Жан Ангелов отново пристигна в Пловдив, за да дирижира „Травиата“, която е едно от заглавията на летния оперен фестивал Opera Open. На 17 юни, пловдивчани и гостите на града имаха удовилствието да се насладят на една от най-любимите Вердиеви опери, въпреки капризите на времето.
Маестро Жан Ангелов има забележителна творческа биография, която го свързва с едни от най-големите имена и най-големите сцени по света.
- За мен е изключително удоволствие отново да ви поздравя с „Добре дошъл“ в Пловдив. Един от градовете, в които вие винаги сте казвал, че се завръщате с голямо удоволствие. Разкажете ми къде и как започна вашата толкова богата творческа биография?
- Започна при Добрин Петков, който е мой първи учител. След това завърших софийската академия при проф. Влади Симеонов. Следва специализация в Русия при Кирил Кондрашин, а след нея спечелих конкурса „Николай Малко“ в Дания и Игор Маркевич ме покани при себе си. Още много големи личности изиграха роля в живота ми. В Монте Карло спечелих награда и Принц Рение III ми връчи стипендия. Това ми даде възможност да работя в Байрише щатсопер в Мюнхен, където бях асистент на Волфганг Савалиш и Карлос Клайбер. Имах и незабравима среща с Караян. Това се случи на фестивала в Люцерн. Там бях поканен да направя концерт с представяне на млади артисти. След концерта имах голямото щастие да се запозная с Караян. По това време вече бях диригент на пловдивската опера. Той ми сподели, че има много приятели в България и много похвали българските музиканти. Каза ми, че трябва да се гордеем, че имаме такъв добър оркестър, защото диригентът трябва да има отличен оркестър, за да може да се развива. „Отивайте в България и продължавайте да работите, а вратата ми винаги е отворена за вас“, ми каза той. Това беше много важен момент за мен. Получих такава солидна подкрепа от страна на колос като Караян и това ми вдъхна голяма увереност. Имах и вълнуваща среща и с големия пианист Геза Анда, който присъства на концерта и също беше много впечатлен. Той ме покани в къщи на вечеря и ме разпита какви опери дирижирам. Попита ме за Вагнер, а аз му казах, че Вагнер в България не се толерира. Помните онези времена, в които Вагнер беше дискриминиран по политически причини. Той ми каза, че ще ми бъде от полза да се поразровя в партитурите на Вагнер и, че е сигурен, че ще открия неговата дълбочина и изящество.
- По това време сте бил диригент в Пловдив?
- В Пловдивската опера бях главен диригент от 1978 до 1981 година. По това време имахме впечатляващ репертоар от почти 30 произведения, което за мен беше огромна школа и ми помогна много за бъдещата ми работа по света. След това започнах с гастроли по света. Първо бях главен диригент в Бил-Биен и Лозана-Швейцария, работех и с балета на Монте Карло. Като гост-диригент имах възможността да се срещна с директора на операта в Бон, който ме покани да бъда диригент на тази опера. Там работех в продължение на четири години, след което ме поканиха в Истанбул, където за шест месеца направих няколко много добри оперни постановки. В Истанбул нивото на операта е много високо, но в централна Европа не се знае много за това. Получих предложение от операта в Братислава в Националната опера на Словакия. Там бях главен диригент в продължение на четири години, след което се прехвърлих и в националния радиооркестър. През 1995 г., заедно с колектива на Националната опера в Братислава бяхме удостоени с наградата “Фуртвенглер” за изключителни творчески постижения. Словашкият ми период беше близо 10 години. След това започнаха много усилени гастроли в Германия. Поканиха ме да остана да работя в операта в Лайпциг, където бях главен гост-диригент до 2007 година. Там дирижирах целия италиански и френски репертоар. Имам гастроли в цяла Европа. С Бойко Цветанов направихме един прекрасен Трубадур, който излезе на CD.
- Имате наистина впечатляваща творческа биография. Направи ми впечатление, че казахте, че първоначално Вагнер не е бил в полезрението ви, но в последствие се оказва ваша страст. В последните години се изявявате като голям познавач и интерпретатор на музиката му. През 2002 г.заедно с тенора Роберт Дийн Смис получавате голямата вагнерова награда “Златен Орфей” в Париж за най-добър CD запис с музиката на Вагнер за годината и имате множество участия на Вагнеровия фестивал в Байройт. Какво се промени?
