Матьо Матеев представя камерна изложба и книгата с рисунки и афоризми

0
969

Тази вечер в Изложбена зала „2019“ ще бъде представена книгата с рисунки и афоризми на художника Матьо Матеев и камерна изложба „Хляб и сол, Камък и вода“. Известният български художник се завръща в галерийното пространство, където преди близо 40 години се случва първата му самостоятелна изява като живописец – залата на ул. „Гладстон“ №32.
На 20 октомври от 17:30 часа той кани приятели и доброжелатели, за да видят творбите му, рисувани напоследък. Част от тях са върху камък – човешки длани като алегория на съзиданието и трудовото усилие. Други представят пловдивски панорами в неочаквана перспектива, изпълнени в плътен акварел. Изложбата ще продължи до 30 октомври.
Матей Матеев има какво да каже на публиката и в писано слово. На път е осмата му книга с размисли, афоризми, хайку, която той определя по-скоро като личен бележник, в който е записвал внезапно връхлетелите го житейски прозрения.
Книжката с почти библейското заглавие „Хляб и сол“ също ще бъде представена на 20 октомври.

Матей Матеев е широко известен като пловдивски художник, но е роден в Кюстендил и то в къщата, върху която впоследствие е построена художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. После пък ще свърже близо четвърт век от живота си с постоянната експозиция на друг емблематичен български творец Златю Бояджиев. Това са знаци, които Матю, както го наричат в гилдията, разчита като съдбовни. След дипломирането си през 1975 г. в Националната художествена академия, в специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов, той рисува плакати, прави и десетина изложба с карикатури, но в крайна сметка живописта го обсебва трайно.
Член е на СБХ, на дружествата на пловдивските и на бургаските художници. Автор е на повече от 40 самостоятелни изложби, организира 60 общински и частни пленери с чуждестранно участие. Като член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“ е основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ (2013 г.).
Носител е на Награда „Пловдив“ (2005), на „Сребърно Възраждане“, удостоен е с почетното звание „Следовник на Народните будители“, с наградата на името на Оскар Кокошка и с други престижни отличия. От 2016 г. е член на Българската академия на науките и изкуствата.

В същото галерийно пространство е експонирана впечатляващата изложба на един от най-именитите гръцки фотографи Стратос Калафатис „Атон / Цветовете на вярата“. Фотографската изложба е част от програмата на Международни фотографски срещи „Сертификат за присъствие“. Гръцкият фотограф представя една изключително силна изложба, в която присъстват както прекрасни пейзажи от Света гора, така и невероятно портрета на монаси и послушници от манастирите. Гледайки фотографиите на Старос ще ви обземе силна емоция, която ще се докосне до дълбините на душата ви и ще ви докосне до духовното.

Стратос Калафатис е роден в Кавала (1966), живее и работи в Солун. Негови фотографии са представени в множество самостоятелни и групови изложби, включително 10 -тото Международно биенале във Венеция, 7 -тото международно триенале в Тампере във Финландия, 10-то издание на PhotoEspana. Има четири фотографски книги в сътрудничество с Agra Publications: Archetypal Images (1999), Omonoia 2000 (2000), Journal (2004) и Athos / Цветовете на вярата (2014), която посетителите на изложбата могат да си закупят.

Друга впечатляваща фотографска изложба е експонирана в къща „Мексиканско изкуство” на ул. „Артин Гидиков” № 11 в Стария Пловдив.

Тук Георги Вачев е подредил впечатляваща изложба с портрети на обичани български актьори, озаглавена „Музи“. Портретите са запечатали съкровени моменти и са се докоснали до личния свят на познатите ни от сцената и малкия екран лица. Самият автор признава, че за да изиграе добре ролята си, актьорът преминава през много сложни етапи, свързани най-вече с това да запали себе си, да премине през самотата, мъката, радостта и мислите на героя си, да загърби собственото си АЗ … И ако в нашия съвременен свят има богове, които се жертват в името на това да вдъхновят нас, то това са актьорите с тяхното постоянно магично присъствие. Те живеят много животи и променят човешки съдби.

Програмата на Международни фотографски срещи през 2021 е многообразие от изложби на фотографи на перфектната илюзия и изложби на фотографи на неизбежната социална реалност.

Изключителен интерес предизвиква и изложбата от фотографии на Георг Волц (1863-1917) под надслов „Непознатият фотограф”, подредена в Данчова къща.

