Коледно – новогодишно китайско чудо 2018- 2019 /трета част – Нова година/

0
444

От третата част от пътеписа на Кремена Миленкова, ще научите как българите посрещат Нова година в Китай.

Приятно четене!

30.12. – ПРЕКРАСНИ ЕМОЦИИ С КОЛЕГИТЕ ОТ СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ 

Рано рано сутринта, след само 5 часа в хотелска стая при ниски температури, пред хотела ни чакаха едни малки китайски автобусчета, които щяха да влезат в рекордите на Гинес ако успееха да съберат всички наши куфари и инструменти. Натъпкването продължи над половин час и въпреки всичко китайско чудо не се случи – нямаше място по багажниците. Какво направихме, за да се справим със ситуацията? Всички куфари бяха натъпкани вътре в автобуса при нас, на пътеката. Нямаше място за нищо освен да дишаме….от време на време… С голям ентусиазъм слязохме от тези автобусчета – първо слязоха куфарите, за да можем да слезем и ние. Нямахме търпение да се качим в самолета и да отлетим към Вухан. Там ни чакаха колегите от Софийска филхармония, които също като нас кръстосват Китай и единствения град, в който се засичаме е Вухан. Моите приключения обаче започнаха още на летището с чекирането на багажа ми. Китаеца, който приемаше куфарите ни беше изключително разсеян и забрави да ми даде стикер за багажа, което веднага ме наведе на мисълта, че той въобще не е сложил стикер и на куфара ми. С китайците може да говориш единствено и само на китайски затова веднага извиках Лулу- момичето, което е с нас от самото начало на турнето. Служителят твърдеше ,че е сложил стикер и че аз съм го била изгубила, но когато поисках да видят в компютъра и да ми издадат нов се оказа,че не могат защото разбира се нямаше издаден въобще. Това означаваше,че моят куфар беше заминал в багажното при всички куфари на това огромно летище и никога нямаше да бъде натоварен на нашия самолет за Вухан поради простата причина, че само аз знаех,че е моя куфар и че летя за там. И се започна една разправия на китайски, на която аз бях само свидетел и нищо не можех да направя…трябваше обаче да ми намерят куфара сред хилядите куфари в багажното, да потвърдя, че е моят и да му сложат стикера за полета! След като направих подробно описание на куфара започнаха да изпращат от багажното снимки на различни куфари – аз им казвам черен куфар голям, те ми пращат жълт куфар на снимка….въобще невероятни гении работят по летищата…И така разпознаването продължи около час, накрая пуснаха камера да гледам и да си позная евентуално моя куфар. По едно време го видях! Зарадвах се! Но като го извадиха от останалите се оказа абсолютно същия куфар, но с някаква руска лепенка и не беше моят. Поне им казах, че моя е абсолютно същият, да знаят какво да търсят…това обаче въобще не им попречи да продължат да ми показват куфари в съвсем други цветове и форми!!! Цялата група отдавна беше минала паспортен контрол и секюрити чековете и аз сериозно започнах да се притеснявам, че ще изпуснем полета. По едно време на камерата ми се мерна отново моят куфар и аз веднага извиках – това е! Не може в Китай точно на това летище да има повече от 2 еднакви куфара от другия край на светаJ И наистина се оказах права! Това беше моя куфар! Сега трябваше да го извадят и отново да ми го донесат,за да го пуснат този път с лепенка. Освен ,че го донесоха отново решиха, че трябва да го видят отвътре да не би да има нещо взривяващо и аз вече наистина щях да се взривя! Но изтърпях и това, след това полетях към паспортен контрол и към гейта….за да установя, че полетът ни се отлага поне с 5 часа поради лоши метеорологични условия във Вухан. Затворили са летището и няма как да излетим преди да го отворят отново. Ранното ни ставане в 5 и цялото това тичане губеше всякакъв смисъл …. така или иначе нямахме избор и се започна поредното голямо чакане по китайските летища. Важното е, че куфарът ми беше намерен!!! Чувствах се голяма щастливка – да намериш куфар на летище в Китай е с по-малък шанс от това да намериш игла в купа сено!

След дългото чакане, в 12 часа на обед се натоварихме на самолета и излетяхме за Вухан! Но това закъснение изяде времето ни предвидено за хотел и най-неприятното беше ,че след като кацнахме се натоварихме на автобусите и потеглихме директно към залата. Колегите от софийска филхармония ни чакаха в залата да се видим. Направихме си снимки за спомен, изпихме по едно кафе и ние трябваше да започваме репетиция.

После концерт, който отново мина с голям успех, залата беше много хубава. След концерта отново с всички куфари и инструменти обратно към автобуса, който беше спрял доста далече от залата. Последва една вкусна вечеря в местен ресторант и отново по автобусите за още 2 часа преход до новия хотел. Пристигнахме много късно и имахме около 4-5 часа общо в този хотел, но пък си заслужаваше! Извън града, сред природата, хотелът беше много красив, всички съжалявахме, че не можем да останем за по-дълго време там. Но ни чакаше един дълъг преход днес с 2 скоростни влака и 2 автобуса, за да се настаним в хотела, в който ще изпратим старата и ще посрещнем новата 2019 година след концерта ни вечерта.

31.12 – Незабравимо посрещане на 2019!

