Христо Бозуков и „Home Office with assistant“ направи фурор в Севлиево

0
596

Колоритният пловдивски живописец Христо Бозуков представи своята самостоятелна изложба пред културната общественост на град Севлиево.

Модерен, съвременен, талантлив, експресивен, смел и влюбен, младият творец е сред най-ярките представители на новото поколение български художници.

Мениджърът и партньор в живота Джей Хaуари разкрива творческата провокация, която стои в основата на изложбата: „С провокативното заглавие „Home Office with assistant“, породено от поредния „локдаун“, се обхваща един период от изминалата година, който съчетава в себе си двете крайности – на оцеляване и на съзидание. Пандемията заварва автора и неговата муза в чужбина, те прекарват последните месеци заедно и през това време съчетават служебните и интимните отношения без да напускат рамките на романтичната изолация на своя дом.

Уважаваният художник и преподавател от великотърновския университет проф. д-р Владимир Аврамов представи творчеството на Христо Бозуков пред севлиевската публика „Home Office with Assistant“.

„За никого не е тайна, че в живота на всеки човек, пък бил той и творец (а може би именно в този случай) винаги присъства една съграждаща любов. Любов, която едновременно изгражда и разбива кодовете му. Акт, способен да трансформира дори едно подсъзнателно Юнгианско изкуство с външна форма на агресия и ироничен нихилизъм в много целенасочено, уверено и жизнеутвърждаващо творчество.

Най-известната картина в света е портрет. Но една изложба също е портрет! Само че, тук образният анализ на собствената душа се превръща в контактуващ поглед към света през очите на твореца-фантазьор. Поглед към себе си, поглед и към нас. Поглед, регистриращ както малките промени на нещата в света ни, така и промяната на самия свят…

Настоящата изложба свързва тези наглед несходни позиции. А и още куп подобни, обединени подобно на Полъковия дрипинг от една вихрушка от шарки, капки, пръски и емоции, каквато е Бозуковата образна приказка.

Наскоро се замислих за творческата еволюция именно в контекста на интензивните творчески изяви на Христо в последните години – има ли я , няма ли я, къде са нейните атрибутивни прояви? И установих, че:

Първо: Тя е категорично осезаема! Платната на Бозуков видимо се превръщат от една ,,неорганизирана експлозия на случайна енергия“ (както Робърт Коутс заядливо характеризира споменатия колос Джаксън Полък) в  ,,организирана експлозия на канализирана кумулативна енергия“ (както Владимир Аврамов искрено би се изразил за Христо Бозуков J )

И второ: При Христо цялата комплицираност на съвремието е все по-синтезирана в комплексни художествени форми, т.е. манифеста на Ротко, Нюман и Адолф Готлиб ,,Ние сме за простото изразяване на сложните мисли“ тук е директно визуализиран.

За да не звучи всичко това толкова ,,манифестарски“, обаче,  аз ще се задълбоча в наблюденията си, макар и с риск да изпадна в нелепата роля на Еол, тръгнал да улови ветровете в чувал.

И така: Христо е в постоянна еволюция. Може би наглед невидима, но съществуваща, сетивна. От радикалните, предимно комплементарни експерименти в студентските си години (донякъде неосъзнати) до преживяната, предизвикана и пластично аргументирана негова Цветна планета. Настоящата му артикулация със спектрални тонове, но и с хтоничните цветове на Хадеса – бяло, черно и сиво в тяхната концентрирана синергичност са съвсем зрели примери за помиряване на цветните опозиции и диалог на полюсите, едновременно удар и изчакване, хаос и хармония, кресчендо и анданте… Живописта му покрива целия диапазон от фракталния апокалиптичен залп на Полък до трансцедентната тишина и безвремие на Ротко (не случайно ги цитирам няколко пъти, Христо някак си ги обединява и възкресява като възторжен техен адепт). С тази разлика, че при Ротко няма и намек за реалния свят, а Христо постоянно се обляга на натурни, фигуративни субекти от живия живот, на мотиви, които след неговата интерпретация изглеждат дори по-истински и искрени от реалните им прототипи – любовта дефилира в неговите ,,Магия“ I и II, щастливия участник в любовния акт просто е ,,Жълтия любовник“, ,,В дълбокото“ наистина е в дълбокото…

Христо е непосредствен и директен и като човек, и като творец (при него има плътно съвпадение). Може би точно затова в предишните си изложби той се отказваше от рамкирането на творбите си – така връзката със зрителите е лишена от посредници и контрагентни граници. Контакта е абсолютен, а полемиката – пряма, непринудена. В името на тази директност Бозуков много умело борави и с имената на картините. Винаги търси оптимално лаконичното, но интригуващо заглавие, ,,рамкиращо“ като своеобразно вербално алтер его визуалните му фантасмагории.

И докато в имената традицията продължава, то в рамкирането на творбите нещата са съвсем различни. Тук долавям имплицитна символика, тъй като очевидно това не е само от комерсиални подбуди.

В сегашната обстановка, предизвикала Home Office with Assistant с типичната ѝ тревожност и нарушени директни комуникации издигането на стени (рамки) е съвсем естествено. И Христо ни уверява дори и формално в това. Рамките му пазят. Пазят в една абсурдна социална среда, в която Ерата на Голямата пандемична паника би могла да се изроди в Ерата на голямата депресия, наситена с черногледство, перманентна тревога, смут и обреченост…Все неща, от които Христо неистово иска да ни предпази. А и да спаси себе си, да ограничи смело територията, в която е пълен господар на положението и в която се чувства свободен, без норми и компромиси. Французинът Жан-Пол Сартр определя аналогична ситуация с невероятна фраза: ,,Никога не сме били по-свободни, отколкото под германска окупация“.

Тези дървени каси (прозорците на Хоум офиса) са и своеобразни правоъгълни трибуни на арената, върху която Бозуков влиза в стигаща до сублимация колоритна ,,схватка“ със зрителите, с бика, със страстта.. Една тавромахия между нагона и духа, между протагониста и асистента му, между Зевс и Хадес, между съблазъна и нравствеността.

Между другото, испанската легенда разказва, че коридата не е просто битка между човека и животното. Коридата е любовна история. И колкото и да е абсурдно на пръв поглед, жената е тореадора, мъжът – бика. Тя, жената (но защо не и живописта, която също е в женски род), го примамва, омайва и в крайна сметка го съблазнява…

Не случайно замесих жената, връщайки се към началото на това представяне. Предполагам, че за никого не е тайна, че една жена е в основата на Home Office with Assistant – Джей, любимият чувствен стимулант и катализатор на живописния ураган на Христо. Енигматичния му асистент (в неговия ритъм и на неговите честоти), помагащ му да превърне подтискащата действителност в уютна лична територия, в колоритен екран, излъчващ всичко online.

Като казах екран, искам да посоча и още един елемент в платната на Бозуков, подсилващ впечатлението за кинематографичност.  И преди съм казвал, че фоновете на картините му ми напомнят обрамчващите самолетните илюминатори плоскости, а целият мизансцен на изображението – на поглед именно през прозорците на ,,уютната“ кабина към турболентността навън, аналог на невидимата част на човешкото съзнание. Само че, при ,,откровенията“ на Христо тази материя е съвсем видима. Най-малкото заради факта, че сме на ,,борда“ на галерия ,,Видима“.  Успешен полет, Ицо, и да знаеш, че (както казва Рей Бредбъри), ,,половината от забавлението при пътуването е естетиката на загубването“!

На добър час на изложбата!

Предишна СтатияВ памет на Недко Итинов и Георги Кононец
Следваща СтатияИзложбена зала „2019“ представя „Живописта сега“
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име