В памет на Недко Итинов и Георги Кононец

0
1977

Уважаеми читатели,

Днес публикувам откъси от мои интервюта с двама прекрасни художници, които за съжаление вече не са между нас. Тези дни приятели и близки се прощават с Недко Итинов  (01.10.1956г. – 25.01.2021г.) и се навършват 40 дена от кончината на Георги Кононец (02.05.1936г. – 18.12.2020г.)

Не бих искала този материал да се възприема като панихида, а като спомен за живота и творчеството на стойностни творци, с които имах честта не само да срещна, но и да се сприятеля.

В разговорите ни, те споделяха за житейските и творчески предизвикателства, пред които са се изправяли, разказваха ми за първите си стъпки и трепетите от съприкосновение с изкуството, за изворите на вдъхновение, за мечтите и пътешествията във въображаеми светове.

Различни като поколения, мироглед  и изразни средства, чрез които пресъздават своите мисли и чувства, но обединени от искреността и почтеността към изкуството, Недко Итинов и Георги Кононец ще оставят завинаги светла диря в моята памет.

Поклон!

Предишна СтатияСветлин Колев с изложба „Идеалното тъмно“
Следваща СтатияХристо Бозуков и „Home Office with assistant“ направи фурор в Севлиево
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име