Изложби в Пловдив през февруари

0
91

От 13 февруари галерия „Лабиринт“ дава поле за самостоятелна изява на един млад художник от Пловдив – Йордан Велков. Неговият талант е оценен още през годините на следването си като става стипендиант на учредената от Академичния съвет на Националната художествена академия стипендия на името на проф. Андрей Даниел за студенти от специалност „Живопис“.

Йордан Велков е дипломиран магистър специалност Живопис в Националната художествена академия, а в момента е докторант в Академията. През 2023 спечелва двумесечен престой в ателието на НХА в Париж. Именно картините вдъхновени от вечния град на изкуството младия художник ще представи в изложбата „Фрагменти от Париж“. Превърнала се в клише на самата себе си, френската столица може както да даде творчески импулс, така и да обезсърчи художника в сравняването с безбройните майстори увековечили духа й. Йордан Велков с устрема, енергията и свежестта на младостта, притежава безпогрешен усет за времето, в което живеем. Неговата живопис, смесица от абстрактна експресия и точна рисунка, успява да разкрие повече пластове от този богат на история и съвременна динамика град, и да ни отведе отвъд клишето. Изложбата може да бъде посетена от 13 до 25 февруари в галерия Лабиринт, ул. Ангел Букорещлиев 1. Заповядайте на откриването на 13.02 от 18 ч.

Също на 13 февруари се откри  живописната изложба „Животворно“ на Стела Стефанова.  Експозицията е подредена в галерия „Възраждане“ и ще продължи до 04 март. „ Колко удивителен може да бъде резултатът от таланта и труда на две женски ръце. Ръце, не избрали за творчество по-лесното – платното или хартията. Избрали дървото. И тогава се е случила живописната магия на една силна и оригинална творческа фантазия. За да избликнат цветове, образи, орнаменти, съставящи амалгамата на Красотата, в най-истинския смисъл на понятието ѝ.
Ако търсите в изобразителното изкуство нещо ново, естетика и поезия, красота и душевно очарование, тази изложба е Вашата!“, споделя галеристът Краси Алексиева.

На 15 февруари от 18.30 часа Арт клуб и галерия САВОВ открива първата самостоятелна изложба за 2024 година, като представя живописното творчество на известния български художник Симеон Кръстев.Симеон Кръстев е роден 122.08.191943г. През 1975г. завършва Художествената академия в Лодз, Полша – специалности “Графичен дизайн” и “Живопис”. След 1976г. участва във всички изложби на графичния дизайн, национални и общи изложби на плаката. От 1977г. до 1993г. работи ката художествен редактор в издателствата “Септември” и “Спектър”. От 1994г. в рекламно-издателската къща “Стедон Комерс”, като арт-директор в оформление на редица периодични и рекламни издания. Симеон Кръстев е дългогодишен оформител на престижния Каталог на българската мода – “Алманах на българската мода”, под съставителството на проф. Любомир Стойков. Автор е на стотици отпечатани филмови, оперни, театрални, политически, спортни, социални плакати. Оформител на пощенски марки, фирмени лога, запазени графични знаци, каталози и книги. Активно работи в областта на художественото оформление на материали за конгреси, избори, политически акции. Художникът участва в международни изложби на българския плакат в Максико, аржентина, Бразилия, Москва, Полша, Белгия, Холандия, Финландия. Участва със свои плакати в изложбите в Париж “100 – те най-добри плаката”. Самостоятелни изложби: С плакат – в Дания, Полша, София. С живопис в галериите: “Райко Алексиев” на СБХ, “Стълбата”, “Фестинвест”,”Хаджистоянови”, “АРТ клуб“. Участия в колективни изложби: 2008г. Изложба “10 български художници в Париж”. Тел Авив “Левски и съвремието” в Пазарджик. ОХИ на СБХ и др. Участвал е в триеналетата на плаката в Тояма и Монс, в триеналета на театралния пакат в София. Взел е участие в биеналетата на плаката в Лахти, Варшава и др. Награди: 1988г. Първа награда за плаката “Лорензачо” в Димитровград. Първи награди от конкурси за плакат на тема “Автомобилът и околната среда” Първа награда за плакат “24 май”. Награди за плакат на месеца. Първи награди от конкурси на тема “Вторични суровини”. Трета награда от конкурс за политически плакат “40 години от победата над фашизма”. Първа награда от поредица пощенски марки на тема “Световно първенство по футбол – Италия 90”. Втора награда за плакат EXPRESSING HANDICAP от конкурс, организиран от Белгийско-български форум. Трета награда за живопис – “Портрет на Атанас Буров “ в конкурс организиран от фондация “Атанас Буров”. Извънредна награда за цялостно представяне на реклама ЕКСПО – 2005 за графичен дизайн. Почетна грамота “35 година Полски информационен и културен център в София”. Носител е на грамота, златна карта и златна значка “За принос към авторитета на европейската култура” от Европейски форум на експертите към Академията за международно признати лидери в науката и културата. Музеят на плаката в гр. Орхус, Дания притежава 30 плаката на Симеон Кръстев.

