Днес ви предлагам поредния разказ на Виолета Стайкова. Дали ще ви се стори скандален, оригинален, злободневен или гневен, преценете сами.
![Виолета Стайкова](http://europlovdiv.com/wp-content/uploads/2016/12/15319278_1738326146494383_7524716710604212455_n.jpg)
Не знам дали си въобразявам, но ми се струва, че всяка година Коледата настъпва все по-рано и по-рано.
Още през ноември светещите лампички и лъскави гирлянди виснаха по витрини, навеси и тавани. Тази година значително се е увеличил и броят на моторизираните елени на дядоти Коледа. Автомобили с рога и червени носове сноват нервно из градския трафик и скачат на бой на всеки, дръзнал да се изпречи на пътя им. Побеснелите еленчета така сериозно са се взели, че ми се иска да ги разрешат за отстрел. Хо-хо-хо…
И във виртуалния свят положението е тежко и симптоматика бие на всеобща маниакална невроза, вместо на предколедно смирение, добруване и тихо очакване чудото на Рождество. Бебета, кучета, котки и дракони, накичени като коледни елхи, изскачат отвсякъде. Шашнатите им физиономии и напъните на стопаните им да демонстрират криейтив имаджинейшън по празниците, нанасят повече травми, отколкото снимките по кутиите с цигари. Там поне пише, че smoking kills, но никъде по безумните коледни хоум мейд колажи не предупреждават – осторожно жизнь – причинява шизофрения.
По Коледа всички откачат! Буквално!
Бой за подаръци. Бой за щастие. Бой за места по заведенията. Бой за салам без месо на промоция – трябва да се пости! Поне някъде в Библията така пишело.
Коледният дух напълно е обезумял и направо си плаче за хоспитализиране. Или за мощен удар с парен чук по главата – току виж се освести малко и си спомни за какво е предназначен да служи.
Тази година няма да купувам подаръци. Спокойно – това не означава, че няма да подарявам. Раздавам любов, търпение, разбиране, топлина, прошка и шамари – за нахалните и злоупотребяващите с голямото ми сърце. Ако някой има нужда от такива дреболии, може да ми пише.
А, ако пък в нощта на Рождество, след като отворите Коледните си подаръци, се почувствате отново кухи и самотни като кутия синтетичен маргарин с вкус на масло, блъснете си главата в стената. Помага! Ако не успеете да свестите коледния дух, то поне ще знаете, че ви боли главата, а не душата!
Айде, Мери ви Крисмас… която и да е тази.
Виолета Стайкова,
декември 2016