Уникалният звук на родопските гайди огласи галерия „Червеното пони“ и посипа със спираща дъха мелодия Стария град на Пловдив.
Това невероятно изживяване беше подарък към всички приятели, които бяха дошли в жарката пловдивска вечер да поздравят „виновниците“ за събитието – художника и поет Радослав Коцев – Даро и скулптора Ангел Каравланов, които откриха прекрасна обща изложба.
Първите за годината летни слънчеви лъчи посрещнаха десетките почитатели на творчеството на двамата млади творци, които подредиха своята експозиция в китния двор на къщата на Начо Културата. Представете си белокаменни девойки, чието изящество е подсилено от ярката зеленина на старите чимшири! Представете си нежността и колоритната изящност на акварели, накацали сякаш приказни птици върху белите дувари на „Червеното пони“! Гледката наистина е забележителна! А звукът на гайдите, които сякаш общуват с древните духове, допълва усещането за нещо неръкотворно, обладано само от енергията на таланта.
Причината родопските гайди да докоснат сърцето на Пловдив е скулпторът Ангел Каравланов, който е роден в сърцето на Родопите – село Чокманово. Закърмен още от дете с мощните звуци на каба гайдата, Ангел, който е завършил скулптура в Националната художествена академия в класа на проф. Емил Попов, решава, че трябва да се върне към корените си. И наистина, освен че овладява майсторлъка на гайдаря, той вгражда в повечето от сюжетите си древни тракийски предания и митове. Ангел е вдъхновен и от красотата на родопчанката. Камъкът според него носи своя душа и е нужно само смело сърце, което да я извади на показ.
Многостранният талант не е подминал и Радослав Коцев – Даро. Лично моето първо впечатление от него бе, че е един невероятно нежен и лиричен поет. Изключително удоволствие бе да се докосна до последната му стихосбирка „Сказание за единак“! Но Даро е и изкусен художник. Художник, който рисува словесно или поет, който пише с багри, а може би обратното? А нима има значение, когато човек чувства, усеща и съпреживява и видимото, и невидимото. Когато човек може да се изразява еднакво изящно и с думи и с цвят. А Радослав – Даро наистина го умее.
Благодаря на Даро и Ангел, че ги има, че ни радват с творчеството си и ни правят по-човечни и по-добри!
