В дните преди Коледните и Новогодишни празници, за които с радост и надежда се готви целият свят, имах късмета и удоволствието отново да посетя немската столица Берлин и да се насладя на прекрасни оперни спектакли и концертни изпълнения.
Явно, че след двете години на пандемия и силно ограничен културен живот, тази година берлинчани и гостите на столицата имат възможност да се надладят на богата и разнообразна музикална програма.
Днес ще разкажа за посещението ни в Deutshe Oper, където имах възможността да се насладя на един съвременен и оригинален прочит на вердиевия Набуко.
Драматичната история за израелското подчинение под вавилонското иго на цар Навохудоносор си остава един от най-известните сюжети в оперите на Верди.
Впечатлена съм от смелото и нестандартно решение на режисьора Кийт Уорнър – едно от най-големите имена, познати от съвременната международна оперна сцена. Той изважда своите герои от добре познатата ни епоха, за да създаде една атрактивна смесица от викторианска естетика и стилистиката на предвоенна Европа. Вероятно идеята му е да изобрази прехода между феодалните и буржоазни общества и противоположните естества на две нации – евреите, чиято култура е базирана на писменост, образование и демократични ценности и милитаристично настроените вавилонци.
Сценографът Тило Шефенс и костюмографът Юлия Мюер пренасят зрителя във времената преди Първата световна война, когато класовото неравенство е в апогея си. Доста еклектично, но и очарователно е решението еврейте да бъдат облечени в кринолинови, но ежедневни сиви рокли, а вавилонските персонажи да носят лъскави модерни тоалети от началото на миналия век, а действието да се разиграва в печатница.
Но да оставим настрана визита и да поговорим за изпълненията.
Изключително впечатлена съм от Амарувшин Енхбат (Монголия) в ролята на Набуко и Сайоа Ернандес (Испания) – брилянтна в ролята на Абигейл.
Виртуозните и емоционални солови партии оставиха публиката без дъх.
В ролите: Исмаил – Патрик Кук (Америка) , Закария – Бюнг Гил Ким (Южна Корея), Фенена – Карис Тъкър (Америка), Анна – Мария Мотольгина (Русия), хорът и оркестърът на Немската опера Берлин, под диригентската палка на италианеца Карло Монтанаро.
Мултинационалният екип представи великолепен оперен спектакъл, обединен от гениалната музика на Верди.
Няма да се впускам в подробно описание, защото музиката с думи не може да се опише. Тя трябва да се слуша и усети със сърцето и душата, защото възприемането на това прекрасно изкуство е метафизично!
Затова горещо препоръчвам, ако ви се отдаде случай да посетите Берлин, не пропускайте шанса да си доставите истинско удоволствие с някой от спектаклите на Deutsche Oper !