Жаркото лято отмина, плажовете опустяват, а морската вода вече не става за плуване, но и през златната есен любителите на интересни пътешествия имат възможност да се разходят до романтични и пазещи забележителни истории кътчета по българското Черноморие.
Днес искам да ви разкажа изумителната история на остров „Света Анастасия Фармаколитрия“, който има забалежителна съдба. През вековете той е бил и манастирска обител, и място за подслон на мореплаватели, и пиратска база, и политически затвор, и бохемско кътче, приютявало не един и двама видни творци. В момента островът е превърнат в изключително интересна и атрактивна туристическа дестинация, която горещо препоръчвам на всеки.
Имах възможността да посетя остров „Света Анастасия“ през месец октомври и с чиста съвест мога да кажа, че есента е един от най-удачните сезони за разходка до там.
Тръгвам с корабчето от морската гара в Бургас, а бризът палаво си играе с косите ми. Пътеката от морска пяна и ситен воден прах остава зад нас, а носа на кораба устремено бърза към малкия остров в далечината. Силуетът се избистря, забелязва се червеният покрив, затулил високи каменни стени, които обграждат място населено с древни истории, легенди и предания за милосърдие и изцеление, за морски грабежи и затворнически драми, както и за бурни бохемски запои или творческо усамотение. Акостираме на малкият кей, който се намира от северната страна на острова. С интерес оглеждам нестандартната табелата с обърната наопаки котва. Оказва се, че това е знак, който носи важно послание. Тръгвам по красивите чакълени алеи, за да се докосна до магията на това място. Срещам се с любезния уредник, който ми разказва изключително увлекателно за многобройните трансформации, възходи и падения, които са оставили своя отпечатък върху историята на „Света Анастасия“.
Покровителката на острова, светицата Анастасия е родена през III век в Римската империя. Тя е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква. С милосърдната си дейност тя е лекувала и облекчавала страданията на затворените в тъмниците християни, за което е била разпъната между четири стълба и изгорена жива. Тя е покровителка на фармацевтите, лечителите и мореплавателите. Част от мощите на света Анастасия са пренесени в Константинопол. През 12-14 век нейни последователи, които носят част от мощите, стъпват на острова и го кръщават в чест на светицата. Те откриват и място с изключително силна енергия, което лекува, а също и множество лечебни билки. Първите сведения за наличието на манастир на острова датират от 15 век, а постройката е единствената запазена до наши дни островна света обител у нас, макар и в момента тя да е превърната в музей с малка хотелска част.
Съдбата на острова е многолика и вълнуваща, но ако искате да я научите от увлекателния разказ на екскурзовода, трябва да чуете звуковия файл.
А за настроението, което ме обзе в мига, в който стъпих на брега на остров „Света Анастасия“, съм ви подготвила галерия със снимки.
Приятна разходка!