Изборът на европеиста Макрон, който е истинско дете на банковата система и на силите на глобализацията, на президентството на Франция предотврати, от една страна, автоматичното активиране на разлагащите се процедури на Европейския съюз, който е подложен на Германския контрол и от друга страна създаде невероятна илюзия в бюрократичните кръгове на Брюксел по отношение на перспективите за дълголетието му.
Въпреки това задълбоченото прочитане на резултатите от френските президентски избори не оставя съмнения. Важен сегмент – точно 34% – от френския народ, който е бил засегнат много по-малко от други народи в еврозоната и Европейския съюз чрез крайната неолиберална политика на диви строги икономии, изрази своята отвращение към недемократичната бюрократична европейска конструкция В този втори кръг.
И всъщностq това се случи чрез крайно дясна политическа структура със заклеймяващо се расистко минало, което от години беше в кулоарите на френската политическа система. Ако левият антиевропейски Меленхон, който не предизвиква страх пред френския народ, успя да премине във втория кръг, изборът на Макрон би бил несигурен, като се има предвид, че 50% от френските избиратели гласуваха евроскептично В първия тур на изборите.
Във всеки случай Европейският съюз сега прилича на жена, страдаща от неизлечима болест, чиито лекари й дават още пет години живот, и че тъй като ЕС не може във всеки случай да съществува без Франция. Сигурно е обаче, че неолибералните антидемократични политики, които Макрон ще приложи и които ще бъдат продиктувани от Брюксел, основно от Берлин, ще обезценят социалните и трудови права на френския народ и ще предизвикат оправдания си гняв.
Следователно, на френските президентски избори през 2022 г. и ако бомбата на италианската икономика все още не е избухнала – което е малко вероятно – политическите сили да взривят Европейския съюз, който никога няма да придобие демократично и социално лице, ще Със сигурност ще обърне текущия резултат от изборите и ще спечели с голямо мнозинство.
Германците, разбира се, сега имат право да се радват и да отпразнуват изборите на Макрон, които ще запазят, дори временно, еврозоната и Европейския съюз, от които са спечелили най-много, докато повечето други губят. По-конкретно немският търговски излишък, който е структурен феномен, а не само съвпадение, със сигурност се дължи на голямата конкурентоспособност на германската икономика, но също така е скандално засилен от функциониращия механизъм на еврото, тъй като общата валута не позволява Страните с дефицит в еврозоната да девалвират валутата си, факт, който ги осъжда в порочен кръг на ниска конкурентоспособност и постоянен дефицит.
От приемането на еврото валутата измени търговския излишък на Германия в нелегална възходяща тенденция. Така, през 2016 г., според официалната информация на германската статистическа служба, тя достига исторически високо ниво от 252,9 млрд. Евро, когато търговският излишък за цялата еврозона за същата година възлиза на едва 273,9 млрд. Евро. Това означава, че Германия произвежда 92,33% от общия търговски излишък в еврозоната!
През същия период на еврото, а с изключение на няколко години, френският търговски дефицит отбелязва обикновено нарастващи тенденции. По този начин през 2016 г. според френското митническо известие тя възлиза на 48,1 милиарда евро, а пазарният дял на Франция в еврозоната е значително намален – от 17% през 2000 г. до 13,6% през 2015 г. и до 13,4% през 2016 г. Търговският дефицит през предходната година (2015 г.) възлиза на 45,0 милиарда евро.
В същото време френската икономика е изправена пред други сериозни проблеми. Вследствие на това държавният дълг непрекъснато се разраства и сега той е близо до 100% от брутния национален продукт. Безработицата, която засяга особено младите хора на възраст под 25 години – почти един на всеки четирима е безработна – в края на 2016 г. е достигнала 10% от работната сила и потвърждава неуспешните усилия на президента Hollande да я намали. В същото време Германия има много високи нива на заетост, тъй като безработицата е исторически ниска, тъй като тя не надвишава 3,9% от работната сила.
Преди 15 години Франция и Германия имаха подобен жизнен стандарт. Но в момента германците са с една пета по-богати, въпреки че двете икономики приветстваха еврото през 2002 г., като безработицата е около 8% от работната сила.
В резултат на това, макар че Макрон трябваше да изненада всички – което, разбира се, няма да се случи – и реши, въз основа на специфичната тежест, която Франция има, тъй като страната е втората икономическа сила в еврозоната, Да настояваме сериозно за промяна на отношението в Европейския съюз и Еврозоната, което очевидно ще подобри френската икономика и освен това ще бъде от полза за нестабилните икономики на другите страни от Югоизточна Европа, това би се сблъскало с огромна и мощна стена, която Е да се каже твърдата и стабилна позиция на Германия. И това се случва, защото германците – всеки, който е на воля на своята страна – никога няма да приемат облекчаването на строгите и „свещените“ правила на бюджетната дисциплина. Германците са повече от очевидни, че отдавна искат да използват Еврозоната в своя полза и в ущърб на всички останали и никога няма да могат да се върнат доброволно в своята национална валута, марката, защото това би довело до колапс oт техния износ. Германците искат да спечелят все повече и повече, запазвайки еврозоната, тъй като тя е за дълъг период от време, а те всъщност не се интересуват дали останалите губят или дори се унищожават, какъвто е случаят с гърците.
Следователно в този Европейски съюз, доминиран и управляван от Германия, понятието за солидарност и взаимопомощ не само не съществува, но се изхвърля като боклук в кофата за отпадъци. Следователно, без всякакво съмнение се доказва, че реалността не е тежко есе, тъй като такива идеи са записани в учредителните договори на тогавашната ЕИО, а вместо това тя е жестока и неумолима. По този начин обединението на могъщите и безсилни икономики и тяхното прегръщане през еврото вече се оказа криминална грешка.
В заключение, френските президентски избори няма да разтревожат богатите платени бюрократи в Брюксел, нито политическите лидери в Берлин, които, предадени на тяхната блаженност и заблуда, ще продължат да налагат на страните от Европейския съюз екстремистки неолиберални политики на диви строгост Което поставя народите е бедност и мизерия.
Автор:Исидорос Кардеринис
Автобиография:
Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 г. Той е романист, поет и журналист. Завършил е икономика и е завършил следдипломна квалификация в икономиката на туризма. Статии от него са били публикувани във вестници, списания и сайтове по целия свят. Неговите стихове са преведени на английски, френски и испански и са публикувани в литературни списания и литературни секции на вестници. Той е публикувал седем книги с поезия и два романа. Неговите романи и три от книгите му за поезия са публикувани в САЩ и Великобритания.
Email: skarderinis@hotmail.gr
Facebook: Karderinis Isidoros
Twitter: isidoros karderinis
