Не мога да мисля и пиша за теб в минало време, Приятелю! Не искам да приема раздялата ни, която беше непредвидена и нелепа, застигнала те мигновено, грубо, коварно, безапелационно, безвъзвратно, и разбила плановете за бъдещето на семейство, колеги и приятели!
Ники Станчев, ти за мен си добрият, истински, забавен, талантлив и обичан приятел! И такъв ще си останеш за винаги!
Защото ти не си само звездата от сериалите, по когото въздишат стотици почитатели. Защото ти не си само талантливият артист от трупата на Драматичен театър – Пловдив, който обира овациите на публиката с вдъхновената си игра. А защото за мен ти на първо място си Приятел, с когото сме споделяли радости и тъги, давали сме си и сме получавали взаимна обич и подкрепа!
С теб и Ивана ме свързват толкова щастливи и прекрасни дни, толкова радости и приятни вечери, толкова близки и споделени чувства, че не бих искала това да остане само спомен!
Само преди два дни бяхме заедно, за да отбележим твоята кръгла 60-та годишнина. Споделихме празника ти с най-обичаните от теб хора – дъщеря ти Катерина, зет ти Георги, прекрасните ти внуци Ники и Ема, и най-скъпата на сърцето ти Ивана! Веселихме се, пяхме, правихме планове за бъдещето, обичахме се… Но уви, съдбата беше направила други планове…
Тежко е да изгубиш приятел, но още по-тежко е, когато го изгубиш внезапно, без предупреждение, в разцвета на силите му …
Истината е, че приех случилото се като лош сън, от който всеки момент ще се събудя и всичко ще бъде по старо му! Гледам снимки от нашите споделени дни и не искам да повярвам, че те няма никога да се върнат! Никога не ще мисля за теб в минало време, Ники!
Поклон, приятелю!