- Просто го погледнах по друг начин. Операта е много интересно изкуство. То започва от Италия, от където се развива и в другите страни. В Италия тръгва от странстващия театър Комедия бел Арте. Такива са и произведенията на Росини и Доницети. Стигаме до Верди и веризмото в лицето на Пучини и други композитори. Като противовес на тези италиански композитори, при които мелодията е на първо място, а текстовете са малко банални, то немската опера е базирана преди всичко на текста и драматургията на произведението. Не толкова на вокализирането, а на това, какво казваш с тази музика. Затова при Вагнер няма тези изящни мелодични линии, каквито са при италианската музика, но там има един много силен текст с голяма философия. Вагнер е труден за възприемане у нас, защото според мен това е въпрос на география. Тук се предпочита музика, която да гали ухото, докато централноевропеецът и по-северните страни са мислещи и рационални хора и искат да разберат за какво става въпрос. За тях е важно драматургията и философията да са в синхрон с музиката.
- Но сега вие идвате с една от най-обичаните Вердиеви опери „Травиата“. Тя ни бе поднесена по нов начин.
- Много обичам „Травиата“, защото това е една от най-красивите опери, които съществуват. Надявам се, да се получи един много хубав спектакъл. Правил съм я в Мюнхен с невероятния тенор Рамон Варгас, в Хамбург я направих с Пьотър Бечала, който сега е един от водещите тенори в света. Работел съм с много добри солисти навсякъде. Радвам се, че Нина Найденова търси едно по-осъвременено виждане. И тук не става въпрос операта да се модернизира така, че слушателят да не разбере изобщо за какво става въпрос или на сцената да се случват такива неща, че да се пита коя е тази опера. С Нина сме търсили едно осъвременено усещане и поведение на персонажите. Те са лишени от този демодиран романтизъм от края на 19-ти век, където всичко е много подсладено.
- Ще видим ли скоро продукция на интернационалната оперна студия за млади певци, която създадохте?
- Не бих казал, че е лесно, защото е необходима много сериозна работа и отделеност от всички. Работим по „Дон Паскуале“, който искаме да подготвим за представяне пред публиката. За съжаление, многото ни ангажименти, все още не ни позволиха да изградим едно представление на високо професионално ниво през миналия сезон и за това го отложихме за следващия. Искам, ако ще се покаже нещо, то да бъде на високо световно ниво. Усетих, че трябват още репетиции и да се работи за достигане на съвършенство, за това отложихме представлението за началото на следващия сезон. Това е международна школа и аз работя с много студенти и извън България. Студията дава възможност за обмен между български и чужди певци, които също идват в България, за да могат да се представят на българска сцена. Имам още много други планове, свързани с Пловдив, но всичко зависи дали ръководството на Пловдивска опера ще ги приеме.
- Как според Вас върви подготовката ни за Европейска столица през 2019?
- Притеснява ме, че хората от които зависят нещата, нямат никакво разбиране. Не ми е ясно точно по какъв начин те смятат да съдействат, за да може Пловдив да се представи успешно като Европейска столица на културата през 2019 година. Ако смятат, че уличната култура е тази, която ще представи града, това ще бъде катастрофа. Аз мисля, че ако има международен език, с който България трябва да се представи пред света, това е музиката. Музиката, която е в концертните зали и операта. Защото именно тя в най-широк спектър може да представи музикалната култура на една страна. Българите претендираме, че сме държава с висока музикална култура и за това е редно да има съответното отношение на политическите и административни ръководители в тази посока. За мен е непонятно, че ръководството на Стария град заявява официално пред медиите, че г-жа Найденова трябва да разбере, че Античният театър не е опера. Това за мен е скандално. Според мен такъв административен ръководител не е на мястото си. Ако такова нещо се случи в някой европейски град, този служител веднага ще бъде принуден да си подаде оставката.Представете си директорът на Арена ди Верона да каже, че сцената на този амфитеатър не е за опера! Всеки културен град в Европа се гордее, ако има симфоничен оркестър и опера, защото това вече го поставя в една друга категория на културни градове. В Пловдив има един от на-добрите симфонични оркестри и оперен театър, който прави всичко възможно да просъществува и продължи да надгражда, но сякаш това не се цени и уважава от администрацията. Да не говорим, че операта няма свой собствен дом и всички опити тя да бъде настанена на едно или друго място са несъстоятелни. Вариантът да бъде настанена в Концертна зала според мен не е решение, защото така няма да има нито добра концертна зала, нито зала за операта. Както се прави на всякъде по света, сградата трябва да има модерна визия, с място за паркиране, добра логистика и кетъринг на ниво, както са съвременните оперни театри по света.
