„Една пиеса трябва да въздейства и след това да те кара да мислиш, а не обратното!“ Към тази максима се придържа писателят и драматург Александър Секулов, чиято първа пиеса ще видим съвсем скоро на пловдивска сцена.
„Няма ток за електрическия стол“ е една история за осъден на смърт престъпник и неговия палач, а действието се развива в камерата за екзекуции. Пиесата ще направи своя дебют на сцената през септември, на фестивала „Сцена на кръстопът“.
Философски размишления за стойностите на живота и моралните ценности, които биват подлагани на съмнение в екстремни ситуации. Какво се случва, ако светът е изчезнал, а героите са единствените оцелели? Дали привилата важат винаги или трябва да се измислят нови и кой има правото да ги измисля?
Това са темите, върху които се разиграва абсурдната ситуация в пиесата.
Изборът на гост-режисьора Лили Абаджиева пада върху едни от най-обичаните български актьори – звездата от малкия екран Калин Врачански и любимецът на по-улегналата публика – Краси Доков.
Александър Секулов, освен че е познат на българските си почитатели като писател, вече шест години е драматург на Пловдивския драматичен театър.
Ето какво сподели той за читателите на europlovdiv.com: „И сега нямаше да имам своя дебют, ако пиесата ми не се беше харесала на Лили Абаджиева. Позицията да си драматург в театъра трябва да те прави много внимателен, когато предлагаш свой текст, защото това е сериозна отговорност. Всъщност това е и първата пиеса, която съм събрал кураж да напиша“.
Каква е причината за да се замисли именно върху този сюжет? „Чуваш тези гласове. Виждаш и си представяш ситуацията. Двама души, които не знаят какво се е случило навън, а може и светът да е изчезнал!“
Предстои ни да се докоснем до една колкото абсурдна, толкова и реални ситуация и вероятно темата ще провокира сетивата и размислите ни.
А какви са очакванията на автора?„Имам едно много скромно очакване“, казва Секулов „И то е, зрителите да не усетят как минава времето, когато гледът спектакъла. Защото тогава те са били някъде другаде, а ти си им осигурил този друг свят“.
За взаимоотношенията в екипът по време на работа, той споделя: “Нищо от това, което си мислех, че са отношения между режисьор, актьори и автор сега не го мисля. Има неща, за които съм изключително благодарен, че ми си случиха. Не съм виждал актьори, които да репетират толкова отдадено. И аз съм абсолютно респектиран!“
За повечето хора Калин Врачански е символ на звезда от българските сериали, които се радваха на огромна популярност през последните години, но той е и един брилянтен театрален актьор, блестял в не една и две драматични роли. Красимир Доков има зад гърба си над 50 филмови и театрални роли и множество награди. Двамата играят през цялото време затворени в една остъклена клетка, от която няма да имат никакъв контакт със зрителите. За невероятната симбиоза и великолепно партньорство, което се е случило между тях, Секулов споделя „Нямам никакво рационално обяснение за това как се сработват, как си комуникират. Защото всъщност цялата пиеса представлява един кадър. Те не се отделят за час и половина един от друг. По решение на сценографа няма нито да виждат, нито да чуват зрителите. А това е изключително насилие върху актьорската природа. Дори героят на Калин Врачански трябваше през цялото време да е с качулка, но в процес на репетициите осъзнах, че това не може да бъде изисквано, защото лишавам актьора от най-важното – възможността да се изразява с очите си“.
Сюжетът се развива в камерата за екзекуция. Но какво точно се случва с героите, какво трябва да правят от тук нататък, продължават ли да важат старите правила, вината може ли да бъде изтрита, а може ли да бъде подменена с нещо друго, когато не се знае навън какво е станало?
Ще ли ток за електрическия стол? Ще бъде ли екзекутиран Калин Врачански?„Ако питате автора дали той знае, дали ток за електрическия стол ще дойде, мога да кажа, че незнам. Защото в едно произведение на изкуството е важно да се запази някаква тайна. Да я хванеш и да пренесеш без да я разопаковаш. Защото писателят е само един пощальон“, задълбочава загадката Секулов.
На всички тези въпроси, а и на много други, ще могат да си отговорят само изкушените от театралното изкуство, които ще дойдат на премиерното представление. То ще се играе на 11 септември в Камерна зала на Драматичен театър – Пловдив, в рамките на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“
Цялото интервю със Сашо Секулов можете да чуете в прикачения звуков файл:
