Сопраното Едита Груберова е сред най-ярките звезди на световния подиум в последните близо пет десетилетия! Като филигранен майстор на белканто, певицата е получила широко международно признание. Оперната дива е триумфирала на сцените на най-големите оперни театри в Европа и Америка – Нюйоркската Метрополитън опера, Ковънт Гардън Лондон и Ла Скала в Милано. Груберова неслучайно е наричана Вълшебницата, защото нейните свръхестествени височини буквално оставят публиката без дъх!
Няма да скрия изключителното си удоволствие и вълнение от концерта, с който тя се раздели с публиката в немската столица Берлин. Великолепен глас, неподражаемо сценично присъствие, завладяваща енергия и изумителни вокални възможности, които Груберова демонстрира въпреки напредналата си възраст. Пред препълнената зала на Дойче Опер Берлин певицата демонстрира виртуозната си техника и бляскави пасажи, в които всеки тон звучи като отронена перла. Почти свръхестествените й височини изумяват с неземна сила и чистота, гласът й съчетава драматична мощ и богатство на цвят с почти непонятна гъвкавост. Едита Грюберова е успяла да запази изключителната комбинация от виртуозност и изразителност почти пет десетилетия на сцена и все още се смята за безспорната кралица на драматичното белканто.
Оперната дива се сбогува със сценичното си царство в Дойче Опер Берлин точно 38 години след премиерата на „Лучия ди Ламермур“.
В оперната Гала вечер на Груберова прозвучаха фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах, „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус, „Севилският бръснар“ на Росини, „Беатриче ди Тенда“ и „LA STRANIERA“ на Винченцо Белини и „Хамлет“ на Амброаз Томас.
Удивителното на концерта беше, че въпреки неизбежните възрастови промени на гласа, гласът на певицата изненадващо беше запазил уникална свежест, чувствена текстура и прекрасен тембър. Едита Груберова е наистина невероятна, уникална певица! Нейната лъчезарна харизма изпълни душите на любителите на музиката с искрената светлина на всеобхватно вокално щастие.
Благодарната публика я възнагради с нестихващи аплодисменти, които я изкараха на пет поредни биса. Груберова завърши звездната си кариера по един подобаващ на всяка оперна прима начин – блестящо!
Едита Груберова е обичана и аплодирана на всички големи оперни сцени и жъне оперна слава повече от 50 години. Тази мила, скромна, изискана и очарователна дама има изключително силно сценично присъствие, което й е помогнало да изгради една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ до днес.
Едита Груберова е учила в Консерваторията в Братислава, където неин педагог е била Мария Медвецка, след това е продължила в Академията за изпълнителски изкуства в столицата на Словакия. Като студентка е пяла във фолклорен ансамбъл и няколко пъти е играла в драматични спектакли на Словашкия национален театър. През 1968 дебютира на оперната сцена в Братислава като Розина, след това печели награда на престижния конкурс в Тулуза, а после е ангажирана за солистка в трупата на оперния театър в Банска Бистрица. След събитията от 1968 година Чехословакия преминава през доста труден в политическо отношение момент и границите с всички страни, които не принадлежат към социалистическия лагер, са затворени. Затова през лятото на 1969 нейната преподавателка Мария Медвецка с огромни усилия тайно успява да уреди на талантливата си ученичка прослушване във Виенската държавна опера, след което Груберова незабавно е ангажирана. Няколко месеца по-късно, през 1970 тя прави първата си триумфална роля на сцената във Виена – Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Гласът на младата Едита Груберова е прекрасен: ясен, чист и красив тембър, съчетан с перфектно интониране, драматична сила, издръжливост и рядката способност да пее височините със забележителна плътност. Тези качества я превръщат в идеалната Царица на нощта от 70-те и 80-те години на ХХ век. След дебюта във Виена, Груберова изпява тази партия на всички най-престижни световни сцени, включително и в Метрополитън опера – Ню Йорк.
В годината след триумфалния ѝ дебют във Виена, Груберова решава да емигрира на Запад. Става солистка на Виенската държавна опера и е канена в най-големите световни театри с колоратурни партии. Дебютира в Глайндборн през 1973, а в Метрополитън опера през 1977 – и в двата случая като Царицата на нощта. Същата 1977 година за първи път се появява на Залцбургския фестивал в малка роля в „Дон Карлос“, затова пък под палката на Караян. През 1981 на екраните излиза поредната великолепна оперна екранизация на великия Жан-Пиер Понел – „Риголето“ на Верди. Съставите на Виенската държавна опера дирижира Рикардо Шайи, а в трите главни роли блестят Ингвар Виксел, Лучано Павароти и Едита Груберова. Три години по-късно Джузепе Синополи записва „Риголето“ със съставите на Римската академия „Санта Чечилия“, Ренато Брузон, Нийл Шикоф и Едита Груберова. И до днес дори най-взискателните оперомани включват тази реализация сред най-добрите интерпретации на Вердиевия шедьовър, а Джилда на Груберова определят като „може би най-добрата Джилда въобще“. През 1984 Груберова дебютира в Кралската опера Ковънт Гардън като Жулиета от „Капулети и Монтеки“ на Белини. Репертоарът й се разширява с партии като Виолета, Лучия, Констанца, Манон, а през 1987 пее Донна Анна от „Дон Жуан“ в Миланската скала и Мария от „Дъщерята на полка“ в Цюрих. През 1990 за първи път пее Елизабета от „Роберто Деверьо“ във Виена, а през 1992 е дебютът й като Семирамида от едноименната опера на Росини – отново в Цюрих. През 2003 прибавя към сериозния си белкантов репертоар и главната партия от „Норма“, която пее и през сезона 2008-2009 в Мюнхен и която ще представи във Варшава през февруари 2017. Груберова е почетен член на Виенската държавна опера. Има впечатляваща звукозаписна кариера, като най-забележителното й постижение от последните десетилетия са главните партии в цялостните записи на прочутата трилогия на Гаетано Доницети, посветена на английските кралици от династията Тюдор – „Анна Болейн“, „Мария Стюарт“ и „Роберто Деверьо“. Повече от десет спектакъла с нейно участие са филмирани и издадени на DVD, освен „Риголето“ това са и „Норма“, „Манон“, „Беатриче ди Тенда“, „Лукреция Борджия“, „Линда ди Шамуни“.
