„Цветната страна на живота“ е името на живописната изложба на Мишел Вълчева, която беше открита в галерия „Сигна“.
Ето как представя изложбата на Мишел Вълчева нейната преподавателка по История на фотографията в Художествената академия – Лили Караджова: Мишел Вълчева е от младите български художници, които творят на пресечна точка, носеща голямо напрежение и творческо предизвикателство. Двуизмерното утихнало платно в живописта се среща с живото тяло в бодипейнтинга. В тази среща възникват синхронът между интензивния цвят и органичната линия, появява се специфичен и разпознаваем изказ за виталността в живописта, която изхожда от реалността на цвета, продължава в движението на линията и изгражда контура като вътрешна граница. В този подход се преплитат медии и техники, които Мишел Вълчева е усвоила по пътя на своето образование в изкуството и е обогатила в своята професионална дейност. Завършва пловдивската художествена гимназия „Ц. Лавренов“, получава висшето си образование в АМТИИ в Пловдив, специалност „Графичен дизайн и фотография” в класа на доц. Николай Лаутлиев, след това завършва магистърска програма „Фотография” в НХА. В изявите и в бодиарта, Мишел има участия и награди в десетки състезания в България, Италия, Германия- Мюнхен, Сърбия- Белград, Франция, Австрия, Англия- Лондон. На два пъти е участвала в Световно първенство в Австрия (World Bodypainting Festival ). През 2010 г. създава нов метод за релаксация – Sensual Body Art Therapy.
В резултат на това в публичното пространство работата на Мишел Вълчева е най-силно свързана с нейния боди-арт, перформативните рисунки върху тела в стил смесващ експресионистични, сюрреалистични и поп арт елементи. В изложбата „Цветната страна на живота” виждаме Мишел на противоположния фронт, в класическа живопис, в която обаче тя запазва своето лице. Характерно за нейната работа е че отразява характера на автора – експанзивен, динамичен и наситен. Тази художествена дейност смесва особености, които могат да бъдат открити в няколко от водещите направления в изкуството на XX век. Формално картините в изложбата носят особености близки до експресионизма. Динамиката, която се усеща в структурообразуване в работата на Мишел създава внушение близко до идеята за „непрекъснатото движение” на линията към фигурата, която се задържа на границата на условената обособеност. Интуитивният подход в композирането на елементите, напомня орфизма на Соня и Робер Делоне. От сюрреалистите Мишел възприема схващането, че изкуството трябва да бъде спонтанен и достоверен израз на несъзнаваното. В своята творческа концепция, Мишел посочва, че в по-ранните си формиращи години е била вдъхновена от работата на Салвадор Дали, под чието въздействие е комбинирала фантастични мотиви. Днес дори този интерес към Дали да е утихнал, търсенето на въздействие през символиката и дълбокия смисъл е все така силно, и може да бъде открит в елементи повтарящи се в картините. Мишел Вълчева работи по две характерни теми още от ученическите си години, и в своите графики тя интерпретира очите и охлювите, които могат да бъдат открити и в най-новите й картини. Това не са просто конкретни и интересни обекти, а земните еквиваленти на концентричните кръгове и спиралата, намерени във физически образи. За очите вероятно знаете много, затова сега ще ви запозная със символиката на охлювите, носители на спиралата. Според „Речник на символите” на Ханс Бидерман охлювът е добил символично значение заради своята красиво и хармонично оформена спираловидна черупка. Градинските охлюви се затварят в черупката си с варовикова преграда, която обаче разчупват след зимен студ и засушаване. Поради лечителните свойства на активните вещества в охлювите, те били символ на вечността за древните египтяни. Според други интерпретации черупката на охлюва е апотеоз на лабиринта, спиралата и подземната пещера. Само онези, които притежават необходимото познание, могат да открият центъра. В работата на Мишел изследването на тези органични форми преминава през цвета. Експресивният колорит и контраст усилва напрежението между формите по жизнен и оптимистичен начин. Това подчертано напрежение не поражда сблъсък и конфликт, а градивно движение с посока, екстатична енергия и сила. Биоморфните елементи пораждат усещане за тактилност, за физически допир, с което живописта прави взаимовръзка с бодиарта, в който Мишел работи. Но ако в бодиарта носителят на картините е буквално жив, тук платното добива виталност в следствие на изобразителния език. Цветът и органичната линия са силно хиперболизирани, с което наситеността въздейства сякаш боята изригва и продължава извън платното. Така колоритът изказва жизнената сила на автора, и въздейства върху зрителя сякаш платното го обгръща. А това е и една от целите, ще цитирам Мишел: „Не е важно да разбираш картината, важното е да се чувстваш добре и комфортно в нейната компания.“ В тази комуникация с картините, светът се връща към своето изначално състояние на движение и пъстра цветна наситеност. Може би и затова тези картини пораждат усещане за гравитация. Колкото повече ги гледаме, толкова повече искаме да се доближим до тях, да усетим как натрупаната инерция и сивота в рутинния живот се отдръпват. Затова ви каня свободно да експериментирате с дистанцията, от която възприемате картините на Мишел Вълкова, и така да усетите „Цветната страна на живота” в техния физически и емоционален заряд.
Изложбата „Реалистичен пейзаж“ на Моника Роменска се откри непосредствено преди светлия християнски празник Великден. Моника Роменска е утвърден и известен български художник, график. Завършила е НХА, член е на СБХ. Моника е един от основателите на авангардната груба от 90-те „Ръб“. Специализирала е в Лайпциг, куратор е на редица изложби: от такива, като „15х5“ на Дружеството на пловдивските художници, до Националните есенни изложби. Автор е на десетки самостоятелни изложби и участия в представителни за българското изкуство общи изложби в чужбина, участвала е в множество пленери. За таланта си Моника Роменска е отличавана с поредица от престижни награди: на Дружеството на пловдивските художници, на Съюза на българските художници- Cite des Arts в Париж, Награда „Пловдив“ за изобразително изкуство за изложбата си „Макондо“ в Галерия „Дяков“. Носител е и на годишната Награда „Дяков“ за същата изложба. Галерия „Дяков“ представя вече няколко пъти изкуството на Моника Роменска. Тази година тя ще покаже на публиката един цикъл от специално създадени за тази изложба графични неща и една рисунка, които е обединила под името „Реалистичен пейзаж“.
Галерия „Резононс“ представи изложба живопис „Вратата“ на Иван Генов.
Изкуствоведът Красимир Линков казва за изложбата: „Още с първия контакт изложбата на Иван Генов демонстрира деликатно отношение към темата, дълбока чувствена цветност, фино настроение и най-вече открито до уязвимост присъствие на автора. Зад привлекателните сюжети, извлечени от впечатления, спомени и видения, се чете една оформена, може би дълбоко изстрадана философия на безкрая и мястото на детайла в него. В тази живопис няма логика, има стаен темперамент, фрагменти от емоционална цветна маса и жестове, маркиращи пространство. Красивото в нея е драматично, изящното е крехко, а посланието неуловимо, като отражение в тичащ по бързеите поток”.
В галерия UPARKможе да видите изложба Василка Монева “На Русе и Париж с любов”.
„ARSENAL of ART GALLERY“ представя фотографската изложба на Патриция Шишманова „Гранично състояние“.
