Отдаде ми се възможност да посетя един от най-привлекателните градове в Европа и да се докосна до прелестните му красоти, които искам да споделя и с вас. Преди броени дни се завърнах от столицата на Кралство Дания – Копенхаген и заредена с изключително много емоции, искам да разкажа за този град и докосването ми до интересните места, които посетих, защото се оказа, че за доста хора у нас, както и за мен до скоро, тази прекрасна северна страна е „тера инкогнита“. И, за да подкрепя думите си, съм подбрала една доста солидна галерия от снимки.
Потеглям за Дания – родината на Ханс Кристиан Андерсен и на конструктурите „Лего“. Пътувам със самолет, който каца в шведския град Малмьо, от където по импозантния мост „Йоресунд“ се стига до Копенхаген, наричан още „Вратата на Скандинавия към континентална Европа“. Мостът е величествен и е най-дългият комбиниран шосеен и железопътен мост в Европа. Надземната му част се простира на почти 8 километра и свързва шведския бряг и изкуствения остров Пеберхолм, който се намира в средата на протока. Останалата част е 4-километров тунел, водещ до датския остров Амагер, върху който е разположен Копенхаген. По това трасе може да се премине както с автомобилен или автобусен транспорт, така и с влак, а гледката си заслужава, макар, че тук по всяко време на годината духат изключително силни ветрове и мостът е осеян с предупредителни знаци.
Копенхаген е столица на най-старата европейска монархия и е изумителен град, подреден и чист, с приветливи и усмихнати хора, които се радват на живота си и посрещат гостите си с изключително гостоприемство. И не случайно, този забележителен във всяко едно отношение град, през 2008 г. е обявен за най-добрия град за живеене в света. Град, в който средновековните сгради не само, че не си пречат, а са в забележителен синхрон, взаимно се допълват и „съжителстват“ с модернистичните архитектурни хрумвания, разноцветните постройки са допълнени от изящни и добре поддържани паркове. Разхождайки се из улиците можеш от едната си страна да видиш висока модерна бизнес сграда, ултрамодерен хотел или футуристичен архитектурен ансъмбъл, а от другата – приказен замък с готически силует, величествени барокови сгради или старинни църкви, забили острите си камбанарии в облаците. В Копенхаген се намира и един от най-вълнуващите увесилетилни паркове – Тиволи, а до скоро, тук беше и най-дългата пешеходна улица Стрьогет /преди, в това отношение, да бъде изпреварена от Пловдив/. Уникално е усещането, когато човек се качи на корабче и се разходи из каналите на Копенхаген. Стотици лодки, яхти и какви ли не други плавателни съдове са пуснали котва направо в сърцето на града. И, макар че Копенхаген по население се доближава до столицата София, тук няма да попаднете в задръстване или автомобилен трафик дори в пиковите часове, защото датчаните отдават дължимото на велосипеда. От най-малките, който тъкмо са слезли от детските си колички, та до хора на преклонна възраст, всички полазват велосипедния транспорт. Човек може да види елегантно облечени дами, които излизат от скъпи ресторанти и без никакви притеснения се качват на велосипеда си, за да се приберат в къщи. Впечатли ме и това, че тук не поставят завеси по прозорците си, защото хората в Скандинавия ценят откритостта! И честно да си призная, не само, че няма нищо гнило в Дания, а напротив, тук, в невероятно чиста и подредена държава, живеят приятни и усмихнати хора!
Да се разхождаш из улиците на Копенхаген е истинско удоволствие. Човек остава с усещането, че от столетия се спазва някаква строга и елегантна архитектурна концепция, в която няма нещо, което да не си е на мястото, да се конкурира или да пречи на останалите постройки, независимо от това, кога са строени те. Ясно е, че столицата на северната държава е главният икономически и културен център и в нейния просперитет са вложени значителни финансови средства. Но на изключителна почит тук се радват и морето, зеленината и разбира се, културата, защото и Копенхаген е бил Европейска столица на културата през 1996 година и това личи и до сега.
Пристанището на Копенхаген Нюхавн /ново пристанище/ се смята за едно от най-чистите в света и в това се убеждавам в мига, в който се качих на туристическото корабче, което прави едночасова обиколка. Каналът е прокопан е през XVII век от шведски затворници по заръка на крал Кристиан V, за да свързва централната градска част с морето. Старинният квартал Нюхавн представлява една изключително интересна пъстра палитра от сгради с разноцветни фасади, лодки, малки плавателни съдове, яхти, дъврени исторически корабчета и каквото още се сетите. Голяма част от закотвените в канала плавателни съдове са превърнати в луксозни и елегантни апартаменти и в тях живеят както местни, така и гости на града. Цветните фасади на сградите по протежение на канала Нюхавн имат типична северна архитуктера и са отлично поддържани. Боядисани в различни пъстри цветове, те неустоимо привличат вниманието и представляват един уникален музей на открито. В една от тези красиви къщи, за няколко години е живял и авторът на най-любимите детски приказка Ханс Кристиан Андерсен.
