Музеят на изящните изкуства (MdbK) в Лайпциг с право се счита за един от най-големите и притежаващи ценна художествена колекция музеи в Германия.
Открит е през далечната 1858 година, но за съжаление по време на войната през 1943 г. той е бил почти напълно разрушен. Поради тази причина музейната сбирка в продължение на повече от четиредесет години е била изложена в така наречения Музей на Димитров (бившият Имперски върховен съд а днес Върховен административен съд).
В средата на 90-те години градските власти решават да построят нова собствена сграда за Музея на изящните изкуства. На 4 декември 2004 г., точно 61 години след разрушаването на сградата на Августсплац, музеят отваря врати в нова сграда на площад Заксенплац.
Сградата е във формата на стъклен куб с минималистично-монументална архитектура с многобройни вътрешни тераси, стълбища и разчупени обеми. Триметрови дървени врати и високи тавани внушават респект и уважение към изложените произведения на изящното изкуство. 
В колекцията на музея присъстват живописни, скулптурни и графични творби от късното средновековие до наши дни. На площ от 7 000 квадратни метра се съхраняват 3500 картини, 1000 скулптурни и 60 000 графични произведения на изкуството. Тук има картини на стари немски и холандски майстори от 15 и 16 век, творби на едни от най-тачените представители на италианското изкуство от 15-18 век, картини на френски живописци от 19 век, фламандска живопис, както и картини на съвременни немски автори.
Значителна част от колекцията се състои от творби на холандски и немски майстори от 15 и 16 век, като Лукас Кранах – Стари и синът му Лукас кранах – Младши, на които е отделена специална зала и самостоятелна експозиция.
Eдин от най-големите лайпцигски представители на символизма Макс Клнгер е почетен с впечатляваща сбирка наброяваща над седемдесет произведения – маслени картини, графики, рисунки и скулптури, сред които известната скулптурна композиция, посветена на Лудвиг ван Бетовен.
В експозицията присъстват платна на Карл Хофер, Макс Бекман, Ото Мюлер, Оскар Кокошка, Франц фон Щук, Арнолд Боклин, Франс Халст, Едвард Мунк, както и на други известни представители на класицизма, романтизма, импресионизма и символизма от XIX и XX век.
В музея може да се види и известният портрет на Наполеон Бонапарт след отричането си от престола в двореца Фонтенбло от Пол Деларош. 
Не мога да не спомена загадъчните картини на един от най-известните представители на символизма – Каспар Давид Фридрих. Мистериозно мълчаливата природа се преплита със сцени от реалния живот, за да разкрие авторовите внушения за трагични разриви чрез естествени, но в същото време символични обекти като морския хоризонт, планинския връх, отплуващия кораб, далечния град, руините на храмове и манастири, разпятието, кръста и гробището. Картината му „Етапи от живота“ е алегория на живота. На нея са изобразени човешки фигури от четири поколения застанали на пустинен бряг и същия брой кораби, които от различни разстояния се приближават към брега. Така майсторът убедително успява да представи неумолимия ход на времето, а самата сцена на фона на залеза има силно въздействие и усещане за меланхолия и носталгия.
Приказни са пейзажите на друг известен представител на немската живописна школа – Андреас Ахенбах. Перфектен пейзажист, който изобразява бурното и спокойно море през различните сезони, при различно състояние на атмосферата и при различно осветление с такова виртуозно техническо умение, че човек неусетно се пренася на морския бряг. Майсторски рисува и скалистия или плосък терен на северна Германия, като точно предава формите на природата чрез силата на цветовете и отлично спазване на въздушната перспектива.
В MdbK гостуват различни концептуални изложби, като експозицията под надслов „Осакатена симетрия“ на Кристоф Рукхаберле, експерименталните филми и фотосесии на Eрих Хатш, инсталацията на Иза Тарасевич, която виси от тавана на Централното фоайе и се нарича „Информацията е преминала в протеин“ и интересната разработка на светлинното студио на художничката Виктория Коел.
Но една от най-интересните изложби, които гостуват на музея до средата на септември се нарича „Леонардо никога не е бил в Лайпциг“ и е посветена на 500 годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи. Тя се осъществява от музея в сътрудничество със студентите от Института по история на изкуствата към Университета в Лайпциг. В експозицията са включени картини от колекцията на Максимилиан Спек фон Щернбург, които са инспирирани от произведения на Леонардо и някои от най-изтъкнатите Стари майстори. Най-голямото произведение в изложбата е копие на „Тайната вечеря“, създадено от Джеймс Маршал през 1889г. за Лутеранската църква в Лайпциг. В колекцията е и чудесно копие на Леонардовата „Мадона Беноа“, нарисувано от Франческо Ботичини през 1498г., „Ecce homo“ на Андреа Соларио, както и възхитителната литография по картината на Леонардо „Мадоната в пещерата“, създадена през 1811 г. от Август Гаспард. Тук има и факсимилни репродукции на трудовете на Леонардо както и копие на прочутия Ветрувиански човек, нарисувана от Джузепе Боси през 1810г., а Йохан Плогстикс е представил своя съвременен прочит на „Мона Лиза“ (2013г.).
Идеята на изложбата е да представи начините за приемственост и моделите за подражание в изобразителното изкуство, като същевременно търси нови начини за взаимодействие и изразяване. Леонардо никога не е бил в Лайпциг, но неговото творчество е оставило през вековете трайна следа в естетическото образование на художниците, на елитите и на популярната култура не само в Лайпциг, но и в цяла Европа.
