Август завладя летните вечери с властното си желание да запали желанието за нови срещи и изтънчени флиртове с красотата на сътвореното от топлината на жаркото слънце, очарователните капки свежест с дъх на море и приятната умора на лунните лъчи.
Петъчната вечер събра енергията на хиляди хора на Античния театър за кулминацията на петдневната феерия от багри, темпераментните танци и бурята от емоции, които раздаваха участниците в 24-ия Международен фолклорен фестивал.
Като заклинание с дим и огромни ритуални шапки с пера на сцената в началото на галаконцерта се появиха мексиканците. Екзотична и мистериозна нотка в танците, макар и по-умерена и умело маскирана имаше и в танца на групата на Индонезия. Летящите грузинци отново не пропуснаха да впечатлят публиката с резките, но много точно премерени движения на фона на пулсиращите традиционни за фолклора им звуци.
Колкото и да се разказва за красотата в движенията на всички 10 групи – ще е недостатъчно. Традиционното българско хоро постави тазгодишния финал на фестивала и привлече голяма част от публиката на сцената. А нощта приключи с ярка заря. И остави време за питие с приятели и сънища до съботния изгрев.
А привечер няма нищо по-приятно от това да се разходиш до село. Старо Железаре. С нов облик. По улица МоМа.
От кирпичените стени на къщите надничат монохромни и шарени лица, близки силуети, и далечен сюрреализъм.
Путин и Тръмп не са вече познатите образи от новините, а живеят редом с хората от селото. Подслушват дори клюките им край хладната пейка. А бабите замечтано отмарят навън сред пейзажите на известни художници.
Хубаво е. И някак усмивката на полските студенти, рисували по стените на къщите, прогонва онова усещане, че времето в селото е спряло. Денят бавно се изнизва, но оставя отпечатъци върху душата. В един зелен двор под звуците на френски шансони в Белозем.
Там, където музиката, картините и поезията опияняват. А август тепърва започне. Пийте с пълни шепи вълшебства.
Автор: Вихър Владимиров
