Алцек Мишев е сред художниците, признати от световната културна общност за един от 30-те най-влиятелни европейски творци, включени в книгата „Европа-Америка – различните авангарди“. По редица причини обаче, името му доскоро не беше добре познато в България. Мишев може да се определи като истински творчески номад, който в началото на кариерата си се ръководи от търсенията на авангардизма, отхвърляйки традиционните похвати, форми и изразни средства, а в по-късните години твърди, че всичко, което се случва в концептуалното изкуство е форма на манипулация в търсене на признание.
Художникът е роден в Дупница, завършил специалност „Живопис“ във Висшия институт по изобразително изкуство в София. През 1971 годна решава да напусне Родината си и да се установи в Италия. Биографията му на творец е изпълнена с десетки авангардни и провокативни прояви. По-голямата част от търсенията му са инспирирани от плуването, като символ на пътя към новия свят. Сред придобилите огромна популярност и изстреляли го на върха на славата негови изяви са пърформансът „Преплуване на Атлантическия океан“, който е осъществен в периода 1979 – 1982 година и се състои в 12 изложби между Милано и Ню Йорк, последвани от „преплуване“ на океана в басейна на кораба „Куйн Елизабет II“, където той демонстрира плувните си умения по 4 часа сутрин и вечер. И, за да е още по-ексцентрично, Алцек преминава митническите пунктове в Лондон и Ню Йорк потопен в малък контейнер, пълен с вода. Следват още по-нестандартни търсения, едно от които е идеята да „нарисува“ музиката. Това се осъществява, като творецът слага микрофон в четката, чрез който се записва всеки шум от докосването й, докато той рисува върху платното – един експеримент, имащ за целл да открие връзката между музиката и изображението. Друг, получил широка популярност проект, е под надслов „500 млади лица“. В него се включват по 100 човека от Милано, Рим, Торино, Болония и Флоренция, чиито портрети са нарисувани от Алцек Мишев и разлепени по улиците в петте града, като на всеки участник е съобщено къде точно може да види лицето си. Самият творец определя тази изключително мащабна по своя обхват акция като първата социална мрежа, изпреварила с години Фейсбук, защото проектът е реализиран през 1984г. През 2000 година Мишев участва в Биеналето във Венеция с концерта „Разпространяващата се истина на чувството“, в който участва импровизиран квинтет „Плувците“, който художникът дирижира потопен в прозрачен контейнер и плуващ в обкръжението на златни рибки.
В последните години, Алцек Мишев обявява себе си за „разкаял се авангардист“ и се завръща не само към класическите изразни средства, но и към корените си, за да представи първата за България самостоятелна изложба след 49 години в странство. Разположената на покрива на стара софийска сграда, в средата на който има неголям празен басейн, галерия „Swimming pool“ се оказва най-удачното място, което да приюти експозицията под надслов „Най-новите малки картини на плувеца“ на Алцек Мишев. Изложбата включва две групи творби и два експозиционни аспекта – първият е наречен от автора „Абстрактни пейзажи”, а вторият – „Миражи и реминисенции“, се обръща към темите на някои от неговите по-важни проекти, реализирани в градска среда. Куратор на изложбата е Виктория Драганова, която разказва как се е зародила идеята за изложбата: „ По-рано тази година срещнахме Алцек в дома му и студио в Акyи Терме в близост до Милано, запознахме се с неговото необятно творчество от пет десeтилетия, обсъдихме насоки и се спряхме на картините за тази изложба. За нас тя е шанс да продължим да изучаваме празния басейн като пространство на възможното и невъзможното – и да се опитаме да проследим историята на фантазиране на басейна, а сега и плуването назад в годините през мисленето на един автор, когото чувстваме толкова близък. Творчеството на Мишев е практика на актуализиране, самоиронизиране, и най-вече изобретяване. С такива плувци басейните никога не ще бъдат празни“.
Галерията се оказа тясна за хората, дошли да се запознаят отблизо с търсенията на автора. Атрактивното пространство беше изпълнено до краен предел от много почитатели, ценители, приятели, колеги на автора и колекционери, които оцениха високо творчеството на Мишев.
Часове след откриването на изложбата, Алцек Мишев и семейството му пристигнаха почти инкогнито и в Пловдив. Те се срещнаха с един от най-близките си приятели и ценители- арх. Веселин Русев и посетиха популярното сред пловдивската бохема заведение „Кошиям“, където ги посрещна големият пловдивски колекционер Димитър Инджов. Вечерта на артистичната компания премина в изключително дружеска атмосфера, а за доброто настроение се грижеше една от легендите на пловдивския джаз – Димитър Димитров-Кантариона. Алцек Мишев се впечатли и от творбите на пловдивски художници, които присъстват в интериора на заведението. Той изключително много се развълнува от една скулптора на Петър Драмов и дори се наведе да я целуне. Основната тема на разговорите беше за свободата и ограниченията в изкуството, както и за ролята му в духовното обновление на човечеството. В края на вечерта, Алцек заяви, че Пловдив е любимият му град и непременно ще се завърне отново. В знак на благодарност и признателност към домакините, той написа на стената на заведението следното: „Алцек Мишев отново обичащ Пловдив! P.S. Защото е за обичане!“
