– Г-жо Капон, безспорно е позитивното Ви отношение към творците и процесите в културния живот под тепетата. Бихте ли споделили своите виждания и креативни идеи, базирани на лични наблюдения и опит.
- Историята е отредила на Пловдив да бъде културната столица на България. Това е огромна гордост и в същото време отговорност за нас, пловдивчани. Това, което е проблем в нашия град е културната инфраструктура. Не може Пловдив да бъде единственият град, в който оперната трупа да няма свой дом. Не може нашият град да няма модерна акустична зала. Пловдивската опера и вече несъществуващата самостоятелно филхармония са институции, които са международно признати. Гостували са в „Дойче опер“ и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи“ в Копенхаген, „Малий театър“ в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. Пловдивската публика е публика с традиции, а Пловдив беше културна столица на Европа. Наясно съм, че общинският бюджет не може да си позволи подобни инвестиции, но като народен представител ще отвоювам държавата да се погрижи за културната си столица. Това е един от приоритетите ми и Пловдив го заслужава. Пловдивската сцена трябва да може да посреща най-добрите световни културни продукции.
– Кое е първото нещо, продиктувано от настоящата ситуация, което смятате, че трябва да се промени, за да могат културните институции да придобият отново пълнокръвен творчески живот?
- Първото нещо, това е справянето с пандемията. Докато продължава здравната криза няма как да имаме пълнокръвен творчески живот. От началото на пандемията културният сектор е един от най-силно засегнатите в световен мащаб. Боледува не само публиката. Ние трябва да опазим и артистите си. Няма как Ромео и Жулиета да стоят на метър и половина разстояние един от друг с маски или в оркестрината да е събран двоен състав на оркестъра един до друг. В същото време публиката да е през две седалки. Световни оперни и драматични театри са отменили сезоните си. Така че единственият изход е справяне с пандемията.
– Знаете, че голяма част от проблемите в културния сектор (и не само в него), са продиктувани от огромната бюрокрация и мудни съгласувателни процедури. Това пречи да се вземат бързи и адекватни на конкретната ситуация решения. Как смятате да промените това? Има ли изобщо подобен механизъм?
- Големият проблем в културния сектор не са бюрокрацията, а липсата на визия и разбирането, че културният и образован човек е в основата на високо развитото общество и интелигентната икономика. Чакайки икономически ръст, за да подсигурим културния, ние плащаме за пазарни реформи с културна деградация. Специално за сектора трябва да сме наясно, че спрямо броя на населението и социално-икономическите показатели, държавата трябва да бъде най-големият инвеститор и потребител в културата, докато се изгради работещ механизъм за публично-частно партньорство. Не е изход и прехвърлянето на тази тежест към общините. Ние не сме Германия, в която има традиции от столетия и децентрализация на местното самоуправление. Начинът по който се управляват и финансират общините, би довел само до закриването на културните институции, които при сегашния модел на управление трябва да бъдат категорично под закрила на държавата.
– Вярвате ли, че творчески съюзи, браншови сдружения и неправителствени организации биха били по-добри стопани от общината или държавата на културни средища и редно ли е, според Вас, те да бъдат подкрепяни с обществен ресурс?
- Както вече казах, държавата трябва да бъде най-големият инвеститор в културата. Този сектор е нестопански, но от неговата принадена стойност зависи бъдещето на държавата ни. Ние трябва да решим дали ще бъдем известни с най-евтината си работна ръка или ще бъдем известни с високоразвити технологии, интелигентна икономика, културна инфраструктура и безброй талантливи хора, които ще представят страната ни по света. Културата е национална сигурност. Държавата трябва да подпомага творческите съюзи, обединения и неправителствени организации, но най-важен е балансът между пазара и налагането на определени стандарти. Най-голямата грешка, която се допуска е тази, културата да бъде зависима от пазара и да се превърне в сфера на услугите. Мисията на културата е да задава стандарти и естетически норми. Да възпитава. Ролята на културата не е да следва публиката, а публиката да следва културата. Тук е голямото изпитание и визионерството. Изкуствата са скъпо занимание и затова ролята на държавата е в това да подкрепя тази част, която не би могла сама да се справи с пазарната възвращаемост. Читалищата са прощъпулника на големите ни имена и духовни средища Провинциалните ни оркестри и театри са инфраструктурата, благодарение на която имаме национални институти и световни имена и т.н. Операта в България, а даже и по света не може да се изхранва от билети, нито концертите със симфониите на Малер или Шостакович. Но всички тези неща са солта и тук е ролята на държавата, която да намира баланса, в който те да могат да съществуват, развиват, възпитават и задават хоризонти.
– Пловдив има хилядолетна история, оригинална културна идентичност и дълголетни творчески традиции. Какво, според Вас, не му достига, за да се обозначи трайно на културната карта на Европа?
- Напротив, Пловдив отдавна се е обозначил на културната карта на Европа. Иначе нямаше да бъдем европейска столица на културата. Това, което ни липсва са културна инфраструктура, популяризиране и стратегия свързана с културния труизъм. Но първо трябва да започнем с инфраструктурата, за да имаме възможност да поемем един поток от културни продукти, който да представяме пред възможно най-голям поток от туристи и гости на града ни, както и разбира се на първо място на пловдивчани.
