Арт клуб галерия „Савов“ е открита изложбата в памет на Димитър Кирчев (1950-2018).
Димитър Кирчев е едно от големите имена на пловдивската живописна школа от средата на 20 и началото на 21 век. Той напусна този свят на 68 години през октомври 2018 г. Със смъртта му Пловдив и изобразителното изкуство загубиха един от най-колоритните си артисти. Кирчев бе от най-самобитните представители на поколението след Голямата четворка- Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Йоан Левиев.
Той е роден на 5.04.1950 г. в гр. Хасково, но живее и работи в Пловдив. Взема участие в почти всички национални изложби, както и в тези на Дружеството на пловдивските художници. Участва в представителни изложби на съвременно българско изкуство зад граница – Лондон, Милано, Виена, Истанбул и др. Член на СБХ, както и на Международната асоциация за пластични изкуства (АИАП) – ЮНЕСКО. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, СГХГ, ДХГ – Пловдив, Президентството на България, Министерството на финансите, Пловдивска община, колекция „Мацумае“ – Япония, колекция „Стоичков“ – Барселона и други частни колекции в Австралия, Белгия, Канада, Израел, Франция, Германия, Гърция, Русия, Тайван, Швейцария.
Цветан Лазаров откри десетата си самостоятелна изложба в галерия Аспект, която е нарекъл „В сянката на дървото“.
Неговите изложби никога не са механичен сбор от картини, те винаги са обединени от обща идея и са мислени и осъществени като единна колекция. В настоящата експозиция художникът доразвива тема, която е започнал през миналата година със съвместния проект с фотографката Кайя Христова „Дървото – Универсум и връзка между световете“ и изложбата си „Приказки за дървото“ във варненската галерия „Ларго“.
Въпреки че всички споменати заглавия са фокусирани върху дървото, Цветан Лазаров съвсем няма предвид някакво си дърво, а метафората за онова дърво, което Бог е посадил в средата на Рая. Платната му са своеобразни разсъждения върху това кой е този стожер, който свързва дух и материя, реалност и фикция и всъщност се налага изводът, че това е човекът като идея, като мисъл, съставен от своето мъжко и женско начало, пропит от своите доктрини, вярвания, предразсъдъци. Начало, което се повтаря между минало и бъдеще, а настоящето е само миг. Корените на това имагинерно дърво са в миналото, пъпките и плодовете са бъдещето, а рефлексията му върху настоящето е своеобразна сянка, която е неразривно свързана със светлината. Тази сянка е начинът творецът да изобрази божествената светлина, която не може да съществува без своята сянка, дори чисто живописно няма светлина без сянка. Изложбата „В сянката на дървото“ е посветена на троичната връзка между минало, настояще и бъдеще през символиката на дървото – миналото е в корените, те символизират подземния свят, а над земята дървото расте нагоре, все нагоре до божественото. То е пространство, населено от художника с птици, самодиви и всякакви реални и нереални същества, проектиращо човешките възприятия като опит за поглеждане отвътре навън.
В експозицията „В сянката на дървото” Цветан Лазаров представя 25 живописни маслени картини, стилово и жанрово ориентирани на границата между изобразителното и абстрактното, разкриващи различни аспекти от разглежданата тема. Авторът се опитва да провокира зрителя да се замисли над общочовешки и философски теми, като в същото време го въвежда в един нов, светъл, приказен и красив свят, давайки му възможност да проектира и съпреживее своите мисли и усещания по разработената тема, споделя галеристът Олга Петрова.
По традиция в началото на пролетта Дружеството на пловдивските художници организира своята обща изложба „Цветове“.
В Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32 бе открита пъстрата предвеликденска изложба, в която имат възможност да се представят десетки артисти, членуващи в най-старото българско дружество на художници. ДПХ кани почитателите на изобразителното изкуство да зарадват сетивата и душите си с цветове и духовни послания в тези тревожни времена.
Изложбата е с вход свободен и ще може да се разгледа до 8 май.
Галерия „Артистика“ посреща пролетта с обща изложба на Веско Велев (живопис) и Георги Георгиев (скулптура). 
Веско Велев е роден на 18.03.1956 г. в с. Кърнаре, област Пловдив. През 1985 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Кирков. Живее и работи в родното си Кърнаре и в ловешкото село Дълбок дол. Работи с еднаква лекота живопис, дърворезба и керамика, рисува върху хартия и има изяви в областта на концептуалното изкуство.
„С картините си Веско Велев открива тукашната, нашата земя, но го прави не по учени предписания, нито жонглира с декоративните атрибути на родното. Той просто е тук и тук реагира на всичко около него чрез очовечените си сетива. Допирът му до нещата не констатира фактури, а извиква мисли и звуци. Боите – ту ярки, ту замиращи в монохромност – ни отпращат по поетични орбити. Слухът му долавя в образите песента на колелетата. Не формите на тревите и плодовете, а тяхната природна сладост го влече. В тази негова тотална сетивна нагласа говори одухотворената плът. А това е най-крехката, най-уязвимата позиция за един художник. Как да си сигурен, че ще срещнеш ответната възприемчива душа?“, коментира доц. Ружа Маринска за творчеството на Веско Велев.
Георги Георгиев завършва специалност „Дърворезба“ в Художествената гимназия, Тетевен през 1993 година. Продължава образованието си във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“, в курса на проф. Величко Минеков. Той е сред студентите на проф. Емил Попов, във водената от утвърдения скулптор школа в Националната Художествена Академия.
Работи в областта на фигуралната композиция, използва класическите материали — камък, дърво, метал. Има множество самостоятелни изложби. Участва в редица международни симпозиуми, общи национални изложби, печели няколко скулптурни конкурса.
Сред най-значимите постижения в досегашната реализация на Георги са двете му участия в Китай през 2016 и 2017 г. на мащабни международни скулптурни форуми, в които той се представя по един изключително убедителен начин, като осъществява в бронз своите произведения във внушителни размери.
„Когато видях фотосите на големите работи от Китай – разбрах, че насреща си имаме не само добър скулптор, но и алпинист, който вече може да преодолява всички върхове“, коментира акад. Светлин Русев.