Името на прочутия български художник Енчо Пиронков свързваме с експресивна живопис, мащабни стенописи, дори с филмови декори. И тъкмо когато публиката си мисли, че го познава, големият артист я изненадва с творчески акт, плод на моментна игра на въображението му или на целенасочен експеримент.
Градска художествена галерия – Пловдив ви кани на една необикновена изложба на Енчо Пиронков, съдържаща цикъл пластики от дърво, създадени през 60-те години на ХХ век и за десетилетия останали затворени в ателието на художника. За първи път те са показани едва миналата година в Смолян.
На 16 февруари в 18:00 часа ще бъде открита изложбата „Енчо Пиронков. Пластики от дърво“ на първия етаж в Залите за временни експозиции (ул. „Княз Александър I“ №15).
Макар 27-те фигури да са женски, изкуствоведът Красимир Линков ще отбележи в текста си към албума, съпътстващ изложбата: „Последното нещо е тяхната конкретност. Никога не е същото, което е предписано на тези образи. Те са малките-големи бягства, творчески отдушник за артиста. Най-дълбоки чувства, споделени чрез длетото на материал, който има своя мълчалива душа и търпимост да слуша.“
Изложбата може да се види до 17 март 2024 г.

Ценителите на добрата живопис и особено на акварела могат да се насладят на изложбата на художника Марио Жеков (1898-1955), представена на първия етаж в галерия „Капана“ към Градска художествена галерия – Пловдив. До 5 март публиката може да разгледа повече от 40 произведения на автора, от чието рождение се навършиха 125 години. Експозицията е създадена от екип на Художествената галерия в Стара Загора – родния град на живописеца и гостува по покана на пловдивските уредници. В експозицията са включени творби – акварели и гваш от почти всички периоди в творчеството на Марио Жеков. Те са от живописния фонд на Старозагорската галерия и от части колекции. Голяма заслуга за създаването на експозицията има проф. д-р Марин Добрев, дългогодишен изследовател на живота и творчеството на всепризнатия български маринист.

Изложбата „Генко Генков – Отвъд видимото. 100 години от рождението на художника“ събра в Зала „2019“ към Градска художествена галерия – Пловдив ценители, галеристи, колекционери, хора, предани на изкуството. Интересът към експозицията, представяща над 50 картини, нарисувани от Генко Генков между 1949 и 2005 година, събрани от много публични и частни колекции в цялата страна, само доказва значимостта на този български художник сред знаковите имена в историята на изкуството ни.

Изложбата е резултат от голямо проучване и подбор, извършени от кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева, Ана Топалова (асистент куратор) от Софийска градска художествена галерия и показана с голям успех в нейното пространство през 2023-а. Пловдивската публика може да я разглежда до 6 март благодарение на усилията на екипа на Градска художествена галерия – Пловдив и по-специално на директора ѝ Красимир Линков и на главния уредник Милена Китипова.

По време на откриването кураторът Красимир Илиев заяви: „Щастлив и благодарен съм за поканата от екипа на Градската галерия в Пловдив да се покаже в тази зала изложбата на Генко Генков. Това пространство е съвсем различно от нашето. То е много по-невероятно, по-изчистено и особено на дневна светлина могат да се видят брилянтните цветове на Генко. Разказът е по-различен. Когато започнахме да работим по тази изложба, имахме няколко много сериозни предизвикателства. Моята част от работата в екипа беше да изчистя цялата митология, която се беше събрала около Генко Генков“. В резултат на нелеката задача да се направи биографичен разказ за Генко, в който всяка една точка да бъде подкрепена със съответния документ, се установяват и записват в големия каталог към изложбата редица корекции на дългогодишни твърдения. Генко Генков постъпва в Художествената академия още през 1941 г., а не две години по-късно. Започва да учи при Борис Митов и едва по-късно при Дечко Узунов. И нещо любопитно- при Митов получава шестици, а при Дечко Узунов – четворки. Записва се първо стенопис, после се отказва от нея. Неговите митарства, кратката му военна служба в Сливен, както и малките му бунтове, за които се знае от разкази на негови колеги, удължават следването му до 1949 г.

