„Пловдивски справочник“ е албум, който има за цел да запази духа на Пловдив. Защото времето лети, спомените избледняват, разказите се забравят, хората си отиват, а документите за времето потъват в неизвестни рафтове. Затова се чувствам задължен да оставя на поколенията след мен документи, които да разказват недвусмислено в снимки и факти за всичко, което се е случило в нашия град. Това са думи от предговора на един от най-пловдивските албуми, издавани през последните десетилетия .
Прекрасният сборник „Пловдивски справочник“, с автор Димитър Райчев, събра стотици пловдивчани и гости на премиерата, която се състоя броени дни преди Деня на българската просвета и славянската писменост 24 май.
Специални гости на тържеството бяха президентът на Република България /1997г. – 2002г./ Петър Стоянов и областният управител Здравко Димитров.
И двамата поздравиха автора и разказаха емоционално какви чувства е предизвикало първото им съприкосновение с уникалното четиво. Здравко Димитров сподели, че така се е захласнал по тези интересни факти, снимки, дати и имена на пловдивчани, живели през последните сто и десет години, че е закъснял за работа. Той пожела на Мимо Райчев да следва безотказно мисията си за запазване паметта на Пловдив и заяви „Който пише за историята, остава в историята и Мимо Райчев несъмнено ще остане в историята!“
Петър Стоянов също се върна назад във времето, като разказа интересни случки и любими негови места от миналото. Той си спомни, че често е посещавал сладкарница „Тененуга“, в която е преживял първите си ученически трепети. „Това не е книга, която може да се прочете за няколко дни, това е четиво за кеф. Това е книга, която ще ти донесе истинска наслада. Книгите за Пловдив изграждат своеобразна сградата на пловдивската национална памет и Мимо Райчев остави в нея своите незаобиколими следи“, каза президентът.
Той прочете и няколко извадки от вестници, издавани преди сто години, които звучат много познато и сякаш са писани днес. „От Освобождението пловдивските улици само се правят, а пловдивчани от кал не могат да се движат. Най-главната улица „Станционна“, която цяло лято и есен се е посипвала с чакъл и засипвала с пясък, или по-добре с пръст, понастоящем така е наспорена с кал, щото файтоните потъват из нея. Гражданите виждат „добрите дела“ на избранниците си, виждат разкошното пилеене на парите за „добри пътища“, чувстват горчивата измама на която са подхвърлени, но какво могат да сторят, когато министърът на полицията назначава, т.е. натрапва кметовете?…“ Е, звучи ни познато, нали?
Подобни текстове предизвикват и усмивки, но и тъга, защото е ясно, че нещата у нас не са се променили коренно през последните сто години. Подобни дописки, различни обявления и реклами, могат да се открият почти на всяка страница в книгата. На една от страниците е дописка, която свидетелства, че преди стотина години е имало воля да бъде спасена и реконструирана емблематичната сграда на Куршум хан, която е била обявена за паметник на културата, но по неясни причини, това не се е случило. Както виждаме, желанието на някои за унищожаване на историята не е от вчера.
По-важното е, че има хора като Мимо Райчев, който събират от архивите късче по-късче история и я подаряват на съвременниците си. „Пловдивски справочник“ следва линията на предишният сборник на Мимо Райчев „Пловдивски алманах“, но има по-различна цел.
Върху повече от 800 е събран многоликия и колоритен мултиетнически дух на Пловдив. Тук можем да намерим имената на индустриалци, производители, търговци, комисионери, предприемачи, износители, вносители, занаятчии, банкери, учители, адвокати, сарафи, лекари и учители, които са се трудили и работили, за да придадат на Пловдив облика на един съвременен и неповторим град. Тогава, както и днес, рамо до рамо са живели, радвали, празнували и се трудили българи, турци, арменци, евреи, французи, италианци, англичани, руснаци, германци. И именно те, независимо от етноса и религията си, са допринасяли за този несравним дух и енергия, които носи Пловдив и до днес.
Много пловдивчани, дошли на представянато на „Пловдивски справочник“, се наредиха но опашка, за да си купят книгата, за да намерят имената на своите деди и прадеди и да сглобят пъзела на фамилната си история. Потомци на стари пловдивски родове, пазещи в семейните си архиви снимки, публикувани в албума, с гордост показваха роднините си, които са в основата на просперитета на нашия град, започнал след Освобождението и чиито имена не трябва да бъдат забравени. Всички те си взеха за спомен по един справочник, с автограф от автора.
Без преувеличение можем да кажем, че „Пловдивски справочник“ на Димитър Райчев е като диамант във всяка домашна библиотека, защото остава безценен дар и за идните поколения.
