Анна Манолова – дебютантката, която протяга ръце към „Стъклена мечка“ от „Берлинале“

0
732

Само след  два дни, на 11 февруари, стартира кинофестивалът „Берлинале“, където тази година ще има и българска следа. Филмът „Жалейка“ на режисьора Елица Петкова е селектиран за участие в конкурсната програма – Generation 14+ и ще се бори за наградата „Стъклена мечка“. В Берлин филмът ще има четири прожекции. Лентата ще участва като немска продукция, защото е студентски проект на Елица Петкова, която учи в Германия и е продуциран от тамошния университет. Но, като изключим този факт, смело можем да кажем, че филмът е по-скоро български. Той разказва една типично българска история, сниман е българското село Пирин, участват българските актьори Снежина Петрова и Михаил Стоянов, а главната роля е поверена на дебютантката,  23 годишната Анна Манолова. Само ден преди младата актриса да замине за първото си представяне на фестивала „Берлинале“, се срещнахме с нея, за да научим както повече подробности за филма, така и за личния й живот.

Анна Манолова
Анна Манолова
  • Здравей, Анна! Името ти нашумя в медийното пространство покрай селектирания за „Берлинале“ филм „Жалейка“, в който ти изпълняваш главната роля. Но ние не знаем повече за теб, освен, че си на 23 години, студентка във втори курс в театралния колеж „Любен Гройс“ и си избрана за ролята сред 40 кандидати. Какво още би искала да споделиш за себе си с читателите на europlovdiv.com?
  • Истината е, че на тази възраст, човек няма кой знае колко сериозна биография зад гърба си и за това ще започна от самото начало. Родена съм в Асеновград, след което завърших гимназия в Пловдив. На 18 години се преместих да живея в София, защото една година учех начална педагогика и в Софийския университет. Но през цялото време знаех, исках и правех опити да стана актриса. За мое съжаление имах четири неуспешни опита да вляза в НАТФИЗ и в края на краищата реших да се запиша в театралния колеж „Любен Гройс“.
  • А желанието ти да се изявяваш на сцена от кога датира? От детството ти, или се появи скоро?
  • Още от дете, но нямам реален спомен, кога да първи път съм изпитала желание да стана актриса. Като малка обичах да гледам филми, да ги играя с приятелите си и да се забавлявам. С децата от махалата много обичахме да играем „Спасители на плажа“, когато през лятото ходехме по басейните. Учехме репликите и играехме цели епизоди! Още тогава знаех, че именно това искам да правя. Но все пак, тогава това беше само едно детско желание. Когато отидох в София, аз се записах в театралната школа на актьор Петър Върбанов, съосновател и художествен ръководител на Експерименталната театрална студия „Игра“, в която ме заведе моята приятелка, режисьорът Анастасия Събева. Искам да изразя огромната си благодарност към, човека, който най-силно ме запали по актьорската професия и всъщност той е основната причина, за да я избера за моя мисия, за моя любов, за моя съдба. Там за първи път се качих на сцена и осъзнах, че това е моето място.
  • Родителите ти свързани ли си по някакъв начин са актьорската професия?
  • Не, изобщо никой от семейството ми не се е занимавал по никакъв начин с това. Родителите ми са инженери, както и брат ми. Въобще хора на точните науки.
  • Предполагам обаче, че са те подкрепяли в избора ти?
  • Абсолютно! Ако не бяха те и тяхната подкрепа, аз нямаше да мога да последвам мечтата си, защото, както казах, преживях няколко неуспешни опита и беше много лесно да се обезверя и откажа. Благодарна съм им, че през цялото време те ми помагаха и подкрепяха безрезервно!
  • Сега да се обърнем към филма „Жалейка“. Как се случиха нещата, как Елица избра именно теб за тази роля?
  • Видях обявата за кастинг в колежа и реших да кандидатствам. Кастингът се провеждаше по електронен път, защото Елица Петкова по това време беше в Германия. Направих пред камера две задачи, и моя видеовизитка и ги изпратих, заедно с пет мои снимки. Тя ме харесала и избрала сред повече от 40 кандидата. Това много ме въодушеви и зарадва. А сега вече имам възможност да видя готовия филм на екран и то не къде да е, а на фестивала в Берлин.0,,18989285_303,00
  • Историята е типично българска. За какво се разказва във филма?
  • Действието се развива в българското село Пирин, което се намира между Гоце Делчев и Сандански. Сюжетът е типичен за този район, персонажите са български и са почерпени от истински случай. Става въпрос за 17 годишно момиче, което за първи път се сблъсква със смъртта, когато губи баща си. Тя е много жизнена и свободна и съвсем не е от хората, които обичат да се съобразяват с обстоятелствата в живота и да следват определените норми и порядки. По-скоро ги подминава, макар това да не значи, че е безчувствена и не страда от загубата. Тя просто иска да продължи напред и да живее живота си така, както е подходящо за едно младо момиче. Сблъсъкът идва от там, че на тези места и при тези обстоятелства, хората и средата в която живеят, те принуждават да станеш в известен смисъл „роб на традицията“. Моята героиня трябва да спазва траура и да се подчинява на неща, в които не вижда смисъл. Това е своеобразен сблъсък между поколенията. Между установените правила и норми, и свободата, към която се стремят младите хора. В младежките си години, всеки човек изпитва необходимост да направи своя бунт срещу правилата и именно това се е опитала да представи във филма си Елица.zx450y250_2639784
