Големият български живописец Милко Божков представи пред пловдивските почитатели брилянтна акварелна изложба под надслов „Росица“. Картините в настоящата изложба, които са създадени специално за пространството на галерия „Дяков“, бяха изкупени още в първите минути след откриването, защото разказват за красотата и очарованието на едно прекрасно кътче, за което Божков пази мили спомени:
„На това място левият бряг на Росица е висок и обрасъл с върба и салкъм. Ние мятахме въдиците си отсам, в плиткото, но очите ни бяха все в бавната тъмна вода отсреща. Говореха, че в подмолите се крият стокилограмови сомове, че някога в коренищата долу се е оплел удавник, че там в дълбокото още стоят парчета тръби от древния римски водопровод за Никополис ад Иструм. Щом ожаднеехме, преплувахме отсреща, една разкаляна пътечка ни завеждаше до малко изворче с чакълесто дъно.
Горещото лято, студената изворна вода, избелелите паднали стари върби, тишината, задрямала в сенките долу, миризмата на дива мента и внезапният плясък на птичи криле правеха това място особено.
На Разпети петък преди петнадесет години изпратихме майка.
След като земята я прие и хората се разотидоха, се качих на колелото, минах през лъката, седнах на брега, запалих цигара, гледах осветените от слънцето сухи клони отсреща, водата бавно течеше, беше тихо, нищо не помръдваше. Отнесох се в някакво състояние между тъга и безвремие, когато нещо плавно се показа някъде в дясно, в самия край на полезрението ми.
Прашинка в окото?
В малкото заливче, полускрито от избуялата мента, безшумно като в забавен кадър изплува бял лебед, след него втори и още един. Завъртяха се няколко пъти и един след друг се скриха зад завоя.
Първите диви лебеди, които видях.
Когато разпитвах след време за тези птици, ми казаха, че в нашия край диви лебеди не долитат.“
В галерия „Резонанс“ беше открита изложбата на Велина Гребенска. 
Ето как представя авторката д-р Кремена Цанкова – преподавател в Технически университет – Варна: „Велина Гребенска е добре познат артист в нашия град. Ценим я не само заради таланта й, но и заради добротата й и чистотата в общуването е нея. Познаваме я и като един винаги усмихнат и готов да помогне сътрудник в графичното биенале, и като преподавател в изкуството на деца, и като приятел.
От 2003 година живее и работи във Варна. Родена е Габрово. Завършва факултета по изобразителни изкуства на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ – специалност „Живопис“. Има 6 самостоятелни изложби, една от които във Финландия, десетки участия в проекти за визуални изкуства, изложби и пленери в България и чужбина. Може би е най-известна с лиричните си акварели, но интересите й я водят както в използването на традиционни медии като маслени бои и пастел, отвеждат я през сценографията, стенописа и илюстрацията на книги и не на последно място – в работата с пространство като инсталационен артист. Настоящата изложба ни представя една серия голямоформатни пастели. Започнала като размишления върху голямата тема за космоса, което, както знаем е другото понятие за Вселената като единно цяло и преминала в размишления за космоса, за Вселената вътре в нас. Това определя и абстрактния характер на произведенията. Процесът на създаването им е стартирал с монохромните рисунки – прозрачни, многопластови, въздушни, създаващи пространства в пространствата. Постепенно Велина въвежда цвета като спомагателен елемент в композициите, даващ акценти и фокуси, моделиращ възприятията на наблюдателя, указващ къде в входа в картината и откъде трябва да премине окото, за да потъне в картинното пространство. Докато накрая, като глезено дете, цветът превзема всичко, любопитства, играе си, докато прекрои цялото, пренареди структурата и ето, налице са цветните декоративни абстракции. Тази изложба не може да остави никой зрител да скучае, защото в нея е заложена динамиката на процеса на създаването й. И ние зрителите сме възнаградени да съпреживеем този процес от началото до края.“
16 съвременни европейски творци, сред които шестима българи, представят изкуството си в галерия „Капана“ към Градска художествена галерия – Пловдив. Селекцията на авторите и творбите е на кураторите от Германия Натали Хойос и Райналд Шумахер, които пловдивската публика познава от работата им по представянето на част от колекцията на Дойче телеком през 2019 г. И сега проектът им „Ние и Те“ е подкрепен от фондация „Пловдив 2019“ чрез програма „Наследство“. Според кураторите: „Творбите от изложбата разгръщат наративните нишки около теми като крепостта на Европа и миграцията, установения от държавата национализъм и фалшифицираната история, самоизмамите относно собствената красота и нетърпимостта спрямо разнообразието от сексуални идентичности, изкуствения интелект и творческата способност, непотребния боклук и пищния блясък на самия материал. Изложбата служи като огледало, в което наболелите теми и въпроси на настоящето се пречупват посредством индивидуалните перспективи на самите художници.“ Визуалните артисти обосновават и същевременно оспорват прословутия афоризъм на Жан-Пол Сартр: „Адът – това са другите“. В изложбата участват: Албена Баева, Mitch Brezounek, Aleksandra Domanović, Kasia Fudakowski, Nilbar Güreş, Nona Inescu, Викенти Комитски, Мария Налбантова, Tanja Ostojić, Mila Panic, Jovana Popić, Adnan Softić, Аксиния Пейчева, Anna Uddenberg, Мартина Вачева, Боряна Венциславова.