Още по-важно е изясняването на истината затварян ли е Генко Генков в концлагера в Белене. Изследванията на документите сочат, че през 1956-а за една година е въдворена неговата житейска спътница по това време Гертруда. „С Гертруда сме в Белене“ пише художникът върху свой автопортрет с въглен. Изводът, който Красимир Илиев прави, е, че случилото се е толкова травмиращо за този свръхчувствителен човек, че той преживява изпращането на неговата половинка в концлагер като свое преживяване.

Макар и в чест конфликт с нормативното изкуство и вездесъщите художествени комисии по време на социализма живописецът създава огромно по обем и разнообразно като технически похвати и експерименти творчество. Това поставя друго предизвикателство пред специалистите – да докажат по несъмнен начин автентичността на някои негови нетипични работи.

Те откриват „желязна логика в хронологията неговото творчество“. Изложбата започва с един необичайно нежен, в розово, ранен пейзаж от Генко от 1949 г.– сватбения му подарък за неговата състудентка Магда Абазова. Както подчерта кураторът, творбата не се покрива с нашата представа за един „хулиганстващ художник“ с ярки драматични цветове. Но в края на творческия си път той отново се връща към розови чисти тонове, към една своеобразна „калиграфия“ на правенето на картината, с които всъщност е и започнал.

„Ако се вгледате във всяка от неговите картини, ще видите едно трептящо живописно сърце, чиста искреност и винаги смелост и дързост“ – обобщи изкуствоведът.

Владимир Дамянов гостува на галерия „Сигна“. За пореден път художникът, чието име е добре познато сред българските и чуждестранни ценители, повежда зрителя в необятния свят на мозаечното изкуство. Поело пътя си от Месопотамия, през антична Гърция, Римската империя, Византия и стигнало до наши дни, това трудоемко изкуство притежава непредвидима омагьосваща сила. Влечението да опознаеш разновидностите и характера на камъните, минералите, кристалите – все рожби на природните стихии, да стигнеш до сърцевината им, да усетиш вибрациите им и да сътвориш от всичко това композиции, създаващи не само естетическа наслада, но и въздействащи на физическо и ментално ниво със съответните послания, е древно, колкото и светът.
Пловдив е най-яркият пример за непрекъснатост на традицията в мозаечното изкуство от всички археологически и исторически епохи. Възприемането на тази традиция, предаването й от поколение на поколение от миналото към бъдещето, а и в своето семейство, заслужава искрени адмирации.

В тази област Владимир Дамянов е доайен, който в началото на кариерата си работи традиционна монументална и кавалетна мозайка. Постепенно открива свой собствен стил, създавайки мозаечни пана, изработени изцяло от естествени и полускъпоценни камъни. Намира ги предимно в Родопите – черен родопски мергел, сиенит, мрамор, гранит, планински кристал, хематит, ахат, тигрово око и много други.
В последно време успешно експериментира и в една също така трудоемка, а и рискова област на изкуството – стъкло-керамика. Тук повече залага на абстрактните композиции. Рискът е в температурната им обработка, за да се избегнат уврежданията и се запази цветовата гама. От това, което представя е видно, че успява и творбите му носят уникално обаяние и елегантност.

Изложбата „Свобода/Несвобода“ на творческо обединение Collegium pro arte+ към НХГ „Цанко Лавренов“ е представена в галерия „Arsenal of Art“.

В кураторския проект на Димитър Келбечев участват преподавателите Ангел Китипов, Антония Хайгърова, Диана Папазова, Димитър Келбечев, Зина Жекова, Илиана Манукова, Михаил Маламски, Панайот Панайотов, Петър Чучулигов, Петя Анастасова, Пламен Велчев, Полина Станчева, Христо Жеков и Светлозар Чавдаров.

Авторите представят произведения в различни стилове и техники, посветени на темата за свободата и нейното отсъствия.

„Свободата е възможност за избор. Полет на въображението. Безпределност. Влюбване. Обич към всичко и всички. Вглеждане в себе си. Дълбочина. Хармония. Забраната е несвобода. Цензура. Автоцензура – най-страшната. Страх. Подчинение. Угодничене. Замяна на истината с полуистина. ,,Имам собствено мнение, но не съм съгласен с него“… Несвободата е да излъжеш себе си, да не се познаваш. Фалш.“, споделя Димитър Келбечев

Предишна СтатияДионисиево шествие възвестява началото на ВИНАРИЯ 2024
Следваща СтатияМартенски изложби
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име