Пътешествието с корабче ни отвежда и до символа на Дания и оглавяваща класациите за най-снимана жена в света – Малката русалка. Казват, че за да я видят и поснимат, тук идват над 1 милион души годишно. Честно да си призная, малката бронзова статуя, висока само 1.25 метра, не ме впечатли особено. Приседнала в очакване върху купчина камъни, Малката русалка е отправила погледа си към вълните, а тълпи от туристи денонощно щракат с апаратите си, за да занесат спомена за нея по родните си места. Интересно е, че и Малката русалка не е била пожалена от вандалите, които три пъти са я обезглавявали и няколко пъти са чупили дясната й ръка. За щастие, в момента приказната героиня е абсолютно цяла и очаква поредните си почитатели.
Близо до емблематичния паметник е разположен дворецът Амалиенборг, който се използва от семейството на кралица Маргарете II за зимна резиденция. Това е комплекс от четири еднакви сгради в рококо стил, обграждащи осмоъгълен двор. В центъра на площада е статуята на крал Фредерик V, по чието нареждане е построен и Амалиенборг. В близост са и два прекрасни бели павилиона, от които на времето са се качвали за морските си разходки кралските особи и техните гости. 
За съжаление, в момента дворецът се ремонтира и не може да бъде разгледан.
Зад двореца се издига най-големият църковен купол в скандинавските страни. Той е част от впечатляващата сграда на Фредерикс Кирке или Мраморната църква. Изключително красива е архитектурата на църквата и до някъде ми напомня на забележителната Фрауенкирхе в Дрезден. Да не пропусна да спомена, че повечето от прекрасните църкви в Копенхаген са евангелистко-лутерански.
Ако сте на корабчето, от което можете да се насладите на почти всички забележителни сгради в Конепхаген, няма как да се прехласнете от красивата Опера, която се намира на отсрещния бряг, точно срещу Амалиенборг. Полукръглата остъклена предна част на Операта, която е красиво осветена през нощта, ми напомня на голям презокеански кораб, който се кани всеки миг да вдигне котва и да отплава от пристанището. Забележителна модерна архитектура и място, което прави гледката, от и към сградата, впечатляващи.
Водната разходка минава и покрай военноморския музей, където са изложени различни военни кораби, а при залез слънце, топовни салюти отбелязват финала на отиващия си ден. Близо до Операта е още една сграда с интересна история. Бившите сгради, които на времето са били използвани за рибна борса, сега са превърнати в зали за алтернативно изкуство, които са пълни с народ.
Доста екстремно е преживяването, когато приливът е дошъл и нивото на водата в канала се е повишило. Корабчето, което преминава по цялата дължина на канала, се провира през ниските мостчета, като на някои места минава буквално на сантиметри под ръба. Въпреки, че покривът е направен от прозрачен материал, естествено любопитните туристи стоят по палубите и снимат до припадък красивите сгради, но се оказва, че това не е чак толкова безопасно и любезната екскурзоводка предупреждава, че, ако не се приберете вътре, можете спокойно да останете без част от скалпа си.
Разходката продължава и минаваме покрай дворецът Кристианборг, в който е седалището на датския парламент, кабинетът на министър-председателя и Върховния съд, а част от двореца, както и конюшните, се използват от кралското семейство. Това е единствената сграда в света, в която се помещават на едно място и трите вида власти в демократичните страни – изпълнителна, законодателна и съдебна, и се използва от монарха.
В самия край на канала се издига едно истинско архитектурно бижу – ефектната сграда, известна като Черния диамант, в която се помещава Кралската датска библиотека. И наистина, облицованият в черни огледални стъкла трапец блести като диамант, а сърцевината му е силно осветена. През деня, Черният диамант отразява в огледалната си повърхност морските вълни, които пък го превръщат в още по-приказно красива гледка.
По протежение на канала има и още много красиви и ефектно осветени сгради, в които се помещават офиси на различни фирми.
След като разходката с корабчето приключи, можем да се поразходим из обявената до скоро за най-дълга пешеходна улица в света. Стрьогет – Правата е една красива търговска улица, на която са разположени стотици малки магазинчета за сувенири, гостилнички, ресторанти и магазини на най-известните и скъпи световни марки. Месец преди Коледа, тук всичко е вече празнично украсено, витрините греят, а между къщите от двете страни на улицата са се надвесили елхови клонки, декорирани с големи червени сърца.
Коледният дух е навсякъде и хората с настроение и удоволствие пазаруват, събират се с приятели и познати в уютните заведения и се забавляват.
Сега ще спра до тук, макар че има още много интересни неща, за които искам да разкажа.
Очаквайте продължението скоро!