Рано сутринта отново започна великото товарене на багажи и инструменти, отново всички куфари бяха натъпкани по пътеката на автобуса и така пътувахме до жп гарата, откъдето хванахме първия скоростен влак. Тук е мястото да поговоря малко за особеностите на скоростните влакове в Китай. И по какво те се различават от японските. Първо – по чистотата, китайските са доста по – мръсни, но в сравнение с българските влакове, китайските са направо недостижимо чисти! Второ – китайските влакове достигат скорост от 305км/час, японските, на които съм се возила, достигат и повече. Но това въобще не е важно, защото важното е, че и в двата случая това е най-надеждния и бърз транспорт както в Япония, така и в Китай! За разлика от всички полети със самолети, с влаковете се придвижвахме бързо и без закъснения, а и местата са широки и можеш да ставаш и да се разходиш. Друг е обаче въпросът с това, че в китайските влакове има и китайци! Това е просто най- трагедийното нещо, което съм виждала! Такива екземпляри миризливи има, че ти се иска никога да не си идвал в Китай! Не мога да опиша звуците, когато се секнат в кесиите, които са сложени по седалките, или мазните пилешки крачка, които мляскат, или панираните жаби, които са си купили предварително, за да има какво да ядат във влака. Всякакви миризми се носят от тях, гарнирани с всякакви миризми на храна плюс разбира се гледката, която не е за хора със слаби сърца. След като се качихме и на втория влак, и успях да се настаня на мястото си с намерението да поспя, тъй като имахме 3 часа с този влак, всички мои такива планове бяха разбити от една китайска майка с малко дете, която седна до мен и реши, че трябва да смени памперса на детето си пред мен и да остави вече пълния памперс на масичката пред себе си отворен с цялото съдържание в него!!!Това разбира се не й попречи да отвори до него някаква супа и да си сръбне сладко сладко… Номера на китайката! И така пропиващата миризма провали всички мои планове за сън. С голям ентусиазъм слязох от влака. Продължи тътренето на куфарите към изхода на гарата, не беше никак лесно тъй като ескалаторите не работеха и се наложи да вдигаме на ръце по стъпалата, а това за музиканти е убийствено, при условие че и същия ден свирим концерт, не сме спали нормално последните нощи и сме доста изморени и изнервени от пътя. Някак си се дотътрихме до автобусите и поехме към хотела, който щеше да бъде нашия дом за една нощ и мястото, където ще посрещнем новата 2019! Хотелът беше много хубав и дори имахме няколко часа време да се настаним по стаите и да отдъхнем. Едни избраха да се разходят из града, други да поспят, а трети да ходят по магазините. Разхождайки се из града аз лично с изненада установих ,че тук хората докато са на работа работят! Пояснявам- продавачката в магазин за платове не работи само това. Когато няма клиенти тя не стои да си пуши цигара и да си оправя маникюра- тя шие дрехи на шевна машина в магазина!

И това откритие ме изуми – затова Китай е съвсем друга държава и затова те успяват, а ние не…работят хората, строят с размах – естакади, мостове, пътища, сгради, космополитно строителство навсякъде с чудовищни размери. Велика държава! Империя, където наистина има от всичко! Залата, в която беше последния ни концерт за тази година (2018) беше уникална. Направихме страхотен концерт и отново изправихме публиката на крака.

Бързо се прибрахме в хотела и веднага заехме местата си в ресторанта, нетърпеливи да започнем празненството. Какво е то турнето без веселба и купон? Но това, което последва надмина всички мои очаквания и ще остане най- незабравимото и весело посрещане на нова година в живота ми досега. Такива танци, хора, усмивки, наздравици, тостове, веселба Китай не е виждал! Не мога да опиша с думи хубавите емоции, които изпълваха цялата зала в хотела. Заразихме и китайците от персонала. Дори и те в своя неистов страх се присъединиха към нас и танцуваха накрая на купона. Мисля ,че за тази нощ ще се говори още дълго време в хотела. Диригентът ни показа завидни умения в рок ритмите, а нашия концертмайстор беше на световно ниво и в речите и всички стилове танци. Купонът завърши когато всички бяха изхабили батериите изцяло и трябваше да възстановим сили, защото след 3 часа напускахме хотела и имахме освен тежък път отново с влакове и автобуси и концерт…като всеки ден! Пътуването беше необичайно тихо, всички герои бяха изморени, след дългия преход и автобус отново натъпкан с куфари между нас пристигнахме в 5 звезден уникален хотел, построен по средата на езеро. За езерото нищо не мога да кажа, защото имаше такава мъгла, че нищо не се виждаше, но за хотела мога да кажа, че беше един от най- хубавите хотели на това турне. Това е всъщност хотел, който напълно заслужаваме като звезди, които изправят китайците на крака след всеки концерт, а и много добър избор за старт на новата 2019!

Имахме 3 часа да релаксираме преди отново да поемем към залата за поредния неминуем успех. Тук е мястото да кажа нещо за китайската публика- забелязвам в последните зали,че публиката е доста по- наясно как да се държи, явно в тези градове се провеждат по- често концерти. На този концерт имаше едно дете, което на таблета си беше сложило българското и китайското знаме и през цялото време беше с вдигнат таблет в ръцете. Накрая на концерта написа “Thanks”. Няма как от такива жестове да не ти стане мило и ясно, че китайците са много мили и сърцати хора когато искат. Вечерта ни завърши в ресторант до хотела, където всичко приготвено беше изядено прилежно от нас и последва ….легато по леглата. На сутринта закуската в хотела беше наистина на нивото на звездите му. Денят започва обещаващо!

Следва продължение…

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име