В тези дни, в които цял свят се тревожи от глобалното разрастване на пандемията и безконтролно нашествие на вируса covid19, един от авторите, с които от години си партнирам, алармира за друга заплаха, която е не само по-малка, но ще има и много по-трайно изражение върху нашето бъдеще – климатичните промени, които ще вземат много по-големи жертви и ще имат много по-трайни последици за човечеството от всичко онова, което вируси и болести биха могли да ни причинят.
Позволявам си да публикувам неговия материал с пълното съзнание, че в момента усилията и мислите на целия свят са обърнати в друга посока. Причината е в това, че реалността скоро ще ни принуди да се взрем в този огромен проблем, чието разрешаване ще бъде от жизненоважно значение за оцеляването на човешката раса като цяло. И то не за месец, два или пет, а с хоризонт от десетки бъдещи години.
Публикувам коментара на Исидорос Кардеринис без редакторска намеса и с ясното съзнание, че това не е днешна тема на повечето медии, но с надеждата, че поне тази заплаха няма да ни споходи в бъдеще и човешката цивилизация няма да е в опасност да се срине като хартиена кула, защото ще бъдем разумни и ще вземем своевременни мерки за нейното предотвратяване. Това зависи от всички нас!
Изменението на климата, тоест промяната на глобалния климат и по-специално промените в метеорологичните условия, които се простират в голям мащаб на време, е основна глобална екзистенциална заплаха, много по-голяма от коронавируса.
Парниковият ефект предизвиква повишаване на температурата на планетата предимно поради огромното увеличение на въглеродния диоксид, който се е увеличил с 35% от началото на индустриалната революция. И разбира се лъвският дял в замърсяването на атмосферата с 50% от всички въглероден диоксид имат Европа и Северна Америка. Всички други държави заедно са отговорни за другата половина, докато най-бедните държави са най-малко отговорни. Хората, които живеят в тези страни, обаче, те ще пострадат по-силно от последствията.
Причините за изменението на климата се идентифицират главно в изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт, бензин, природен газ и др.), κоито представляват 50% от общите емисии, при производството и използването на синтетични химикали, при бедствия на горски площи, което допринася за производството на допълнителни газове в атмосферата и, разбира се, за парниковия ефект с 15% и в конвенционалното земеделие и животновъдство, които представляват 15% от емисиите.
Експертните учени чукат опасният звънец и предупреждават, че ако няма спешни глобални координирани действия от политически лидери, правителства, индустрии и граждани по целия свят, температурата на планетата вероятно ще се повиши над 2 ° C спрямо прединдустриалните нива до 2060 г. и увеличението може дори да достигне 5 ° C до края на двадесет и първи век, факт, който ще направи живота на бъдещите поколения проблематичен.
Подобно повишаване на температурата на нашата планета ще има пагубно въздействие върху природата, ще доведе до необратими промени в много екосистеми и вследствие на това загуба на биоразнообразие, тоест всички живи организми и видове, съставляващи живот на планетата, тоест животни , птици, риби и растения (фауна и флора). Очаква се много видове да изчезнат от райони, които ще бъдат пряко и силно засегнати от изменението на климата.
Днес, в сравнение с 1850 г. – от началото на записването на данните, се наблюдава повишаване на температурата от 1.1 ° C. И така, от жизненоважно значение е увеличението да не надвишава 1,5 ° C, тъй като както оценяват учените, отвъд тази решаваща точка няма да има път назад.
Изменението на климата, което се дължи на човешките дейности, е осезаема зловеща реалност и вече се отразява неблагоприятно на нашата планета. Секторите, отговорни за производството на парникови газове, са предимно секторът на производство на енергия (единици за производство на електрическа енергия, рафинерии), но също така и промишлените дейности, съвременните транспортни средства (автомобили, самолети и др.) и дейностите на първичната производствен сектор.
И така, екстремните метеорологични събития, неконтролираните пожари в гори като Амазонка, които са били характеризирани като „белия дроб“ на планетата, топлинните вълни, обилните валежи, продължителните суши, които създават сериозни проблеми с храненето в засегнатите райони на планетата, много мощните урагани, стават постоянно по-често и по-интензивно, струвайки десетки хиляди животи всяка година и причинявайки огромни бедствия.
