Бургаският художник Ненко Чанев откри поредната си изложба в Града под тепетата. Чанев е добре познат на публиката и не пропуска лято, в което да зарадва пловдивските си почитатели със самостоятелна изложба. В галерия „Сигна“ можете да видите картини, обединени от шеговитото заглавие „Густо на морето и във Филибето“. Ненко не изневерява на стила си да преставя експресивни градски и морски пейзажи, но този път той експериментира с нова техника, придаваща на някои от маслените платна прозрачността и въздушността, присъщи за акварела.
Художникът храни особени чувства към Пловдив, защото тук са преминали най-хубавите му младежки години като ученик в Художествената гимназия. С настоящата изложба Чанев отбелязва своята 55-та годишнина и 30-та по ред авторска изложба.
На 10 юли се открива и ново арт пространство в Пловдив. Галерия „Савов“ ще отвори врати, за да посрещне първите си гости тази вечер от 18.00 часа. На ул. „Гладстон“ 68 ще бъде експонирана общата художествена изложба, в която със свои творби участват Васил Стоев, Лили Кючукова, Георги Урумов, Димитър Кирчев, Иван Иванов – Йоаний, Кольо Мишев, Маргарита Войнова, Мария Иванова, Милена Мишева, Нина Лишовска, Николай Няголов, Николай Янакиев, Петър Мичев – Педро, Тома Ненов, Уляна Ненова – Тодоров и италианецът Албино Пити. Куратор на изложбата е Георги Чернев, а собственикът на галерията Божидар Савов, кани всички почитатели на изящното изкуство да уважат с присъствието си откриването на най-новата галерия в Града под тепетата.
През летните месеци собствениците на галерия „Възраждане“ ще разсъждават на тема „Що е това българско изкуство? И има ли то почва в България?“
С известна доза ирония и тъга, Симеон Алексиев обяснява какво го е накарало да провокира публиката по този начин – „Това не са въпроси и не са и отговори. Това не е покана за изложба. Това не е галерия, няма да има пиене и ядене. А дали има изкуство и дали е българско? Няма фондации, няма община, няма и Пловдив 2019 – та. Значи не е изкуство и не е българско? Няма Запад и няма Европа. Няма клубове и бизнес. Но има личности и има творци. Има сърца и души. Има воля и труд. Ще дойдете ли (не идвайте), ще видите ли (не гледайте)? Това не са въпроси и не са отговори. Това е скъпо платена реклама, имаща за цел да ви заблуди, направо да ви излъже, че има българско изкуство и то си заслужава труда, усилието, времето – да излезете, да походите, да гледате, да се нараните, да се замислите, да почувствате“. Ако и вие сте си задавали тези въпроси, можете да опитате да си намерите отговорите в галерия „Възраждане“ от 11 юли до 31август.
Градската художествена галерия продължава поредицата от изложби, чрез които среща пловдивската публика с български творци, живеещи в чужбина. В неделната вечер на 15 юли те ще предложат нова среща с изкуството на наши сънародници, създавано извън пределите на страната.
От 18.00 часа в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15 Филип Георгиев (Австрия) и Владимир Златков (Германия) ще представят своята съвместна изложба.
Младият Филип Георгиев за първи път показва изкуството си в България – родината на своя баща. Той е роден на 17 декември 1987г. във Виена, Австрия. След завършване на гимназия се обучава в реставраторското ателие на своя баща Любомир Георгиев. От ранните си години има интерес към изобразителното изкуство, а първите му опити са в дърворезбата. Посещава курсове по рисуване и резба в Центъра за култура и образование „Щифт Герас“ в Австрия. По-късно е привлечен от живописта . Взима уроци при известния художник акционист Ото Мюл.
Филип Георгиев е последовател на виенския фантастичен реализъм, както и на известния австрийски художник, скулптор и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Постепенно младият творец изгражда свой почерк в абстрактния стил, с който постига успех.
Излагал е свои произведения във Виена, а самостоятелните му изложби във Фридрихсхоф през 2013 и 2015година му донасят известност и много откупки. От няколко години работи като художник на свободна практика във Виена.
Владимир Златков се представя с дървопластика в съвместната им изложба. Роден е на 14 август 1947г. в Кочериново, малко село близо до прочутия Рилски манастир, където прави и първите си опити в дърворезбарското изкуство. През 1970г. той постъпва като послушник в манастира. По препоръка на игумена Калиник получава стипендия за Художествената академия в София. През 1981г. завършва с отличие специалността дърворезба. Първата си изложба Златков открива във Виена.
От 1984 до 1996г. е гост-доцент в Центъра за образование и култура „Герас“, Австрия. От 1988г. постоянно живее във Виена, където работи като художник на свободна практика. Там е привлечен от красотата на стила сецесион, австрийския вариант на югендстил в Германия, от който черпи вдъхновение за творчеството си.
От 1991г. живее със семейството си в Хьокстер, Германия. Той поддържа интензивни контакти с родината си и получава редовно поръчки както от църковни институции, така и от частни лица. Много от творбите му се намират в частни колекции в България, Германия, Гърция, Холандия, Швейцария, САЩ.
За духовното начало в своето изкуство артистът споделя:
„ Над царските двери на иконостаса в Рилския манастир е изписано Божието Око. По време на дългогодишното ми пребиваване в манастира това Око ме впечатляваше особено много. Всеки път, влизайки в църквата, погледът ми се отправяше нагоре към това втренчено, всевиждащо Око.
Това Око ме придружава през целия ми живот, то се превърна в неизбежна, специална тема в моите произведения. Очевидно е присъствието на Окото и в дървопластиките, с които участвам в съвместната ни изложба с младия даровит художник Филип в Градската художествена галерия на Пловдив“.
Изложбата ще бъде отворена за посетители до 5 август.
В галерия „Резонанс“ можете да видите изложба озаглавена „Каспийска арт вълна“.
Заглавието не е случайно, защото двете части на Азербайджан са обединени от артиста Ебрахим Ехрари от Урмия, провинция Азербайджан, Иран и Гюнай Шамси от Баку, Азербайджан. Две поколения се срещат и хармонично се допълват в една снимка.
В техните произведения предимно символистът Ехрари и сюрреалистът Шамси отвеждат наблюдаващия на фантастично пътуване през азербайджанската култура и с тяхната вълна докосват ориенталски мотиви, природа, пейзажи, хора, общество, често с великолепен цвят и пространство за интерпретации.
Големите теми на Ебрахим Ехрари в неговите майсторски и добре познати гравюри, заемат място и в богатите на цветове маслени картини. Неговите сюрреалистични, метафорични платна са изпълнени с образи от живота: абстрактни морски пейзажи на местообитаване, стихии; животните като символ на преследване и бягство, на постоянна заплаха и очевиден стремеж към спасителна хармония. Балансът между европейската и ориенталската графична традиция, между образа и поетичната емблематичност, са богати на пластове, пълни с алюзии.
Гюнай Шамси, която произхожда от известна азербайджанска фамилия на художници, придобива по време на обучението си в Азербайджан разнообразни технически умения и усъвършенства и разширява знанията си с изучаване на скулптура в Берлин. Тя безпроблемно може да продължи да експериментира на тази основа с придобитите знания. В същото време създава собствен стил „Поп сюрреализъм“, който изненадва с удивителни теми и свежест. Кредо: „Няма граници, всичко трябва да е позволено”.