерното за европейско кино излъчване. Лично на мен това ми хареса, защото е в опозиция на Холивудските стандарти и претоварена динамика. Филмът по-скоро се доближава до стилистиката на френското, италианското и датското кино.
На премиерната в Пловдив присъстваше част от екипа, които получиха заслужени аплодисменти и благодарности от публиката, а голяма част от зрителите трудно успяха да скрият сълзите си дори и след финалните надписи.
На прожекцията бяха дошли както запалени почитатели на литературната творба, любопитни да видят екранната й адаптация, така и много зрители, които не бяха чели романа, но не скриха, че интересът им към него е възбуден от видяното на големия екран.Тук бяха и директорът на Драматичен театър – Пловдив Кръстю Кръстев със съпругата си, актьорите Радина Думанян, Николай Станчев, издателката Божана Апостолова и синът й Манол Пейков, журналисти и общественици. Бизнесменът Димитър Георгиев, чиято фирма е един от основните спомоществователи на филма, присъства на премиерата в компанията на сина и дъщеря си. Авторът Милен Русков също сподели удовлетворението си от видяното и каза, че филмът напълно оправдава очакванията му и е радостен и щастлив от резултата.
След прожекцията Александър Алексиев и Стоян Дойчев, за когото тази роля е дебют в киното, с удоволствие раздаваха автографи и реквизитни монети, дял от Арабаконашкия обир, на почитателите си. Те бяха искрено развълнувани и от поздравленията, които получиха от актьора от пловдивския театър Красимир Доков, който също има малка роля във филма. Той им благодари и заяви, че е щастлив и може спокойно да предаде щафетата на талантливото младо актьорско поколение, което се представи достойно.
С ръка на сърцето искам да споделя, че за мен, както и за моите приятели, с които бяхме на прожекцията, „Възвишение“ е един много добър български филм, който има всички шансове и да ни представи достойно пред света, и да се превърне във филмова класика!