  • Предполагам, че „Жалейка“ е сниман с минимален бюджет, имайки предвид, че е реализиран по студентска програма?
  • Да, с минимален бюджет, който покрива само разходите по техническата част. Нито един от актьорите не получи хонорар и всички участвахме доброволно, с много желание и хъс, за да направим този проект максимално добър и да докажем, че не винаги парите са единствената движеща сила, за създаването на добрия продукт.
  • Как филмът „Жалейка“ беше селектиран за „Берлинале“?
  • След като са го изгледали в Академията, са решили, че именно нашият филм има много голям шанс за успешно представяне на фестивала „Берлинале“ и то точно в категорията Generation14+, която е предназначена за филми на млади хора и техните проблеми в израстването.
  • Във филма си партнираш с прекрасната българска актриса Снежина Петрова и Михаил Стоянов. Какви са техните персонажи и как те приеха като дебютант?
  • Снежина Петрова играе ролята на майка ми, а Михаил Стоянов е моето гадже. За мен беше изключително удоволствие да работя и с двамата. Наистина за първи път участвам във филм и за това беше много важно да работя с хора, които ми дават и увереност, и свобода, а и напътствия. Беше изключително приятно. Снежина е една от любимите ми актриси и бях много щастлива, когато разбрах, че именно тя ще е в ролята на майка ми. Интересно ми беше да видя как се справя един изключителен професионалист и да си партнирам с човек с толкова сериозен опит. С Мишо също ми беше много забавно, защото ние се познаваме от преди и доста се провокирахме взаимно. Всеки един миг от снимачния процес беше много интересен. Имаше една от сцените, която ми остана в съзнанието. Всички бяхме с дрехите в реката и се плискахме с вода, а настроението беше великолепно!
  • Как се сработи с режисьора Елица Попова?
  • Аз съм един истински щастливец, че още в първия си филм, имах честта и удоволствието да работя с Елица. Тя е човек, който много добре знае какво иска и има абсолютно ясна представа за нещата. Много бързо се сработихме. В началото имахме няколко репетиции, което много помогна на нас актьорите да разберем нейната представа за нещата. Хубаво е, че тя дава и свобода на актьора, което определено ме накара да се отпусна и да се почувствам добре, за да дам максимума от себе си, а и да се забавлявам с това, което правия. Това, според мен, е много важно. Елица като цяло е един много готин човек, благодаря й за всичко!
  • Разбрах, че никой от вас до този момент не е гледал цялостно завършен филма. Ти ще го видиш за първи път на прожекцията в Берлин. С какви очаквания и надежди тръгваш за там? Притесняваш ли се?
  • Чисто емоционално се опитвам да запазя самообладание, защото имам чувството, че ако дам воля на това, което се случва вътре в мен, има шанс да полудея. И за това гледам да се уравновесявам по някакъв начин. Но истината е, че страшно много се вълнувам, защото за първи път ми се случва подобно нещо. Дебютен филм и участие на един от най-големите фестивали в Европа. Нивото е изключително високо и изобщо не знам какво да очаквам. Освен да се забавлявам, да се запознавам с хора, да общувам, аз основно отивам, за да гледам хубави филми. Сигурна съм, че нашият филм е страхотен, защото имам много голямо доверие на Елица и страшно много ми харесва стилът й. В момента, в който тя беше доволна от нас като актьори, аз знаех, че филмът ще е супер. Напълно съм й се доверила. Единствено се притеснявам от собствената си суета, защото не знам аз как ще реагирам на себе си и как ще се гледам час и половина на екран. Това ще ми се случи за първи път, но се надявам да се абстрахирам и да не съм тотално обзета от себе си през цялото време.IMG_5202
  • Къде се вижда в мечтите си Анна след десет години?
  • Наистина и аз, като повечето хора, си имам свои мечти. Преди години бях свръх амбициозна и поставях изключително конкретни цели пред себе си. Казвах си, че до 25 години трябва да съм направили поне 5-6 сериозни неща. В последствие установих, че животът не върви така, както си си го представял и планирал. Мечтая си да имам опит с големи актьори и да има шанса да се снимам в чужбина.
  • Киното или театралната сцена?
  • Като цяло, театралната сцена, но малко ми е трудно да съм така категорична, след участието ми в този филм. Преди ме привличаше театъра, но сега, след като опитах и киното, си мисля, че всяко едно от двете ми дава своите трепети. Така че, накъдето и да тръгна, все ще съм щастлива.
  • Надявам се, че всичко ще мине прекрасно, а филмът „Жалейка“ ще предизвика зрителски интерес и ще грабне вниманието на журито. Пожелавам си скоро да те интервюирам като първата българска актриса, носител на награда от „Берлинале“! На добър час!
  • С удоволствие и благодаря за пожеланията!
Предишна СтатияТанцьорите на“Dancing Stars” откриват „Dance Station“ със супер шоу
Следваща СтатияРазказ на Стефан Бонев отпечатан и зад границата
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име