Ледът в същото време и снегът върху стълбовете се стопяват, като Арктика е най-голямата жертва до момента, и средното световно ниво на морето се повишава, в резултат на това да бъдат причинени наводнения и ерозия по бреговете и низинските крайбрежни райони и да бъдат създадени екологични бежанци. Ако това неблагоприятно развитие продължи, райони като Холандия и Венеция ще бъдат изложени на риск да бъдат трайно изгубени под морските води като нова Атлантида.
Изменението на климата също увеличава съществуващите болести в световен мащаб, но също така създава нови и може също да доведе до преждевременна смърт. Твърде много заболявания са особено чувствителни към промяна на температурата. Към тях са включени заразни заболявания като жълта треска, малария, енцефалит и треска на денга, но също така и хранителни разстройства, психични заболявания, сърдечно-съдови заболявания, както и респираторни заболявания.
Изменението на климата също ще има отрицателно въздействие върху икономиките на страните, предвид факта, че високите температури подкопават производителността на повечето сектори на икономиката, от селскостопанския сектор до преработващия. Валидни учени прогнозират, че до края на века глобалният БВП ще намалее със 7,22% от това, което би било без климатичните промени.
Тийнейджърката шведска активистка срещу изменението на климата, Грета Тунберг, успя по най-енергичния и силен начин да премине дебата по този огромен проблем, от държавните и правителствените и обществения диалог, в обществото и в приятелските дискусии, мобилизиране на милиони хора по света, особено на младите хора, които започнаха да демонстрират искане от правителствата за незабавно предприемане на мерки за противодействие на изменението на климата.
Така че шведските депутати с право я предложиха за Нобеловата награда за мир. И разбира се Грета Тунберг има голямо право, когато тя казва, че се предприемат мерки за намаляване на парниковите газове и най-вече въглеродният диоксид не са достатъчни.
И така, какви подходящи мерки трябва да се предприемат незабавно за ефективно намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. и поддържане на температурата на + 1,5 ° C?
Основните политики за решително смекчаване на проблема се състоят в насърчаване и използване на възобновяеми източници на енергия (вятър, слънчева енергия, биомаса и др.), повишаване на енергийната ефективност, драстичното намаляване на експлоатацията на нефтени и газови залежи и налагането на въглеродни данъци, за да се ограничи използването на изкопаеми горива и по този начин да се намалят значително емисиите на въглероден диоксид до 2030 г. и да се премахнат най-късно до 2050 г., бързото намаляване на емисиите на метан, сажди и други краткотрайни замърсители, които натоварват климата, възстановяването и опазването на екосистемите и най-вече на горите.
Парижкото споразумение, първото универсално, правно обвързващо споразумение за климата, влезе в сила през 2016 г. с голям оптимизъм и явни амбиции, въпреки официалната декларация за заминаване на САЩ, които са едни от най-големите замърсители. Оттогава са изминали четири години и няма съществени резултати, което повдига сериозни въпроси дали наистина има политическата воля за справяне с този особено заплашителен глобален проблем.
В заключение искам да подчертая, че последиците от изменението на климата ще бъдат толкова драматични, че човешката цивилизация ще бъде в опасност да се срине като хартиена кула. Така че, пред тази изключително опасна климатична криза, гражданите по света трябва да засилят още повече мобилизацията си и политическите лидери най-накрая да се изправи на височина на обстоятелствата и да предприемат незабавно необходимите драстични мерки, преди да е станало твърде късно , да обърне този неустойчив курс и да спаси планетата.
Автобиография
Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 г. Той е романист, поет и колумнист. Учи икономика и е завършил следдипломна квалификация по икономика на туризма. Статиите му са публикувани във вестници, списания и сайтове по целия свят. Стиховете му са преведени на английски, френски и испански и публикувани в поетични антологии, в литературни списания и литературни раздели на вестници. Издал е седем книги поезияи три романа. Книгите му са публикувани в САЩ, Великобритания, Испания и Италия.
Email: skarderinis@hotmail.gr
Facebook: Karderinis Isidoros
Twitter: isidoros Karderinis
