Зловещи дяволски маски и космати костюми с рога, пъстри ширити и разноцветни конци, пайети, цветя и огледалца върху колоритни шапки, дълги повече от три метра, народни носии от всички краища на страната, хора предрешени като зверове или типичните фолклорни персонажи – доктора, кмета, попа, кукерската булка и младоженеца, черешовото топче и Боримечката, оглушителен шум от хиляди чанове, хлопки, звънци и хлопатари…невероятен колорит, настроение, и емоция!
Всичко това се случи на кукерския фестивал в град Раковски, който се провежда вече шестнадесета поредна година.Наистина преживяването си заслужаваше!
Площадът на града преливаше от багри и силна енергия, която не може да не ни накара да се почувстваме горди, че сме българи. И, макар че кукерството е древен езически обичай, той е пуснал дълбоки корени в българските традиции, преплел се е както с християнството, така и с патриотизма ни, за да покаже, че все още ни има и ще ни има и след векове, защото пазим традициите си.
Кукерският фестивал „Кукове“ се провежда в навечерието на Сирни заговезни в Раковски, където живее най-голямата католишка общност у нас, а тази година католиците празнуват Великден на 27 март. Във фестивала „Кукове“ се включиха трупи от 23 населени места в страната и над 1200 участници, като най-далечната дестинация, от която имаше представители, беше силистренското село Калипертово, а най-малкият участник в пъстрото шествие, беше тригодишният Макс, който развълнува всички с уникалната си национална носия и с гайдата, на която се учи да свири.
Кукерските танци са неизменна част от народните поверия, които се предават от поколение на поколение и участниците в този фестивал доказаха, че традициите са живи. Малки, големи и още по-големи участници не само се забавляваха, но и грижливо се подготвяха за пъстрото шествие. Оказа се, че да си кукер съвсем не е лесна работа, защото триметровата шапка тежи около 30 кг., а чановете са още толкова. Но това явно не плаши никого, защото освен многото малчугани, имаше и засилено дамско присъствие.
Емоцията бе невероятна, настроението – също. Кукерите танцуваха, за да изплашат лошите сили, да пропъдят студа, да се помолят за плодородие и здраве. Към всяка кукерска група имаше и етнографски състав, който извършваше различни обреди, обикновено свързани с искането на прошка по време на Сирни заговезни. Имаше и много комични образи.
Трупата от Ямбол беше една от най-колоритните и атрактивни с младоженската кукерска двойка, която вече си имаше отроче. За тях се грижеха както лекарят-гинеколог, така и полицаят, попът и бабата. Мечкар пък беше завързал на дебел синджир жълта и кафява мечка и ги развеждаше, като им свиреше на гъдулка. Костюмите на всички участници бяха изключително атрактивни и разнообразни – като се започне от огромните кожуси от кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, та се стигне до облечените изцяло в черно дяволи с рога и опашки, които плашеха злото с неистови звуци, изтръгвани от блъскането с метални капаци. Повечето имаха кожени маски на главите си, а някои бяха начернени лица.
За да направиш кукерска маска се иска голям майсторлък, защото това е своеобразно изкуство. Обикновено високите по няколко метра шапки са изградени от дървена конструкция, обвита в разноцветни платове, върху които са пришити различни конци, изкуствени цветя, огледалалца или пайети. Разбира се, че повечето кукерски маски бяха зловещи, грозни и страшни, за да могат да изплашат злото.
Шарените кукери друсаха хлопки и чанове, размахваха дървени мечове, за да гонят злите духове, а на площада в Раковски цареше празнично оживление, чуваха се весели възгласи и струеше много радост, защото всичко предвещаваше скорошното възраждане на природата и настъпването на пролетта.
