Васил Стоев ще зарадва многобройните си пловдивски приятели и почитатели със самостоятелна изложба, която ще бъде открита утре вечер, 02.12.2015 година. В галерия Via Artist са подредени най-новите му творби, рисувани специално за изложбата.
Ето какво каза именитият наш художник, специално за читателите на europlovdiv.com.
- Изключително много хора ще се зарадват, че отново правиш изложба в любимия си град. Но защо избра именно галерия Via Artist за сегашното си представяне?
- Получих покана от галерия Via Artist, на която не можах да откажа, защото имам носталгия и сантимент към тази галерия. Истина е, че тя дълго време за жалост беше затворена, след кончината на Крум Танчев, с когото бяхме много близки приятели. Крум Танчев дълги години се занимаваше с приложна графика и работеше в областта на запазената марка и дизайна. Той беше един прекрасен човек и колега и дълги години ни свързваше едно много силно приятелство. И се радвам изключително много, че сега съпругата му реши да възстанови тази галерия. Изпитвам изключително силен сантимент към човека, който се опита на времето да направи връзката между Пловдив и Париж. През деветдесетте години на миналия век, той показа няколко значими пловдивски автори във Франция и се опита да направи един мост между българското и френското изкуство, но за съжаление, времето не стигна, за да доразвие тази негова идея. За това сега, когато съпругата му ме покани в галерията да покажа своите творби, приех поканата с огромно вълнение. Това е и причината да направя 15 картини специално за тази изложба, и да поканя хората, които обичат и ценят изобразителното изкуство да видят най-новите ми неща. Радвам се, че тази галерия отново се изпълни с живот и мога само да бъда горд от честта, която ми оказа галеристката, да ме покани за вернисаж след юбилейната изложба на Иван Поповски-Джовани, който е учител на цяла плеяда пловдивски художници и неговия син, Стефано.
- Може ли да се каже, че творбите ти са обединени от някаква обща тема?
- Определено! Темата мога да я назова като „Легенда за любовта“, защото почти всичките ми творби са провокирани от емоциите, след фестивала „Любовта е лудост“, който се проведе в края на лятото във Варна. Тогава община Варна награди Татяна Лолова за цялостно творчество с моя картина, което също ме прави изключително горд.
- А каква е „Легендата за любовта“?
- Това е една притча в която се разказва, че се събрали всички човешки качества, емоции и недъзи и решили да играят на криеница. Тук били и мързела, и лудостта, и любовта… Любовта се скрила зад един храст от рози. Когато лудостта отваря очи, тя започва да търси другите и стигнала до розовия храст. Усетила, че там се е притаило някакво чувство и започнала за разтваря бодливите клони. В този момент, острите шипове се забили в очите на любовта и я ослепили. От тогава, лудостта я води със себе си, но това не отнело нито за миг от силата й. Та за това и хората казват, че „любовта е сляпа“, но „любовта е и лудост“, нали?
- Това е една прекрасни притча, която истински ме развълнува, но и която ми говори, че може би си влюбен?
- Ами да! Защото, според мен, човек трябва да бъда влюбен през целия си живот. Ако не обичаш хората около себе си, ако не обичаш живота, какъв смисъл има тогава всичко?
- Освен любовния цикъл, ти ще покажеш и пейзажи?
- Да, ще има и пейзажи, но този път те са сравнително по-малко. Направил съм и един цикъл, който съм нарекъл „Късен следобед“, който е с мой сантиментални спомени от детството.
- Но този път почитателите ти ще видят и нещо ново. Ще споделиш ли какво е то?
- Да, ще има и изненада, защото в творчеството по някога се появяват и неща, за които творецът не е и мислел. Заставайки пред бялото платно, аз никога не планирам предварително какво точно ще направя и се оставям на, не знам точно как да го нарека, дали са някакви вътрешни импулси, интуиция или пък сили, на които всеки от нас е подвластен, да движат ръката ми. И вероятно подсъзнателно, в една от творбите ми се появи лице, един профил, който ми напомня на един много близък мой приятел. Не бих казал, че това е портрет, в буквалния смисъл на думата, по-скоро е абстрактна фигурална композиция, но е нещо нова за мен самия, а и за публиката и искам да видя каква ще е реакцията от тази картина.
- Известно е, че ти от скоро се премести да живееш в София. Ще поканиш ли своите пловдивски почитатели, които може би се притесняват, че вече си станал столичанин?
- Искам да им кажа да не се тревожат, защото един кореняк пловдивчанин, една истинска „майна“, никога не може да се превърне в столичанин. Сърцето ми винаги ще бъде в Пловдив, в този град, където са моите приятели, където е минало не само детството ми, но и по-голямата част от съзнателния ми творчески път. Обичам и града и хората и никога не бих ги заменил с нищо друго. Самият факт, че аз съм тук почти всяка седмица, говори много. Но в този ред на мисли, можем ли да кажем, че големия български художник Христо Стефанов, който е напуснал Пловдив не е пловдивчанин? Или моят приятел Енчо Пиронкив, който от години живее в София, не е едно от най-емблематичните имена от прословутата школа на пловдивските художници? Та той е доайенът на пловдивските художници! Най-важното, според мен, е да обичаш града, в който си израснал, в който си закърмен с любов към изкуството. Да обичаш хората, с които си започнал да правиш първите си стъпки, с които си се развивал, творил и бохемствал. Тук са живели хората, които са ме подкрепяли в първите ми стъпки като художник, като Георги Божилов, Димитър Киров и Христо Стефанов. Тук са и приятелите и колегите, с които сме започнали да работим в този град като Цвятко Сиромашки, Емил Марков, Станимир Видев, и още много хора, с които ни свързват много, не само творчески, но и истински близки взаимоотношения. Искам да поканя всички, които ме уважават, не само като художник, но и като човек, да дойдат на изложбата ми, която се открива утре вечер, 02 декември, от 18 часа в галерия Via Artist, която се намира зад Военна болница на ул. „Славянска“ 19.