Георг Волц включва бойни действия от фронтовата линия на Балканската война, фотографии от София и околностите от началото на ХХ век, изгледи от живописни места в България, портрети на известни личности. Той е първият български фотограф, заснел панорамни снимки от аероплан (въздушни снимки) на почти всички градове в България. Като придворен фотограф, той е автор на едни от най-известните и лични портрети на Цар Фердинанд и неговото семейство. Благодарение на това е й документирал много исторически събития от Царство България. Пример за това са: Обявяването на Независимостта, Откриването на паметника на Цар Освободител, Строежът на Храм-паметник „Свети Александър Невски” и др.

Изложба от живописни творби на известния френски художник Гийом дьо Бодюс ще бъде представена в галерия „Savov“ на 20 октомври от 18.30 часа.
Гийом дьо Бодюс е роден през февруари 1957г. в старо аристократично френско семейство, с богата история и много достойни предци. Поколения наред пазят тяхната памет – прекрасен подарък от съдбата. Ранното му училищно образование преминава по стара френска традиция в домашни условия. Свободата , на която се наслаждава в детството си, му отворя много рано път към креативността и творческия дух . Живописта му се опира на наблюдението и духовното възприемане на околната среда.
В един свят, доминиран от виртуалното, Гийом дьо Бодюс с картините си иска да накарам всеки да погледне заобикалящата го красота , оставаща твърде често
пренебрегната, недооценена, дори презряна.
Живописта му претворява на пръв поглед обикновени сцени от градската среда и природата, на които сме престанали да обръщаме внимание.
Творчеството му е повлияно повлиян от импресионистите и най-вече от
Николас де Стал.

В галерия „Червеното пони“ можете да видите една изключително впечатляваща изложба, която ще ви изненада и развълнува. Галеристът Рени Шишкова е поела немалък риск, когато е решила да представи на пловдивската публика едно напълно непознато на широката публика име – Ташко Попов. Но рискът й се оказва изключително печеливш, защото насред китния двор на галерията можете да се докоснете до платната на един прекрасен рисувач, който не се е уплашил да последва поривите на сърцето си и да нарисува тези великолепни и съвременно звучащи платна. Сюрреалистичната му изразност е искрена, необременена от претенции и донякъде декадентска. Но въздействието на картините му е силно емоционално и затрогващо. За жалост, ямболският майстор на четката вече не е сред нас, но паметта му се съхранява и вярвам, че ще даде творчески заряд за смелостта на младите поколения.

Ташко Попов е роден на 15 март 1948г. в град Ямбол. Завършва Националната Художествена Академия през 1985г., специалност “Плакат” при проф. Александър Поп Лилов. Специализира “Шрифт” при проф. Васил Йончев. Автор е на множество графични знаци, авторски шрифтове, плакати, пощенски марки и пластики. Носител на национални и международни награди в областта на плаката и графичния знак. Автор на над 20 самостоятелни изложби. Член на Съюза на българските художници. В последните години от творчеството си работи живопис и оставя впечатляващо и уникално наследство. Основател е на първата по рода си в България специалност “Рекламна графика” през 1990г. в НХГ “Димитър Добрович” – Сливен. Впоследствие същата специалност е открита в много от художествените училища в страната. Автор на методика и програма, по която се преподава и до днес. Учител и вдъхновител на стотици млади хора. Участия в изложби и конкурси: 1985 – Международен конкурс за политически плакат. 1985 – Международно биенале – Автомобилът и околната среда. 1986 – IV биенале на българския театрален плакат. 1982-1992 – общи изложби на приложната графика. Международни биеналета на графичния дизайн. 2008 – Самостоятелна изложба – живопис, пластики, рисунки. 2013 – Изложба в Художествена галерия “Жорж Папазов” – Ямбол. 2016 – Самостоятелна изложба в Художествена Галерия “Жорж Папазов” – цикъл “Реката” 2018 – Изложба “Продължението” в памет на Ташко Попов. 2019 – Изложба в памет на Ташко Попов в галерия “Райко Алексиев” град София – живопис, графики, пластики. Награди: 1982 – Награда от конкурса за плакат на тема “Охрана на труда” 1989 – Награда на ССХ Москва – политически плакат. 1990 – Награда от VI биенале на театрален плакат – Димитровград.

В галерия „Мария Луиза“ можете да видите една прекрасна изложба, която представя едни от най-обичаните пловдивски творци. С тази експозиция галерията чества своята първа годишнина. Участие в представителната изложба вземат Ангел Гешев, Венета Маринова, Ваня Бурова, Валери Ценов, Жорж Сопаджиев, Любен Хранов, Лидия Симеонова, Лина Маджарова, Николай Добрев, Ралица Бурова, Станимир Видев, Снежана Фурнаджиева, Юли Шумарев.

 

Предишна СтатияИзложба „Под повърхността“ и ретроспективен каталог „Недко Итинов – Магия в багри“ в галерия „Аспект“
Следваща СтатияНоемврийска палитра
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име