Една млада авторка направи своя дебют в пространството на галерия „Червеното пони“. Дора Милкотева е ученичка в десети клас на МГ „Академик Кирил Попов“, но не крие, че обича да рисува. Тя уплътнява свободното си време, като създава множество рисунки, портрети, пейзажи и абстрактни композиции. За момента Дора смята, че рисуването й е само хоби, но в бъдеще може да се замисли и за развитие в тази посока.
Младото момиче беше сюрпризирано от вниманието, с което я обсипаха нейните съученици. Те пристигнаха в галерията в компанията на класната си ръководителка, г-жа Веска Михайлова и обсипаха авторката с цветя и подаръци. Изложбата на ученичката събра много роднини, приятели и гости, а за прекрасното настроение на вечерта се погрижи китаристът Михаил Михайлов, второкурсник в АМТИИ – Пловдив.
Международните фотографски срещи ще се състоят в интервала 15 – 31 октомври 2021. Тази година, идеята на артистичния директор на фестивала доц. д-р Никола Лаутлиев е да се покажат изложби на фотографи на съвършената илюзия и изложби на фотографи на неизбежната реалност в една обща тема „Сертификат на присъствие”. Днес ще ви приставим две от изложбите:
В Изложбена зала „2019“ ще бъде експонирана впечатляващата изложба на един от най-именитите гръцки фотографи Стратос Калафатис. Атон / Цветовете на вярата. Стратос Калафатис е роден в Кавала (1966), живее и работи в Солун. Негови фотографии са представени в множество самостоятелни и групови изложби, включително 10 -тото Международно биенале във Венеция, 7 -тото международно триенале в Тампере във Финландия, 10-то издание на PhotoEspana. Има четири фотографски книги в сътрудничество с Agra Publications: Archetypal Images (1999), Omonoia 2000 (2000), Journal (2004) и Athos / Цветовете на вярата (2014).
Георги Вачев ще подреди в къща „Мексиканско изкуство”, ул. „Артин Гидиков” № 11, впечатляваща изложба с портрети на обичани лица, озаглавена „Музи“. „Защо ни вдъхновява фотографския портрет? Ние сме пред изображение на човек и комуникираме с неговия свят… Влюбваме се, дистанцираме, съчувстваме, питаме се …Вие сте там, за да бъдете излъгани и то не от някой друг, а от самия себе си ! А какво е портретът на един актьор ? За мен това е мечта, стремеж към една красива измислена друга реалност. Човекът срещу вас вече има няколко лица, той самият преобразява себе си, като по този начин преобразява вас. Тук зрителите вече са двама, а обектът на изкуството е фантазията и лъжата… Една красива лъжа, изслушана от наивник, разказана от мечтател ! Как се вдъхновяват актьорите и какво им струва това? За да изиграе добре ролята си, актьорът преминава през много сложни етапи, свързани най-вече с това да запали себе си, да премине през самотата, мъката, радостта и мислите на героя си, да загърби собственото си АЗ … И ако в нашия съвременен свят има богове, които се жертват в името на това да вдъхновят нас, то това са актьорите с тяхното постоянно магично присъствие. Те са между нас, но не са точно като нас… Живеят много животи и променят човешки съдби. Това за мен е техният сертификат за присъствие !“ / Г. Вачев/. Откриване на изложбата „Музи“ ще се състои на 17 октомври, неделя от 12.00 ч.
Матей Матеев ще представи камерна изложба „Камък и вода“ и нова книга в Изложбена зала „2019“. Известният български художник Матей Матеев се завръща в галерийното пространство, където преди близо 40 години се случва първата му самостоятелна изява като живописец – залата на ул. „Гладстон“ №32.
На 20 октомври от 17:30 часа той кани приятели и доброжелатели, за да видят творбите му, рисувани напоследък. Част от тях са върху камък – човешки длани като алегория на съзиданието и трудовото усилие. Други представят пловдивски панорами в неочаквана перспектива, изпълнени в плътен акварел. Изложбата ще продължи до 30 октомври.
Матей Матеев има какво да каже на публиката и в писано слово. На път е осмата му книга с размисли, афоризми, хайку, която той определя по-скоро като личен бележник, в който е записвал внезапно връхлетелите го житейски прозрения.
Книжката с почти библейското заглавие „Хляб и сол“ също ще бъде представена на 20 октомври.
Матей Матеев е широко известен като пловдивски художник, но е роден в Кюстендил и то в къщата, върху която впоследствие е построена художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. После пък ще свърже близо четвърт век от живота си с постоянната експозиция на друг емблематичен български творец Златю Бояджиев. Това са знаци, които Матю, както го наричат в гилдията, разчита като съдбовни. След дипломирането си през 1975 г. в Националната художествена академия, в специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов, той рисува плакати, прави и десетина изложба с карикатури, но в крайна сметка живописта го обсебва трайно.
Член е на СБХ, на дружествата на пловдивските и на бургаските художници. Автор е на повече от 40 самостоятелни изложби, организира 60 общински и частни пленери с чуждестранно участие. Като член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“ е основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ (2013 г.).
Носител е на Награда „Пловдив“ (2005), на „Сребърно Възраждане“, удостоен е с почетното звание „Следовник на Народните будители“, с наградата на името на Оскар Кокошка и с други престижни отличия. От 2016 г. е член на Българската академия на науките и изкуствата.
