Захари Бахаров впечатлява с ролята на Бае Славе

0
445

В Деня на театъра – 27 март, в Народния театър ще бъдат връчени тазгодишните театрални награди „Икар“. Една от номинациите в категория „Водеща мъжка роля“ е на Захари Бахаров за превъплъщението му като Бае Славе в моноспектакъла „Чамкория“ по едноименния роман на Милен Русков, режисьор Явор Гърдев, постановка на Театър 199 „Валентин Стойчев“. От сърце му пожелавам успех!

Съвсем наскоро Захари Бахаров гостува с тази постановка в Пловдив и няма да скрия, че преди да гледам представлението имах сериозни резерви, защото и аз бях попаднала под властта на внушението, че той се е „комерсиализирал“ и едва ли не опропастил актьорската си кариера с участието си в телевизионни реклами на хазартни игри.

Но всичките ми опасения и резерви бяха срутени до основи, след като гледах този невероятно мощен като присъствие и добре изграден образ. Бахаров изпълни сцената с невероятна енергия и великолепна концентрация през близо двата часа и половина, през които траеше моноспектакълът. Образът на Бае Славе беше и плътен, и колоритен, и успя да задържи в плен вниманието и емоциите на публиката през цялото време.

Захари Бахаров като Бае Славе

Романът на Милен Русков ни пренася в началото на миналия век, след края на Първата световна война, а режисьорът Явор Гърдев ни качва на омнибуса за Чамкория, за да попътуваме с Бае Славе и неговите пасажери.  Непринуденият хумор и житейските разсъждения на симпатичния шофьор от Банишора ни кара и да се посмеем, но и да се замислим над настоящото си битие. Историята разказва за време, наситено с много драматични събития и обрати, жестокости и предателства, подлости и удоволствия, възвишения и възмущения, но някак си разсъжденията на героя не бяха много по-различни в проявленията си тогава от тези, в който сме затънали  и сега.

Снимка от корицата на романа „Чамкория“

Че живеем некакси в тая злополучна България, понеже аз я мразим, обаче па я и обичам. Па защо я обичам, и с чук да ме удариш по главата, не моем да ти кажем! Аман от България, аман от тоя умерен пояс, и от равномерното движение на Земята аман! Много тъп ми се види мене умереният пояс, па да не кажем и Земята! Само неодушевените неща може да са толкова тъпи, упорити и еднообразни. Извиневам се, обаче що за тъпо нещо требва да си, за да се въртиш милиарди години около една звезда?! Върти се, братче, милиарди години около една звезда! Па вземи мръдни се малко, мини нанекъде! Но не! Все едно и също до края на света! Ама тя буквално смета да прави едно и също до края на света! Неам думи!“, казва Бае Славе на път към Чамкория, през октомври 1928 г.

Захари Бахаров беше изключително убедителен и задълбочен в пресъздаването на образа  и няма да скрия, че през цялото време се удивявах на лекотата и органичността, с които той изгради ролята си.

Поради всички гореизложени причини, а не поради факта, че Бахаров се числи към така наречените „театрални мечки“, не е никаква изненада, че билетите за моноспектакъла „Чамкория“ се разпродават с главоломна скорост, и то не само в софийския театър „199“, където е основният му дом, но и във всички градове, където спектакълът гостува.

Поради огромния интерес и в Пловдив бе обявена втора дата – 17 април, но за която май вече също няма билети.

Предишна СтатияСтефан Командарев: „Дълбоко вярвам в това, че киното може да променя съдби, може да променя светове“ /аудио/
Следваща СтатияСтартира форумът за агробизнес, вино и храни
Vanya Tringova
Позната като Ваня Трингова, зодия рак според астрологичния хороскоп и спектрален вълшебник, според календара на маите. Един от най-близките ми приятели ме нарича Вихра, защото според него това име най-пълно отразява характера ми - темпераментен и непокорен, раздаващ се, обичащ силно и истински, създаващ настроение сред околните, но и неприеман от хората с консервативно мислене. Всички знаят, че Пловдив е град, който се слави с невероятен дух и аз имам скромната амбиция да го уловя във вихъра от изложби, концерти, театрални постановки и всякакви културна събития. Творческата атмосфера в Пловдив силно допада на моята енергия. Това е и основната причина, която от години ме кара да работя за популяризиране на всичко, което се случва в културния живот на града. Много ми се иска да направя съпричастни към този дух и тази енергия колкото се може повече хора, не само в града под тепетата, но и в цялата страна. Да ги накарам да се докоснат до стойностното изкуство и да обърнат поглед навътре в душата си, където да открият красотата и любовта. И ще бъда истински щастлива, ако поне мъничко съм успяла да го направя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашият коментар!
Моля, въведете вашето име