Трагичната любовна история между Ромео и Жулиета превърна училищния двор в село Паталеница във Веронска градина, а под обсипаното със звезди небе, Монтеки и Капулети сложиха край на яростната си вражда, но след като безвъзвратно изгубиха невинните млади влюбени. Бледата луна беше прекрасно допълнение към тази красива, изпълнена с надежди, но унищожена от поредица ужасни съвпадения и грешки любов.
Две враждуващи семейства и двама тийнейджъри, които дълбоко и опасно се влюбват от пръв поглед, но голямата радост се превръща в дълбоко отчаяние с едно биене на сърцето. „Досега светът не знай любов по-чиста и съдба по-клета, от тази на Ромео и Жулиета!“, казва князът на Верона, а ние гледаме със затаен дъх, изпълнени с преклонение и благодарност към тези, които ни подариха прекрасната вечер.
Виновник, за да се случва тази магия насред пазарджишкото село Паталеница е Ина Церовска, която това лято отбелязва петнадесет години от създаването на Шекспирова театрална школа „Петровден“. Символика има в това, че сега отново, младите актьори изиграха пиесата „Ромео и Жулиета“, с която бе дадено началото на сцената под открито небе през 1999 година.
Нестандартният проект е замислен и осъществен тогава от Христо Церовски и Ина Церовска, а представлението тази година се игра в памет на Христо Церовски и на английския актьор, театрален режисьор и преподавател в Гилфорд скул, Рекс Дойл, който в последните седем години водеше уъркшоп по актьорско майсторство в село Паталеница. „Рекс Дойл повярва в моята любов и решихме да тръгнем заедно. Всичко, което се случваше и ще се случва, е благодарение на тази невероятна любов, която имаше в професията ни, между мен и Рекс. Той беше магнетичен човек и именно този магнит привличаше хората, които безрезервно му вярваха. И точно тази безрезервна отдаденост те носят със себе си тук“, казва Ина Церовска.
Рекс Дойл, който, освен голям актьор е и педагог, обичаше искрено българските си студенти и остави душата си в село Паталеница. Малко преди смъртта си, той гостува отново тук и остави поема, която е посветил и завещал на българските си студенти и приятели. „Оказва се, че Паталеница е била любовта на неговите седем звездни години. И не случайно, когато той беше на ръба между живота и смъртта и ме попита какво представление предлагам да направим, а аз отвърнах, че е добре да повторим Ромео и Жулиета, той каза – Да, по този начин аз ще си тръгна с много любов от тук“, спомня си за една от най-вълнуващите случки с големия актьор Ина Церовска.
„Да си спомним за двама души, които, въпреки че вече не са с нас физически, продължават да ни вдъхновяват”, споделя и английският режисьор, който тази година работи с младите актьори – Тревър Роулинс, декан на театралния факултет в Guildford School of Acting към Университета Съри, Англия.
„За тези петнадесет години ми си случиха много неща и много ми се иска да не съм сама, когато говоря за тях, но в края на крайщата това е животът“, казва Церовска. „През тези петнадесет години се направиха четиринадесет шекспирови спектакли. С Христо Церовски, Тодор Димитров, Вяра Начева, проф. Сейкова, Ивайло Симидчиев, Сисили Бери и Рекс Дойл, а сега и с последния ни режисьор Тревър Роулинс. Това са мигове, които съпреживяваме с всяко едно представление. Процесът е много сериозен. Тук не се събираме, за да се забавляваме, а просто, за да съберем енергия за следващия сезон. Това е споделено и от актьорите, които са идвали тук, и които казват, че без Паталеница не могат да се върнат през септември в театрите си. За тях е нещо, което ги прави различни, защото тук има някакво особена чистота на работа, тук не се съобразяват с ординерните закони в театъра. Тук се съобразяват само с почтеността си в театъра“.
И тази година селският двор беше препълнен с хора, омагьосани от Шекспировите текстове, които доказаха, че когото е нетрадиционно и е направено с много любов, за изкуството няма граници. Чрез много пластика и вокални етюди, младите актьори от Англия и България изразяваха бушуващите страсти. Те пяха и говориха текстовете от пиесата и на български, и на английски език. Заедно танцуваха и диво, и организирано, движеха се и с ярост, и с любов, минавайки през различни нюанси.
„Всяка година треперя, дали ще се напълни училищният двор и той всеки път се пълни. Емоциите са много големи, защото всъщност преживяването е различно. Защото това е училищен двор, в който децата играят по време на междучасие. И изведнъж това училище, благодарение на директора Никола Колев се превръща в театър и в декор, и в къща“, казва Церовска.
В уникалното представление участваше и дъщерята на Ина Церовска – Самуела-Ивана Церовска, която беше нежната и отдадена на най-чистата любов Жулиета. Останалите роли бяха поверени на прекрасните Александра Михайлова; Богдан Казанджиев; Анатолий Ставрев; Таня Йоргова; Гьорги Георгиев; Петър Mитев; Благой Бойчев; Мартина Вълчинова; Гергана Петрова; Стоян Додников и гостите от Англия Хари Евънс; Хейзъл Коуфилд; Райън Уудкок; Брук Парат; Люк Рийс-Оливие.
„Преди време ме попитаха, дали неосъществената любов е най-хубавото нещо? Няма такова нещо! Ако не целунеш, ако не усетиш, ако не докоснеш, ако не прегърнеш, всъщност няма как по никакъв начин да разбереш, че обичаш“, казва Ина Церовска.
Цялото интервю с нея можете да чуете в прикачения звуков файл:
А откъс от представлението „Ромео и Жулиета“ в село Паталеница можете да видите тук:
